Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НА ПЕНСИОННИТЕ ДРУЖЕСТВА ПРЕСТОИ СЪЩИНСКАТА РАБОТА

Никола Абаджиев, председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО), пред в. БАНКЕРЪГ-н Абаджиев, Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване изпрати една сравнително успешна година. Какво предстои на пенсионноосигурителния пазар през първите месеци на новата година?- Да, за нас изминалата година беше ползотворна, макар доста напрегната, като се има предвид, че се прие новият Кодекс за социално осигуряване, както и няколко поднормативни акта. Резултатите от приложението им са повече от положителни. Работихме добре с Комисията за финансов надзор, която в хода на изработването на тези документи прие нашите мнения и забележки. В навечерието на Коледа обсъдихме още един проблем за нас, отнасящ се до образците за извлеченията от сметките по индивидуалните партиди на осигурените лица. За новата година останаха някои наредби: наредбата за определяне на инвестиционната такса, наредбата за лицензиране на актюерите, и други. Пенсионноосигурителните дружества трябва да извършат същинската работа за прилагането на Кодекса за социално осигуряване. Предстои да се подготвят информационните системи на дружествата и организацията им на работа да се промени с оглед на влизането в действие от 1 юли на счетоводните дялове. Чрез тях осигурените лица ще имат много по-реална представа и информация за това какво притежават в индивидуалните си партиди. Така че се готвим и за това.Друго, което предстои веднага след Нова година, е 2 милиона осигурени чрез системата да получат извлечения за състоянието на индивидуалните си партиди и да знаят с какво реално разполагат, за да осигурят бъдещето си. На следващо място, пенсионните дружества вече трябва да се насочат към усъвършенстване на услугите си. Имам предвид, че през 2002 и 2003 г. дейността им беше насочена към привличане на осигурени лица и реклама. Но пазарът вече е структуриран и е време да се обърне внимание на повишаване на качеството и бързината на обслужване на осигурените лица, подобряване на информационните системи на дружествата, въвеждане на счетоводните дялове, усъвършенстване и повишаване на ефективността на инвестиционната дейност, повишаване равнището на квалификация на кадрите, които работят в пенсионните компании. Досега важна роля са играли посредниците и служителите от маркетинга, сега водеща става ролята на кадрите, занимаващи се с управление на финансите, на активите и други подобни. Очевидно на преден план все повече излиза инвестиционната дейност. Има ли някакъв особено важен проблем, който трябва да се отстрани в този контекст?- Пенсионноосигурителната дейност е тясно свързана със състоянието на капиталовия пазар. У нас, както е известно, той не е достатъчно развит. Няколко пъти е поставян въпросът за създаване на подходящи условия и на специални инвестиционни инструменти, които да улеснят пенсионните дружества и те да инвестират, да участват по един или друг начин в големите инвестиционни и инфраструктурни проекти на страната. По този начин финансовият ресурс, който те са натрупали, ще послужи и за стимулиране на икономиката. Разбира се, няма да се инвестира в тези проекти със затворени очи. Тези участия ще се преценяват добре, за да е сигурна и доходна инвестицията. Ние апелираме да се създадат стимули, за да се инвестират тези средства в страната, а не ресурсът да излиза в чужбина.След приемането ни в ЕС ще отпадне задължителното изискване пенсионните дружества да инвестират в ценни книжа. - Относно инвестирането в ДЦК има Наредба и закон за инвестициите, така че никой сега не може да вземе решение да не се инвестира в ДЦК. В закона са описани всички възможности и дали той ще бъде променен и как - ще се види тепърва. Реорганизация на инвестициите ще има, но това ще е на по-далечен етап, свързан с влизането ни в ЕС.Какво мислите за предоставяне на по-голяма свобода при инвестирането на парите на пенсионните дружества?- На базата на моя опит смея да твърдя, че е твърде рано за това. Консервативният подход при инвестициите създаде стабилност в пенсионните фондове. Тези, които възникнаха 1994-1995 г., все още работят и немалка роля за това има именно консервативният начин на инвестиране и изискването основната част от средствата от активите им да се инвестират в ДЦК. Това е в интерес също на държавата и икономиката ни, а и доходността от това вложение никак не е лоша. Защо чуждестранните инвеститори да влагат пари в икономиката на България, а ние да не го правим? Задължението за инвестиране в ДЦК ще отпадне някой ден, както е отпаднало в други страни, но у нас е много рано да се мисли за това. Миналата година, когато писахме изискванията към инвестиционната дейност на пенсионните дружества и когато се обсъждаше Кодексът за социалното осигуряване, ние дискутирахме и либерализацията на инвестиционния процес, но в никакъв случай не сме настоявали да отпадне вложението в ДЦК, защото това е защита на осигурените лица. Според нас правилната позиция е една постепенна либерализация на инвестиционния режим. Все пак ние сме в началото на пенсионната реформа, дружествата са нови и придържането към консерватизма на този етап е правилно. Казахте, че вече е дошло време дружествата да се съсредоточат върху вътрешната си дейност. Това означава ли, че проблемите на системата в по-голямата си част са решени?- Разбира се, че не. Резултатите, които постигнахме, показват верен път на развитие, но далеч не всичко трябва да се гледа през розови очила. Например тревожи ни въпроса с някои недостатъци и пропуски, които останаха в Кодекса за социално осигуряване. Някои неща бяха отложени с идеята да се решат по-качествено. Такъв е въпросът с резервите в задължителните пенсионни фондове. Досега те се формираха в дружествата и със средствата на дружествата. Този механизъм е свързан с пенсионните схеми. Беше решено засега начинът на формирането им да не се променя. Има предложение такива резерви да се формират и в самия фонд. Предстои задълбочено да се анализират параметрите на този резерв, за да се гарантира минимална доходност. Друг, частичен проблем е как да се организира осигуряването на работещите в МВР в армията и в МО, без да се нарушат изискванията на Закона за класифицираната информация . Този въпрос предстои да бъде обсъждан, за да може да се осигури нормална работа на дружествата с тези лица, чието осигуряване трябва да започне от 1 януари 2004 година. Тревожат ни опитите често да се променят условията, при които се извършва пенсионната реформа. Въпреки нашето настояване в края на 2002 г. данъчните закони бяха променени. Бяха намалени данъчните преференции при допълнителното доброволно пенсионно осигуряване. Това влияе негативно върху чувството за сигурност на хората, че нещо се прави постоянно и задълго. Имаме проблеми и с приложението на данъчните закони във връзка с отчетността, с разделянето на вноските на обложени и необложени. Това тепърва ще се обсъжда с Министерството на финансите. Къде се намира България по отношение на пенсионната реформа в сравнение с другите източноевропейски страни?- От информацията, която обменяме с колеги и сродни организации от тези страни, може да се заключи, че България върви по един правилен път по отношение на пенсионната реформа, пенсионното осигуряване и ние сме доста по-напред от редица страни от бившия социалистически лагер. Този резултат се дължи на факта, че започнахме навреме на база на международния опит. Върху пенсионната реформа у нас оказа влияние и социалният проблем - големият брой пенсионери, ниските пенсии. Добра предпоставка бе готовността на Националния осигурителен институт да поеме функции, които се появиха от прилагането на допълнителното пенсионно осигуряване, както и наличието на персонален регистър, който изпревари донякъде появата на задължителните пенсионни фондове. Например Полша, която често се коментира като страна, започнала реформата преди нас, има много проблеми, свързани с функционирането на допълнителното пенсионно осигуряване, тъй като е закъсняла със създаването на персонален регистър. През миналата година от вноските, които се внасяха в Полша по допълнителното пенсионно осигуряване, едва 30-35% достигаха до индивидуалните партиди на осигурените лица, сега този процент е около 70. А при нас е почти 100 процента. Полезно беше и че доброволните пенсионни фондове се появиха сами. Те работиха без всякакви ограничения, регламентирани само от някои финансови закони и наредби, и успяха на базата на международния опит да създадат индивидуалните осигурителни партиди. Така, когато започна да се създава вторият стълб на осигурителната система, когато влезе в сила Законът за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване през 1999 г., всичко това вече го имаше в практиката. Това повлия много добре върху качеството на новите нормативни актове.На следващо място важна роля изигра фактът, че първо започнаха да функционират професионалните пенсионни фондове с ограничен кръг от хора - по около 120 хил души. Това, че сключването на договорите и определянето на индивидуалните партиди стана най-напред сред по-малки групи, послужи като модел и след това по-лесно се премина към по-големите маси от осигурени - 1.2 млн. души в задължителните универсални фондове. Важно беше доброто взаимодействие и обменът на информация между НОИ и дружествата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във