Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НАДЕЖДАТА НА БОИНГ

Джеймс Албоу никога не се е впечатлявал особено от властта. През 2002 г., малко след като пое ръководството на поделението за военни самолети и ракети на авиационния гигант Боинг (Boeing), той закри залата, където обядваха мениджърите на компанията. Албоу не скри желанието си да създаде атмосфера, в която инженерите да могат свободно да изразяват идеите си пред шефовете си по всяко време и на всяко място - дори ако това означава да прекъснат обяда на някоя важна клечка. Тази практика той харесал още от ранните години на кариерата си, които прекарал като инженер във фирмата Рокуел аероспейс (Rockwell Aerospace), купена от Боинг през 1996-а. Точно този подход може да превърне Боинг в най-добрия играч в отбранителния бизнес, убеден е петдесет и четири годишният Албоу.Скромният американец е една от солидните опори на втория най-голям американски доставчик на отбранителна техника след Локхийд Мартин (Lockheed Martin Corp.), който все още не може да се съвземе след поредицата разтърсващи скандали. Неговият бивш главен финансов директор Майкъл Сиърс се готви скоро да се яви в съда. Процесът е част от разследване на американското правителство около подозренията, че Сиърс е назначил неправомерно на работа бивша високопоставена служителка от Военновъздушните сили на САЩ, която изиграла ключова роля в решението на Пентагона да поръча на Боинг изработката на 100 самолета-танкери. През април въпросната служителка - Дарлийн Друюн, се призна за виновна в участие в престъпен заговор и присъдата й ще бъде произнесена до края на септември. Междувременно Военновъздушните сили наказаха Боинг заради откраднати от конкурента Локхийд Мартин документи, като му отнеха възложените поръчки на стойност близо 1 млрд. щ. долара и ги връчиха на ощетената корпорация. В резултат на скандалите главният изпълнителен директор на Боинг Филип Кондит подаде през декември 2003 г. оставка, а поста му зае Хари Стоунсайфър.Възможният наследникСред цялата тази суматоха Джеймс Албоу изплува безшумно като един от шепата кандидати, между които ще се избира наследникът на Стоунсайфър, когато през 2006-а той се оттегли от най-високия пост. Израстването на Албоу в йерархията има просто обяснение. Ръководеният от него отдел, наречен Интегрирани отбранителни системи, е единственият в самолетната групировка, останал верен на обещанието, дадено от Филип Кондит през 1997 г. при обявяването на решението му да купи корпорацията Макдонъл Дъглас (McDonnell Douglas Corp.). Тогава Кондит се ангажира да увеличи приходите на компанията, като заложи на обслужването и отбраната. През 2002-а Албоу се нагърби със задачата да обедини поделенията за военни самолети и за космически съоръжения на Боинг, създадени набързо в резултат на сливанията с Рокуел и Макдонъл Дъглас, както и след купуването на част от Хюз (Hughes). И макар Боинг да изгуби битката с европейския си конкурент Еърбъс (Airbus) за лидерското място при гражданските самолети, Албоу компенсира изоставането, насочвайки технологичния опит на компанията в полза и на нейни други програми.Изглежда, подходът му дава резултат. През юни Военноморските сили на САЩ избраха неговото поделение да строи самолети за борба с подводници, като договорът е с потенциална стойност 44 млрд. щ. долара. Два месеца по-късно американската армия ускори проекта Бъдещи отбранителни системи, за който пак неговият отдел ще разработва модерни мрежи за комуникация. Работата по този проект ще струва 21 млрд. долара. През 2003-а отделът Интегрирани отбранителни системи, чиито основни операции са базирани в Сейнт Луис и Южна Калифорния, отчете 51 млрд. долара приходи от нови дейности, с което увеличи резултата си от предишната година с 38 милиарда.Все пак Албоу има да преодолява още много препятствия преди изкачването му до шефското кресло да се приеме за сигурно. Пентагонът обмисля и други варианти за подмяна на остарялата си флотилия от самолети-танкери и точно той ще трябва да убеждава министъра на отбраната Донълд Ръмсфелд и законодателите в Конгреса, че Боинг все още е най-добрият избор в тази сфера. Освен всичко друго на Джеймс Албоу ще му се наложи да помисли и за някои спасителни промени в клона, специализиран в производството на сателити за търговски цели. Напоследък този бизнес страда от натрупването на сериозни преразходи и от сриването на пазара. Колкото до новите военни поръчки, Албоу ще е принуден да осигурява технологии, чието разработване никога досега не е било поръчвано на Боинг. Едно е да продаваш, друго - да създаваш, коментира Лорън Томпсън, директор на института Лексингтън от щата Вирджиния и експерт в отбранителната индустрия. Изпълнението на тази задача ще определи дали Албоу ще изпъкне сред останалите силни кандидати за първото място в Боинг, един от които е сегашният директор, отговарящ за строителството на пътнически самолети Алън Мълали. За сметка на неговата очевидна агресивност Албоу притежава повече опит в отбраната, която в момента осигурява над половината от продажбите на Боинг.Организаторът от класаИзправен пред толкова голямо напрежение, Джеймс Албоу не показва признаци на притеснение. Инженер по образование, маниак на тема история и колекционер на италиански вина, той предпочита да лети под нивото на радарите. Необичайно за бивш баскетболист, Албоу се увлича по строителството на ракети и сглобяването на сложни комуникационни системи. Джим наистина е спец по ракетите, признава сегашният му началник Стоунсайфър.Точно такива познания ще му са нужни, за да изиграе ролята на главен архитект на плана за превръщането на Боинг в най-големия световен доставчик на отбранителни технологии от ново поколение. Една от големите победи на Албоу е договорът с американската армия, който ангажира компанията да разработи информационна мрежа, свързваща танкове, самолети и самолетоносачи с войниците на бойното поле. Заради сделката той комбинира уменията на отдели, които никога преди не са работили заедно. Подходът му да интегрира коренно различни клонове ще е от голямо значение за привличането на нови военни поръчки. Албоу е един от хората, които най-добре разбират как да организират и развиват тези нови пазари, смята анализаторът Ричърд Абулафия от консултантската компания Тийл груп (Teal Group Corp.).Джеймс Албоу тренира за това предизвикателство цял живот. Като момче в Ричлънд, щата Вашингтон (където е направена първата американска атомна бомба), бил заобиколен от учени. Отрано започнал да харесва науката и мечтаел някой ден да строи язовири. Докато дойде време да завърши инженерното си образование през 1974 г. обаче, голяма част от язовирите в страната вече били завършени. Затова Албоу приел да работи като инженер в Рокуел аероспейс. Ракетното строителство има много общи неща с построяването на язовири - обяснява избора си той. - Но вместо с потоци вода се занимаваш с газ, течащ през ракетните мотори.Талант за положителни промениОсвен на способен инженер Албоу има славата и на ловък експерт по положителните обрати. Един от най-запомнящите се моменти в кариерата му е началото на 90-те години, когато го пращат да спасява положението в поделението за производство на ракетни мотори. Тъй като заводът бил надхвърлил бюджета, Албоу реорганизирал производствената линия и обучил работниците как да подобрят ефективността си. Колегите му все още го помнят като малко вманиачен мениджър. Бившият директор на поделението и сегашен заместник-управител на Интегрирани отбранителни системи Рик Бейли си спомня как веднъж намерил бележка от него, към която била залепена угарка от цигара - за да му напомни, че метенето на пода също е част от ефективността. Манията на тема чистота може да се окаже полезна, когато Албоу се захване да разчиства и бизнеса със сателити за търговски цели. Две години след като през 1996-а Боинг купи Рокуел аероспейс, той е назначен да ръководи отдела за космически съоръжения и комуникации и дава подкрепата си за придобиване на космическото поделение на Хюз, надявайки се то да разшири опита на собствената му компания в сателитните комуникации и мрежовите отбранителни системи. Сега Албоу се опитва да осъвремени остарелите производствени процедури на Хюз и да подобри недостатъците в дизайна, заради които някои сателити се оказаха неуспешни. Хюз ни завеща доста лоши програми и аз нося отговорност за това, обяснява инженерът.Именно заради несполуките около сателитите директорите на Боинг в един момент обмисляли да го изхвърлят. Те дори се опитали да направят списък с евентуалните му заместници, но точно тогава започнали да валят военните поръчки. Тогава решихме, че момчето наистина е добро, казва Хари Стоунсайфър. Сега във всяко ново предизвикателство, преодоляно от Джеймс Албоу, Боинг вижда надежда да се превърне в стълб на отбранителната индустрия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във