Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НАДЕЖДИ И ОЧАКВАНИЯ ЗА КРЕМИКОВЦИ

Новите собственици на Кремиковци най-сетне хвърлиха малко светлина върху бъдещите си планове за развитието на комбината. На специална пресконференция във вторник( 27 септември) новият изпълнителен директор на комбината Алок Гупта обрисува едно розово бъдеще за металургичното предприятие. Той обаче запази мълчание по въпроса за цената, на която компанията от структурите на империята на индийската фамилия Митал Глобал Стийл Холдинг Лимитид е придобила Финметалс (собственик на 71% от капитала на Кремиковци), като се позова на нейната конфиденциалност. За сметка на това не са тайна по-важните числа - за инвестициите, които новите собственици ще направят. През следващите четири години в модернизирането на комбината ще бъдат вложени 300 млн. долара. Първоначалните обещания бяха, че тази сума ще се влее в предприятието за три години. Тя ще бъде осигурена от групата на фамилия Митал и от дългосрочни кредити. Разбира се, страна по тях ще бъде Кремиковци, а в краен случай и неговият собственик Глобал Стийл Холдинг Лимитид. На извънредното общо събрание на софийското дружество, състояло се на 15 август, бе гласувана една важна точка - промени в устава му. Те дават право на управителния съвет на компанията да повиши капитала му до 250 млн. лева. Това също е възможност за финансиране на инвестиционната програма на индийците. Представители на Глобал Стийл Холдинг Лимитид обаче заявиха, че това не е вариантът, който те предпочитат. Гупта надълго и нашироко обясни в какво би трябвало да се вложат 300 млн. долара. Ремонтните дейности ще погълнат между 60 и 70 млн. щ. долара. Гупта каза, че трета доменна пещ трябва да се изгради отново, а останалите две пещи се нуждаят от основен ремонт. Трета доменна пещ бе спряна съгласно програмата за жизнеспособност на комбината, която бе част от стратегията за развитие на стоманодобива у нас. Изготвянето й пък бе едно от условията да приключим преговорите по една от най-трудните глави - Конкуренция, в договора за присъединяване към Европейския съюз. Комплексът за студено валцуване също ще бъде обновен. Гупта заяви, че ще бъде обърнато внимание и на спомагателните производства и ТЕЦ-а. Още около 70 млн. щ. долара ще бъдат необходими за изпълнението на екологичната програма на предприятието. До края на следващата година се планира използваните води да отговарят на всички екологични изисквания на Европейския съюз. До 2007 г. трябва да се намалят и вредните емисии. Гупта изрази надежда, че до 2008 г. цялото производство на Кремиковци ще отговаря на целия набор от европейски екоправила. За увеличаване на сегашното производство ще бъдат похарчени 181 млн. щ. долара. В плановете на новите собственици влиза и изграждането на химически завод за съпътстващи продукти. Инвестиционният проект включва и монтирането на втора машина за непрекъснато леене на стомана. Индийците имат намерение да увеличат производството на сурова стомана и крайните продукти с 30-40 процента. Според плановете им металургичният комбинат трябва да заработи с пълния си капацитет до две-две години и половина. През 2006 г. готовата му продукция ще достигне 1.6 млн. т, а през 2007 г. - 1.9-2 млн. тона. През 2005 г. производството на стоманени изделия ще е малко над миналогодишното (1.2 млн. тона). И занапред суровините ще се внасят от целия свят. Желязната руда например се купува основно от Украйна, коксът - от Украйна и Бразилия, а въглищата - от Русия, Украйна, Австрия, САЩ и Канада. На по-късен етап е възможно да се внася желязна руда и от Нигерия. Основните клиенти на Кремиковци ще си останат фирми от Италия (Марчегалия), от Португалия, Гърция и Турция. През следващите години Кремиковци ще се стреми да продава повече и на българския пазар.Един от най-важните проблеми на комбината, на който индийците трябва да обърнат внимание, са условията на труд, както и безопасността на машините и съоръженията в него. Това няма да е лесно, като се има предвид, че металургичният гигант е вече на повече от 40 години. В момента средната работна заплата в Кремиковци е 700 лева. За стимулиране на работниците му е предвидена схема за допълнително заплащане, което ще зависи от количеството и качеството на продукцията. Работещите в комбината обаче се интересуват повече от това, дали ще получават навреме възнагражденията си, отколкото дали ще им бъде начислен и някой лев отгоре. Обяснението на Гупта за закъснелите заплати през последния месец е, че холдингът е влязъл във владение на комбината, когато той се е намирал в трудна ситуация. Става дума за наводненията, които са оказали влияние върху доставките на суровини. Пазарната ситуация през този период също не е била благосклонна към софийското дружество, тъй като готовата му продукция е поевтиняла, докато суровините са поскъпнали. Не е за пренебрегване и фактът, че Кремиковци все още има значителни дългове. Само на НОИ комбинатът дължи над 67 млн. лв., които изплаща съгласно погасителен план. Все още есе водят спорове и за скритите задължения към Агенцията за държавни вземания непосредствено след подписване на приватизационната сделка от страна на Финметалс и Агенцията за приватизация през 1999 година. Проверки на комисия, оглавявана от бившия заместник-министър на икономиката Никола Янков, е установила, че това са дългове към Агенция Митници за периода 1993-1998 година. Според прокуриста на предприятието Божко Бонев вече е предложен погасителен план за тях в Министерството на финансите. Индийците все още не са наясно какво ще правят с притежаваните от металургичното дружество заводи в Косово и Македония. По подобен начин стоят нещата и със съвместния проект на Кремиковци и германска група специалисти за изграждането на циментов завод с обща инвестиция от 30 млн. евро. Българското дружество, според подписания договор, участва чрез апорт на 30-40 дка земя, то ще изгражда инфраструктурата и ще доставя гранулирана доменна шлака. Гупта заяви, че все още не е наясно дали този проект ще бъде от полза за Кремиковци. Алок Гупта зае мястото на Валентин Захариев на 15 август, когато се проведе извънредно общо събрание на акционерите на Кремиковци. На него бяха направени дългоочакваните рокади в управлението на дружеството. В надзора на комбината влязоха двамата братя Вамод и Прамод Митал, който стана и председател на борда. С този акт индийците придобиха окончателно Кремиковци. Вестник БАНКЕРЪ вече писа, че според един от по-старите мераклии за придобиването на комбината и негов дългогодишен партньор Стено Марчегалия Кремиковци се нуждае от стотици милиони долари свежи пари, за да придобие европейски облик. Глобал Стийл Холдинг Лимитид има 50-годишен опит в стоманодобива, като управлява активи за над 6 млрд. долара. Компанията притежава заводи в шест страни на три континента. В холдинга работят 20 хил. души. Вероятно такава мощно структура ще съумее да вдигне на крака българското предприятие.

Facebook logo
Бъдете с нас и във