Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НАДЯВАМ СЕ НА СЕРИЯ УСПЕШНИ СДЕЛКИ

Асен Дюлгеров, главен секретар на Столична община, пред в.БАНКЕРЪ

Г-н Дюлгеров, в момента приватизационният шлагер е здравният сектор. Общината е собственик на много поликлиники и болници. Каква е готовността ви да ги продавате и при какви условия?
- Столичната община притежава над 80 лечебни заведения, които бяха преобразувани в търговски дружества и станаха юридически лица, тъкмо за да бъдат приватизирани. Над 80% от тях подлежат на раздържавяване. Те не са включени в забранителен списък, нито пък са наложени някакви ограничения за формите и начините на плащане при продажбата им. За съжаление досега има само една сделка - продажбата на детския стоматологичен център Юниор дент. Това бе един експеримент на Столична община, който даде път на здравната реформа. Ще попитате защо точно това заведение беше продадено? Ами просто то бе регистрирано като търговско дружество още преди появата на Закона за лечебните заведения, приет през 1999 г., който правно регламентира приватизацията в здравния сектор. В известен смисъл сделката Юниор дент е пилотна и по този образец ще бъдат продадени и останалите заведения. Те ще се раздържавяват като търговски предприятия, т.е. като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Общината няма претенции да запазва участието си в тях.

Има ли правни проблеми, които биха провалили или забавили процеса - реституционни претенции или други юридически спънки?
- Да, към някои обекти има реституционни претенции, но категорично мога да кажа, че хората, които ги предявят, ще бъдат удовлетворени. При тази приватизация се дава приоритет на продажбата на цели здравни заведения или на дялове от тях, пред раздържавяването на обособени части. Целта е да не се допусне раздробяване, при което да стане невъзможно съществуването на лечебниците като цяло. Ето защо е недопустима продажбата на отделни кабинети. Изискванията в случая са много по-високи, отколкото към един цех, хотел, кораб или друг стопански обект. Има например специални хигиенни изисквания, свързани с нормалното упражняване на лекарската практика и т.н.

Кога ще започнат продажбите?
- Мисля, че през второто полугодие на тази година ще натрупаме необходимия опит. Сега се правят оценки и правни анализи на голяма група от лечебните заведения, а за друга група се уточнява собствеността им. В повечето случаи диагностично-консултативните центрове (ДКЦ), който станаха един основен вид лечебни заведения, съжителстват в една сграда с други медицински центрове - стоматологични, лабораторни и т.н., имащи самостоятелен статут. В един момент се оказва, че сградата е в капитала на центровете, наследили бившите поликлиники, а другите остават без нищо. Затова от общината решихме да изгладим това противоречие, като разпределим участието в сградния фонд по равно или поне приблизително близко до размера, който са притежавали и реално са ползвали преди 1 юли 2000 г. лекарите, стоматолозите и други специалисти от преобразуваните поликлиники. Надявам се в бъдеще да имаме серия от успешни сделки. Приоритет определено ще има приватизацията по реда на чл.111 и това не е тайна. Той регламентира преференциалното изкупуване на здравните заведения от работници и служители. Това е възможно, тъй като над 90% от лечебните заведения са с балансова стойност на активите под 1 млн. лв., което дава право на медицинския състав да го изкупи, разбира се, и със разсрочено плащане.

Кои общински поликлиники попаднаха в забранителния приватизационен списък и защо?
- Гласуваният от Общинския съвет т.нар. забранителен списък е съобразен с министерско постановление, според което за определена категория лечебни заведения може да се откаже приватизация по чл 111. Това не означава не на приватизацията въобще, а не на раздържавяването с преференции. Може би трябва да обясня, че цитираният чл.111 е идентичен с чл.35 от приватизационния закон. А и забранителният списък не е много дълъг. Съображенията на общината при съставянето му бяха, че не бива да се оставят гъсто населени райони на София без гарантирано медицинско осигуряване. Защото представете си, че след приватизацията лечебното заведение изпадне в несъстоятелност. Ако общината стои зад тези заведения, това няма да се допусне, но ако те са изцяло частни, няма никакви гаранции. Ограничението за продажбата на тези обекти е временно и то важи само за тази година. Идеята ни е всички лечебни заведения от типа ДКЦ и стоматологични центрове да бъдат приватизирани, но при успешен ход на реформата.

Бихте ли посочили все пак броя на обектите, включени в забранителния списък?
- Първоначалният забранителен списък за 2001 г. обхващаше 16 заведения, после той беше разширен и в момента важи за около 20. Те са една пета от съществуващите в София. Всъщност на приватизация подлежат 22 ДКЦ-та, 24 стоматологични центъра, 5 медицински центъра, 14 медикотехнологически лаборатории. Извън списъка за приватизация остават болничните заведения. Те не са в забранителния списък и ще бъдат приватизирани, но за това е твърде рано да се говори. Най-малкото, защото подготовката при тях е по-продължителна и физически е невъзможно да бъдат продадени през 2001 година. Надявам се през следващата година да се захванем и с продажбата на болничните заведения.

А може ли да говорим за закриване или ликвидация на лечебни заведения?
- Да, вече се наложи да закрием някои. Това се случи, защото се оказа, че те не могат да задържат на работа достатъчен брой специалисти, който се изисква от закона. Тази е причината, която принуди общината да ги закрие, но почти във всички случаи ние го правим не чрез ликвидация, а чрез вливане в други дружества, които работят добре. Целта ни е да задържим персонала, доколкото е възможно, а освен това да не допуснем сградният фонд да бъде разпилян и да остане безстопанствен. Този принцип ще бъде водещ в работата ни и през тази година. Независимо от това как се развиват отделните лечебни заведения, ще се опитваме да избягваме ликвидацията.

Поставили ли сте си краен срок, в който трябва да бъдат разпродадени всички здравни заведения на общината?
- Не, не сме си поставяли краен срок, защото това създава известни рискове. Към дадено лечебно заведение може да няма интерес. От друга страна пък ние нямаме интерес да продаваме безогледно. След като се убедим, че един обект няма никакъв шанс да оцелее, нормално е да го закрием. Тази крайна мярка обаче няма да се прилага шаблонно, а всеки случай ще бъде разглеждан индивидуално. Ще се стремим да запазим непривлекателните лечебници особено в райони, където тяхното съществуване от социална гледна точка е задължително. Заведенията за които няма заявен приватизационен интерес, ще бъдат поддържани до момента, в който частните здравни заведения ще заработят нормално. Но ако през преходния период губещите поликлиники бъдат изправени на крака, естествено е да търсим купувач и за тях.

Как ще става плащането на сделките?
- Само кеш, но ще има възможност за разсрочено плащане. Това е облекчение, което се дава на колективите на здравните заведения. Първоначално те ще платят 10% от стойността на съответния обект, а остатъкът ще бъде издължаван на равни вноски в продължение на 10 години.

При две оферти - от колектива и от т. нар. стратегически инвеститор, коя ще бъде предпочетена?
- Естествено по-добрата. Всъщност законът толерира в процедурата да се включват сдружения между колектива на здравното заведение и финансово обезпечени инвеститори. По този начин се гарантира запазването на персонала, което е много важен фактор за работата на здравното заведение. Предполага се, че самите лекари трудно ще могат да осигурят необходимите средства. От друга страна, т.нар. стратегически инвеститор трябва да има и персонал, с който да запази предмета на дейност на обекта, което е задължително условие на закона. Така че печелившата формула е някъде по средата.

А постприватизационният контрол при една толкова важна и деликатна област като здравеопазването?
- Контрол ще има и той ще е сериозен. Със сигурност мога да ви кажа, че на новите собственици няма да бъде разрешавано безотговорното отдаване под наем на сградния фонд за дейности, които да са различни от здравните - например за магазини, кафета, офиси... Самият закон не допуска да се променя предметът на дейност в продължение на 10 години. Стриктно ще следим и за изпълнение на финансовите ангажименти на купувачите. При нарушения на параметрите на приватизационните договори те ще бъдат анулирани. Трябва да се знае, че компромиси, особено в здравния сектор, са недопустими.


Разговора води Калин Димитров

Facebook logo
Бъдете с нас и във