Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НАДЕЖДАТА НА ШУЛЕВА ВЗЕ ВРЪХ НАД РАЗУМА

ПЛАНИРАНИЯТ УДАР СРЕЩУ БЪЛГАРСКИТЕ РАБОТОДАТЕЛИ СОЧИ, ЧЕ ПРАВИТЕЛСТВОТО НЕ ЗНАЕ КОЯ ТОЧНО ДЪРЖАВА УПРАВЛЯВАХАОСЪТНе е ясно още колко промени в нормативните актове трябва да се извършат, за да се въведат новите осигуровки безпроблемно. Със сигурност те ще засегнат Кодекса на труда, осигурителния кодекс и наредбите към него.С въвеждането на тези промени обаче може да се получи следната абсурдна ситуация: шеф в дадено предприятие да взима 300 лв., а осигуровката му да се изчислява върху 530 лева. Осигурителната вноска, която се дължи върху тези 530 лв., е над 57 лева. (Между другото, не е известно дали праговете ще се отнасят и за договорите за управление и контрол, които са отделени от трудовите.) Така реално въпросният шеф ще получава 243 лева. А ако и Министерството на финансите се пребори данък общ доход да се начислява върху тези прагове, то човекът ще се разписва срещу заплата от 300 лв., а ще слага в джоба си 140 лв., тъй като данъкът му ще е 103 лева.Когато Министерството на труда и социалната политика обяви, че смята да въведе от 1 януари 2003 г. диференцирани минимални осигурителни прагове - според категорията на персонала и отрасъла, възникнаха доста съмнения, че това може да се направи смислено. Когато предложенията за същите тези прагове бяха изнесени пред широката публика, съмненията изчезнаха и се появиха притесненията. Поне сред тези, които действително разбират за какво става дума. Според таблицата на социалното министерство, минималните нива за осигуряване от началото на следващата година би трябвало да варират от 100 до 610 лева. И пак, според нея, върху 100 лв. ще продължат да се осигуряват единствено неквалифицираните работници в нископлатените сектори. Затова пък минималната осигурителна вноска, например на секретарка във финансова институция, ще е върху 210 лв., на стругар - върху 220 лв., а на счетоводител на някоя мина - върху 610 лева. Дали фирмите ще имат пари да плащат такива заплати и съответните осигуровки върху тях, е въпрос, който, поне засега, изглежда, не вълнува никого из горните етажи на властта. Днес обаче минималната заплата е 100 лева. А при праговете на министър Лидия Шулева осредненият осигурителен доход, който се предлага като минимална база, е малко над 200 лева. Любопитно, откъде ще плаща на сервитьорите в Албена тези осигуровки министърката, като се върне на предишната си месторабота? Логичният отговор е - от по-високите цени за летовници. Първата стъпка към това е двойното увеличение на цените на паркингите за денонощие още през това лято. През другото сигурно нито един българин няма да почива в Албена, защото там всичко ще е така обновено, че чужденците ще се бият за всяко легло. А на работещите в комплекса ще са им гарантирани високите осигуровки. Предлаганото средноувеличение на осигурителната тежестс близо два пъти ще закопае българския бизнес под земята. Ако на българските фирми им наложат да пълнят социалните фондове, повечето от тях ще трябва да съкратят персонала си наполовина. И не защото са изедници, а защото за продукцията им няма платежоспособно търсене. Иначе казано, 90% от българите са толкова бедни, че дори и да искат, не могат да си купят много желани неща. Тоест оборотът тук, у нас, никак не върви. Откъде тези браншове ще увеличат заплатите на работещите в тях, след като няма увеличение на продажбите - не е ясно. Кой е направил подобно внушение на Шулева - също не е известно. Но е съвсем сигурно, че в условията на Валутен борд нито цените, нито заплатите могат да скачат така главоломно, без да се активира инфлацията. Другото значи да се пусне в действие печатницата за пари, което автоматично събаря борда.И ако Шулева ще слага ярем на всеки засилил се да произвежда или предлага услуги, въпреки административните пречки, ще трябва или да се прости с висшата си позиция, или да обясни интересите на кой бизнес защитава - на българския или на чуждестранния? В случай че отговорът е в полза на последния, предлагаме на Шулева да стане социално вице в развита европейска държава.За разлика от блюстителката на социалнослабите, очакванията на НОИ са по-скромни. Председателят му Йордан Христозков обяви, че в резултат на новата осигурителна база приходите ще се увеличат с 400 млн. лева. Това съответства на покачване на осигуровките за наетите по трудов договор с близо 20% (при бюджета за тази година). Явно Христозков не храни илюзията, че работодателите безропотно ще приемат праговете на социалното министерство. Но и 20% увеличение си е сериозна тежест. Тези 400 млн. лева са почти половината приходи от данъци върху печалбата и надхвърлят пет пъти събираното от патентни данъци.Така че, ако госпожа Шулева е съгласувала действията си с останалите министри, ще се наложи някой да обясни защо се говори за намаляване на централизацията на средства в бюджета? Само от нововъведението с праговете данъчноосигурителната тежест на работещите българи ще нарасне през следващата година с повече от 1% от БВП, който се планира да е над 31 млрд. лева. По каква методика тогава във финансовото министерство са пресметнали, че преразпределението, измерено чрез дела на данъчните приходи в брутния вътрешен продукт, ще намалее? Знае се, че ведомството на Милен Велчев планира облекчения по линия на данък печалба и намаляване на данък общ доход (ДОД), равняващи се на 0.4-0.5% от БВП. Същевременно акцизите ще нараснат с 0.2% от БВП. Както и да се пресметне, новите осигуровки вероятно ще останат в икономическата ни история като опит да се постави рекорд по изземване на доход от бизнесаЗа предлагането на такъв удар може да има две причини. Първата е, че дефицитите в осигурителната система са достигнали застрашителни размери. Второто обяснение е, че министрите просто нямат ясна представа за това, какво се случва в държавата, която управляват.Проблемът догодина няма да е само в увеличената осигурителна тежест (по схемата Шулева), но и в обърканата логика на социалното изобретение. Кой може да предположи, че чистачката в някое провинциално ВиК взема заплата от 240 лева - само защото има привилегията да бъде в една група с прословутите чистачки на Нефтохим? Кой е разсъдил, че служителите на пощите и продавачките в магазините трябва да се осигуряват върху същата заплата, като тази на персонала на Ръководство въздушно движение (РВД) или телекомуникационната ни компания (БТК)? С какво е виновна някоя малка фирма, занимаваща се с услуги, че социалното министерство я е класирало в една група с банките, та трябва да осигурява хората си на повече от 200 лева? Дали госпожа Шулева би осигурявала хората си в Албена инвест с радост и вдъхновение върху по-висок доход от този на едноличен търговец, ако друго правителство й бе наложило подобни нелепи правила?Струва си да бъде споменато още едно показателно недоразумениеНовите осигурителни прагове (за 2003 г.) били изчислени, като прогнозираната средна заплата за съответните браншове е умножена по 70 процента. Получената по този начин малка разлика между средната и минималната заплата показва носталгия по уравниловката от времето на социализма. В същото време разликата в заплащането за една и съща работа в София и в малките селища е няколко пъти. Но в Министерството на труда и социалната политика може би не знаят това. Така както и не знаят, че в засегнатите от безработица градове хората са доволни и на малко над 100 лева заплата.Очевидно замислената офанзива срещу сивия трудов пазар пак няма да успее. Сигурно е по-скоро обратното - че ако се въведат минималните осигурителни прагове в сегашния им вид, Шулева ще влезе в българската история като първия министър, предизвикал разцвета на сивата икономика. И съвсем логично е, че това ще постави на изпитание консолидирания държавен бюджет. Изобретението на социалното министерство носи риска и от растяща намеса на държавата в икономикатакоето е противно на пазарната логика. Нещо повече - ако то бъде прието, ще доведе до ново сегментиране на пазарите. А всеизвестно е, че ролята на правителството в тази икономическа схема е да отваря нормативно вратите и пазарите пред фирмите, за да получават по-висок доход. Как властта ще накара някого да плаща (под формата на осигуровки и данъци) повече, отколкото печели? Министерството на труда и НОИ имат още време да премислят. Така наречените работодателски организации пък получават шанс да покажат, че и от тях има някаква полза. Налага се да помислят и хората в Министерството на финансите, които харесаха идеята на Шулева, и решиха да въведат минималните прагове за данъците, които се плащат при трудов договор. Но не би! Освен всичко друго, с този акт те тръгнаха направо към погазване на чл.60, ал.1 от конституцията, според който данъците трябва да са съобразени с доходите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във