Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НА ЗАЕТИТЕ ТЪРГОВЦИ ИМ КРАДАТ МАРКИТЕ*

Цонка Таушанова, председател на Патентното ведомство, пред в. БАНКЕРЪЦонка Таушанова е завършила право в Софийския университет. Започва работа в Патентното ведомство като юрисконсулт, а от края на 2002 г. е негов председател. Омъжена, с две деца.Г-жо Таушанова, бихте ли пояснили как точно стои широко дискутираният въпрос за защитата на думитеракия и мастика като български наименования?- Преди да отговоря бих искала да отбележа, че Патентното ведомство е органът за правна закрила на обектите на индустриалната собственост, в т.ч. и на наименованията за произход и географските указания. В Патентното ведомство като географски указания са регистрирани - Поморийска гроздова, Сунгурларска гроздова, Силистренска кайсиева ракия и други, т.е. ракии с деклариран географски произход. А дали ракията е чисто българско наименование, както се разбра, е спорен въпрос. Ракия се произвежда и от други страни. В Македония, доколкото ми е известно, са регистрирани като географски указания Жута ракия и Бела ракия.За географско означение ли става дума в конкретния случай, или за наименование за произход и каква е разликата между тях?- Става дума за географско указание. Разликата между наименованията за произход и географските указания е, че, докато при първите качествата и свойствата на стоките, носещи това название, се дължат предимно или изключително на географската среда, включваща и природните и човешките фактори, то качествата или известността на продукта с декларирано географско указание се дължат само на географския произход. Като пример за наименование за произход може да се посочи мелнишкото вино, което се произвежда от специален сорт грозде от Мелнишкия край. То се прави от местните винари по технологии, съхранили се от традициите на много поколения. А стоки, означени с географско указание, са, да речем, мраморът от Илинденци или минералните води.Колко са регистрираните географски означения в България?- Около 200.Това ли е списъкът с указания и наименования за произход, който сме подали в Брюксел, за да бъдат служебно вписани в европейския регистър?- Когато започнаха преговорите по глава Земеделие, подадохме списък на наименованията за произход в областта на селското стопанство. Той търпи корекция. Ако до приключването на преговорите се регистрират нови наименования, вероятно те също ще бъдат подадени в Европейската комисия.Как става регистрацията?- Необходимо е да се подаде заявка в Патентното ведомство, която включва определен набор от документи. Освен географското означение в заявката трябва да се посочи за коя стока се отнася то, описания на границите на географското място или особеностите на продукта и връзката им с въпросното място. Описанието се изготвя от съответната институция. Конкретно за селскостопански продукти това е Министерството на земеделието и горите. Изисква се също така удостоверение от съответната община, че заявителят извършва производствената си дейност в описания географски район.Има ли наименования за произход, които не са свързани с храни и напитки?- Типично българско наименование е българското розово масло. Негов ползвател е Българска роза - Карлово. Пример за наименование за произход е и троянската керамика. А чипровските килими?- Те, както и котленските, бяха регистрирани по отменения Закон за търговските марки и промишлените образци. Новият Закон за марките и географските означения изискваше в определен срок всички ползватели на наименования за произход да ги пререгистрират. Досега килимите не са пререгистрирани.Възможно ли е някой, който никога не се е занимавал с производството им, да ги регистрира на свое име?- Не, ползвателят трябва да извършва дейността си в региона. Но може би сте забелязали, че по магазините се продава карловска луканка, произведена в друг град.Искате да кажете, че това е неправомерно?- Има вписано наименование за произход Карловска луканка и негов ползвател е Месокомбинат - Карлово. Виждала съм обаче да се продава луканка със същия етикет, която не е произведена в Карлово, и това е нарушение.Дадени ли са ви права да се намесвате в такива случаи?- Патентното ведомство осъществява административнонаказателните разпоредби по Закона за марките и географските означения. По молба, подадена от ползвателя или притежателя на марка, извършваме проверки. Когато се установи нарушение, се съставя акт и се издава наказателно постановление. Бихте ли обяснили какви права за регистрация на марки и географски означения в чужбина дават Лисабонската и Мадридската спогодба? - По принцип правата върху индустриалната собственост (наименования за произход, патенти, промишлен дизайн и т.н.) имат териториално действие, а Лисабонската спогодба регламентира международната регистрация на наименованията за произход. В нея членуват 20 страни. Заявители от тези държави могат да получат регистрация на наименованието за произход на територията на всички държави, които са подписали тази спогодба. При условие, разбира се, че няма други пречки. Имаме и български наименования, регистрирани по Лисабонската спогодба - кварцовия пясък Искър, каолина, българското кисело мляко, тютюните Свиленград, Джебел басма, Крумовград…Мадридската спогодба пък се отнася за международна регистрация на марките. Страните, които са я подписали, са повече от 74.Съществува ли единна регистрация за Европейския съюз?- Марка на общността се регистрира от Ведомството за хармонизиране на вътрешния пазар, чиято централа е в град Аликанте, Испания. Чрез една заявка, която се подава в това ведомство, може да се получи защита на територията на всички страни от Евросъюза. Имаме информация за български заявки, подадени до края на 2002 година. Те са 23, а европейски марки са регистрирали девет български компании - предимно марки за вина и спиртни напитки, за фармацевтични продукти и за цигари. Но това е в края на 2002-ра. Сега те сигурно са много повече. Дали обстоятелството, че ние ще сме първата държава в ЕС, в която се пише на кирилица, ще ни донесе някакви ползи?- Не мога да прогнозирам дали това ще е наш плюс или минус. По принцип една марка се възприема в нейната цялост, като се отчита фонетичното, визуалното и смисловото й значение. Същественото е тя да звучи добре и да е запомняща се, а не дали е на кирилица, или на латиница.Вярно ли е, че има предприемчиви хора, регистрирали на свое име марки за стоки, с които нямат нищо общо?- Има производители и търговци, които влагат средства в реклама, налагат се на пазара, стоката им става търсена, но не са си регистрирали марката. Тогава от този пропуск могат да се възползват недобросъвестни лица и да я регистрират на свое име. При подадена заявка за регистрация експертите на Патентното ведомство преценяват редица неща, но не правят проучване кой действително използва дадена марка.Така стана с марката на Кинтекс, която бе открадната от физическо лице...- Регистрираната марка на физическото лице е отменена от Патентното ведомство, защото не се използва. Кинтекс подаде заявление за регистрация и сега се извършва експертиза.Допускат ли нашето и европейското право отмяната на подобни регистрации на общоизвестни марки?- Има такава възможност. Инициативата трябва да е на заинтересованата страна и тя да представи достатъчно доказателства за нейната общоизвестност.Проектът за промени в Закона за марките и географските означения е вече в парламента. Какви ще са измененията?- Предвижда се публикация на всяка заявка за марка в официалния бюлетин на нашето ведомство, след като е приключила формалната експертиза. Дадена е възможност трети лица да възразят срещу евентуалната й регистрация.В тон с европейското законодателство правото върху марка ще може да е обект на залог или обезпечение и да се включва в масата на несъстоятелност при обявяване на нейния притежател във фалит.

Facebook logo
Бъдете с нас и във