Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НАЧАЛНИЦИТЕ НА РПУ БЕЗ ДОСТЪП ДО СЛУЖЕБНА ТАЙНА НА ДАНЪКОПЛАТЦИТЕ

Комисията по бюджет и финанси ще предложи на Народното събрание да гласува против исканата от Министерския съвет промяна в Данъчно-процесуалния кодекс, която предвиждаше началниците на районни полицейски управления да имат достъп до служебните тайни на данъкоплатците. Министърът на вътрешните работи Георги Петканов не успя да убеди депутатите, че е необходимо полицейски служители от толкова нисък ранг да се ровят в данъчните декларации, търговските договори и източниците на доходи на фирмите и гражданите. Голяма част от дознанията се правят в районните полицейски управления и затова искаме те да получат такива правомощия, което ще улесни работата ни, аргументира се министър Петканов. Право на достъп до информация, представляваща служебна тайна, ще имат прокурорът или следователят, когато има данни, че проверяваното лице е извършено престъпление. Съдът може да постанови да се разкрият поверителни сведения и ако получи мотивирано искане от министъра на вътрешните работи, от главния секретар или от директора на териториалната служба на МВР - ако прецени, че това е свързано с изпълнение на служебните им задължения. Не беше прието и предложението на министър Петканов районен съдия да одобрява мотивите за искане на достъп до поверителната информация. Според депутатите от бюджетната комисия, това трябва да решава по-висша съдебна инстанция - поне окръжен съд. От миналите вече три заседания на Комисията по бюджет и финанси, на които се гледаха предстоящите промени в Данъчно-процесуалния кодекс (ДПК), стана ясно, че нормативният акт тепърва ще нажежава страстите между данъчни и депутати от различни политически сили. Не помагат кой знае колко и честите подканяния на председателя на комисията Иван Искров за по-бърз и съдържателен диалог, защото това е най-тежкият законопроект, обсъждан в комисията след гледането на данъчните закони в края на миналата година.Най-сериозен сблъсък вероятно ще предизвика обсъждането на прословутия чл. 109а, който регламентира причините данъчната администрация да откаже да върне данъчен кредит. Този спорен въпрос бе в основата на скандала, подхванат от депутатите още при обсъждането на Закона за ДДС през месец декември. Тогава единствен защитник на тази процедура беше бившият вече заместник-министър на финансите Атанас Кацарчев. Той успя да убеди депутатите, че предлаганата промяна е основателна, но прие мнението им окончателното решаване на проблема да бъде уредено с измененията в Закона за ДПК. Отлагането на разискванията по спорния текст обаче едва ли ще притъпи остротата на проблема и ще намали словесните престрелки при обсъждането му. Предлаганият от вносителите текст допуска данъчните органи да могат да откажат възстановяването на данъчен кредит на фирма, ако тя е участвала във веригата от прехвърляния на ДДС между търговци и за някой от тях се установи, че неправомерно се е облагодетелствал от косвения данък. Наблюденията на Главна данъчна дирекция (ГДД) показват, че търговците купуват някаква стока и я прехвърлят помежду си, без тя да достига до краен потребител, заяви при обсъждането на първо четене на законопроекта Николай Попов, директор на ГДД. По този начин се възстановява данъчен кредит на дадена фирма, без реално да има постъпления от налога за хазната. Сериозен спор предизвика и включването на текст в закона, според който неперсонифицираните дружества трябва да носят административнонаказателна отговорност. В сега действащия кодекс не са предвидени никакви наказания за неперсонифицираните дружества, което отчитаме като сериозен пропуск, заяви Ана Янева, юрист в ГДД. Според експертите на Комисията по бюджет и финанси, това не е пропуск, защото тези дружества по закон нямат съдебна регистрация, а работят чрез договори за съвместна дейност. От това следва, че те нямат обособено седалище и органи на управление и няма срещу кого да бъде предявен съдебен иск за извършено данъчно нарушение. Ние предлагаме да се уточни, че наказателна отговорност носят съдружниците, допълни представителят на правния отдел на ГДД Ана Янева. Презумпцията е, че те вземат решения и управляват неперсонифицираните дружества, така че е нормално да носят отговорност за последствията. Според Иван Искров обаче, само с едно дописване в ДПК не може да се реши толкова сериозен проблем, защото трябва да бъде описана цялата процедура по предявяване на съответния иск. Беше решено проблемът да се реши чрез друг закон и да не бави обсъждането на ДПК. По предложение на Иван Искров това ще стане чрез изменение в Закона за административните наказания, където процедурата ще бъде описана детайлно. (Но не бе определено кога.)Дълги дебати предизвика и друго изменение в ДПК, което според представителите на ГДД трябва да запълни поредната дупка на закона в полза на данъкоплатците. Въпросната разпоредба е свързана със сроковете за нанасяне на корекции на вече подадени данъчни декларации. Според сега действащия регламент, промени могат да се правят до изтичането на законоустановения срок за подаване на декларациите, т.е. до 15 април. Ако данъкоплатецът е пропуснал тази дата, той може да се възползва от възможността да нанесе корекции до крайния срок на плащане - един месец след подаване на данъчната декларация. Според представителите на ГДД, така описаният регламент не е обвързан с конкретни срокове. Аргументите им са, че след всяко нанасяне на корекции започва да тече нов едномесечен срок за плащане, което означава, че внасянето на дължимия данък може да се отложи за неопределено дълъг период от време. Обясненията им обаче не бяха приети от депутатите, според които в закона ясно е казано, че последният срок за корекции в декларацията и внасяне на дължимите пари е 15 май.Лоша услуга си направиха представителите на ГДД, като поискаха и по-кратки срокове за времетраенето на една ревизия. По-скоро да се въведе някакво ограничение за извършването й, защото в досега действащите разпоредби нямаше конкретно определена продължителност на проверката. Сроковете, които сме предложили в законопроекта - шест месеца (плюс три за големи нарушения), са възможно най-дългите за една ревизия, заяви Николай Попов. Според Муравей Радев, проверките трябва да траят най-много три плюс един месеца, а исканията на Искров и Пирински са по-реалистични - те предлагат три плюс три месеца.Имали сме предвид проследяването на много големи нарушения, а иначе в ГДД има вътрешни правила, които регламентират много по-малко времетраене, коментира шефът на ГДД Николай Попов. Като пример за трудна проверка, изискваща много време, той посочи обследване за прехвърляне на ДДС между 128 фирми. Всяка една от тях трябва да бъде проверена, за което ще са необходими повече от девет месеца.

Facebook logo
Бъдете с нас и във