Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НА ЗДРАВНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ - АКРЕДИТАЦИЯТА ИМ КУЦА

САМО ЧЕТИРИ БОЛНИЦИ ОТГОВАРЯТ НА ИЗИСКВАНИЯТА НА СЕГАШНИТЕ НОРМАТИВИЗа да бъде гарантирано качеството на здравните услуги в болниците и диагностичните центрове, Законът за лечебните заведения задължава ръководствата им да ги акредитират. Оценката на качеството на предлаганите медицински услуги се извършва от специална комисия, съставена със заповед на министъра на здравеопазването. А методологията и параметрите на оценяването са регламентирани в Наредба № 13, приета през миналата година. Въпреки че нормативът е подготвен от специалисти с дългогодишна практика в здравната система, той има множество недостатъци, заяви за в. БАНКЕРЪд-р Пламен Демиров, организационен секретар на Българския лекарски съюз. Точковата система, по която се извършва оценката, е изключително неясна и неточна, потвърди и заместник-министърът на здравеопазването д-р Олег Хинков. Според него са необходими промени в съществуващата наредба, най-вече за да се защити правото на пациента на достъп до качествена медицинска помощ. Дебатите по спорните текстове на норматива започнаха на 9 март 2004 г., когато беше свикана кръгла маса по проблемите на акредитацията. Още тогава специалистите заявиха, че на залегналите в наредбата изисквания отговарят само четири-пет лечебни заведения в страната. Задължителните критерии не са приложими за българската здравна система, а някои от тях дори са неизпълними, категорични са експертите. Така на практика от инструмент за стимулиране и повишаване на качеството на медицинските услуги документът се превръща в репресивен - насочен срещу болниците, категоричен е д-р Демиров. По неговите думи, в подготвяните в момента изменения на норматива ще се вземе предвид реалното състояние на отделните звена в здравеопазването, като в същото време няма да се правят компромиси с изискванията за качеството на оказваните диагностични или лечебни услуги. С предстоящите корекции са ангажирани две работни групи. Първата, която включва представители на Министерството на здравеопазването, Лекарския съюз и Националния институт по обществено здраве, е съсредоточила усилията си върху измененията на текстовете, регламентиращи процедурата на акредитацията. Втората ще прецизира параметрите, които ще се следят при оценката на състоянието на здравните заведения. Намеренията са на базата на съществуващите медицински стандарти да се направи списък с минималните изисквания, на които трябва да отговарят отделните болници и диагностичните центрове, за да получат положителна оценка при акредитацията. За всяка клинична структура в тях ще се изведат пет-шест основни индикатора, които ще са задължителни за качественото изпълнение на дейността им. Тези показатели ще бъдат стриктно следени при бъдещата оценка. Експертите обещават изискванията да са дефинирани точно и ясно, за да се сведе до минимум субективният фактор при оценяването. Предвижда се в новия вариант на наредбата за акредитация да се оптимизират и изискванията за материалната база на лечебните центрове и лаборатории. Състоянието на оборудването и наличието на модерна апаратура в лечебниците на практика не зависи от мениджърите им, а от икономическото състояние на държавата и средствата, отделяни за здравеопазване. Липсата на определено медицинско оборудване не бива да води до негативна акредитационна оценка, смята заместник-министърът Олег Хинков. Според него обаче, при оценяването на лечебните заведения трябва да се запази критерият за това с каква апаратура или квалифициран персонал разполагат, като получените резултати ще се използват само за съставянето на рейтинг на болниците. Тази класация ще се прави от Националния център за обществено здраве. Алеко Кюркчиев, депутат от НДСВ и член на парламентарната здравна комисия, е на мнение, че акредитирането условно трябва да бъде разделено на две. За тази част, която се отнася до труда на лекарите, е необходимо да отговаря единствено Лекарският съюз и неговите подразделения - подчертава Кюркчиев. - Министерството на здравеопазването пък трябва да прави само характеристика на техническото състояние на болниците, като точно се определи какво се изисква да имат те, за да изпълняват медицинската дейност, която са заявили.Параметрите за оценката на здравните звена не са единственият проблем, който пораждане дотам прецизираната Наредба №13. Взаимоотношенията между изпълнителите и проверяващите също са дефинирани в нея твърде мъгляво. Липсват и конкретни разчети за размера на заплащането на членовете на акредитационната комисия. Тази празноти често са основа за възникване на корупция. Става така, че болниците си плащат на някои от проверяващите и те си затварят очите пред нередности в организацията им. В новия норматив ясно ще се запише колко ще струва на лечебното заведение провеждането на акредитационната процедура, за да се избегне договарянето с акредитационния орган. Платените за оценката средства ще се контролират от специална комисия. Стриктно ще се следи и как се извършва самооценката, която е задължителна преди началото на акредитацията. Има не един и два случая, при които директори на болници са били изнудвани от определени фирми, за да им извършат тази услуга, алармираха от здравната комисия в парламента. Проверка на в. БАНКЕРЪ показа, че на болниците това им е струвало от три до шест хиляди лева, а диагностичните и стоматологичните центрове са плащали минимум две хиляди лева. До услугите на консултантските къщи и занапред ще може да се прибягва, но при много по-точни правила. Ще се въведат и изисквания за специалистите, които правят предварителните оценки. Има предложения тези фирми дори да бъдат лицензирани. По време на дебатите изкристализира и идеята в бъдеще да се акредитират и индивидуалните медицински практики на семейните лекари и специалистите. Около 60% от здравните дейности се извършват в извънболничната помощ, но те остават неакредитирани, отбеляза Пламен Кенаров от НДСВ. Обсъжда се и възможността размерът на средствата, които получават болниците от Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса, да зависи от акредитационната им оценка. Подготвяните промени на Наредбата №13 обаче са само временно решение за оценяването на качеството на здравната помощ у нас. Мнозина са убедени, че е необходимо да се създаде специален закон за сертификация и акредитация на лечебната медицинска практика в България. Едва тогава ще може да се говори за напълно регламентиран процес на окачествяване на здравните услуги.

Facebook logo
Бъдете с нас и във