Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НА ЧАСТНИТЕ ФИРМИ ЩЕ СЕ РАЗЧИТА И ПРИ КРИЗИ

Със сигурност горещият картоф в нормотворческата програма на парламента след лятната ваканция ще е правителственият законопроект за управление при кризи. Очаква се в началото на септември той да бъде номер едно в дневния ред на депутатите. Проектът беше одобрен на 22 юли от Министерския съвет, а броени дни по-късно, на 27, бе внесен за отлежаване в Народното събрание. Този закон ще бъде приоритет в следващата сесия, обяви в предпоследния си работен ден парламентарният шеф Огнян Герджиков. Действително след терористичните заплахи към България трагичната развръзка на кризата с двамата наши заложници и атентата срещу контингента ни в Кербала подобен нормативен акт изглежда свръхактуаленПроектът обаче е доста позакъснял, още повече че преди месеци президентът Георги Първанов взе точка преднина пред кабинета. Първанов предупреди, че отсъствието на определени законодателни инициативи може да забави присъединяването ни към Европейския съюз, давайки пример тъкмо с липсата на закон за управление при кризи. Усещането за анахронизъм се подсилва и от факта, че по ирония на съдбата у нас продължава да действа престарелият Закон за подпомагане при обществени бедствия, който датира още от 1949-а.През пролетта на тази година България се ангажира пред НАТО да приеме три закона - за управление при кризи, за спецслужбите, както и за отбраната и въоръжените сили. Но някои наши експерти, като например съветникът на президента по националната сигурност Николай Слатински, твърдят, че страната не е адекватна на новите предизвикателства и не може да отговори на кризи от невоенен характер.Първият вариант на кризисен законопроект беше разработен от екип на Министерството на отбраната още по времето на Иван Костов. Както се и очакваше, правителството на НДСВ изцяло го отрече и на свой ред подготви съвсем нови текстове, писани от експерти във ведомството на Николай Свинаров. Гвоздеят е изграждането на Национална система за реагиране при кризи, която да бъде синхронизирана със системите в НАТО. Впрочем българският проект беше основна тема и на разговорите между вицепремиера Пламен Панайотов и началник-щаба на Европейското командване на НАТО генерал Джон Силвестър при посещението му в София в края на юли.Колкото и тривиално да звучи, подобен нормативен акт би трябвало да дава отговор на въпроса що е криза и има ли тя почва у нас. Вероятно има. Според дефиницията в законопроекта на НДСВ, криза е всяка внезапна или очаквана промяна на установеното състояние на живот, предизвикана от човешка дейност, събития или природни явления с негативни последици за населението, гражданите, територията, околната среда и материалните ценности на страната, за чието предотвратяване, овладяване и преодоляване са необходими незабавни координирани действия на националната система за реагиране при кризи. По смисъла на това определение последните 14-15 години от живота на българина могат да се приемат като една мегакриза. На практика зад сухото многословие на текстовете, разпрострели се върху 37 страници, прозират три основни въпроса. Първият е свързан с отношенията между държавата и частния бизнес в екстремни условия. Вторият засяга отношенията й с гражданите при същите условия. А третият е особено деликатен, тъй като се отнася до правомощията на правителството и на президента при управление на кризи.Предвижда се имуществото на големите търговски дружества и предприятия, които разполагат с техника, да бъде заведено в регистър и каталозиВ тях подробно ще се описват съоръженията, които могат да бъдат използвани - най-вече камиони, джипове, автобуси, кранове и вертолети. Реално погледнато, при криза в държавата правителството ще получи правото да мобилизира частни фирми. Всички дейности при такива ситуации ще се финансират както от хазната и общинските бюджети, така и от компании и еднолични търговци. С тях ще се сключват договори за мобилизиране. Цялата документация ще се съхранява в национален център. От законопроекта обаче не става ясно как точно ще бъдат регламентирани отношенията между бизнеса и държавата. Но пък се разбира друго - че при всички положения поддържането на регистрите ще е свързано с разходи, които ще са за сметка на частните фирми. Подобна практика има във всички развити държави, смята председателят на Българска стопанска камара Божидар Данев, поставяйки изричното условие повреденото имущество на фирмите да се възстановява. За разлика от него заместникът му Дикран Тебеян е на мнение, че при кризисни положения са възможни спекулации под формата на изземване на техника. На този извод навеждат и предвидените санкции. Компании, които откажат да предоставят автомобил или каквото и да е друго техническо средство, ще плащат глоба в размер на 2000 лв., а при повторно нарушение - 5000 лева. Все пак частните автомобили на гражданите няма да бъдат мобилизирани. Така поне твърди началникът на дирекция Отбранителна политика в Министерството на отбраната Митко Стойков. Независимо от това разделът за глобите дава повод за размисъл. Максималната е 100 000 лв. и според доста смътната формулировка ще се прилага в случай, че ръководител на обект (?) не изпълни задължения, произтичащи от този закон и от актовете по прилагането му, или не изпълни разпореждане на орган за управление при кризи в рамките на компетентността му във връзка с предотвратяване, овладяване или преодоляване на криза. Бизнесмен или едноличен търговец пък, който не изпълни с предимство поръчка за доставка или услуга за нуждите на органите за управление при криза или на пострадало население, ще се наказва с глоба от 5000 до 10 000 лева. Според друг текст едноличен търговец, който без уважителни причини не си предостави например автомобила, необходим за овладяването на кризисна ситуация, ще бъде глобяван от 10 000 до 20 000 лева. Е, от какво да се варди повече българският предприемач - от самата криза или от органите за управление при нейното възникване? Този въпрос естествено е по-скоро реторичен, тъй като се очаква предлаганите текстове да претърпят съществени промени в пленарната зала. В повечето страни мобилизацията на граждански ресурси е в ръцете на регионалните власти и съвсем не е централизирано. Така е в Англия и Франция, макар че в Европейския съюз няма общи нормиДа речем Гърция не разполага със закон за управление при кризи, но това не й пречи да е домакин на Олимпийските игри. Същото е положението в Италия. А в САЩ националната гвардия е изцяло доброволна. Но в почти всички развити държави на мобилизация подлежат всички коли над клас леки - независимо дали са частна собственост, или не. Съгласно нашия законопроект при криза всеки български гражданин може да се включи в доброволно формирование. Възнаграждението му при мобилизация ще е равно на надницата на постоянното му работно място. Кандидатите за доброволци ще трябва да сключват специален договор. Няма да се мобилизират хора, чиито семейства или те лично са засегнати от кризата.Подготвеният проект може да доведе до конфликт между президента и правителствотоСпоред него държавният глава няма никакво участие в т. нар. Национална система за реагиране при кризи. При възникване на такава ситуация цялата власт се съсредоточава в ръцете на кабинета, който ще има право да обявява кризисно положение. Същото право ще имат и Съветът за сигурност към министър-председателя, областните управители, кметовете и министърът на вътрешните работи. С влизането си в сила един такъв закон би обезсмислил и Консултативния съвет по национална сигурност при държавния глава, тъй като в този случай реални правомощия ще има бъдещият Съвет за сигурност към премиера. От президентската институция обаче се долавят сигнали, че няма да се съгласят с отнемането на техни правомощия. Едва ли е случайно и че внасянето на проектозакона и назначаването на бившия шеф на общинската охранителна фирма Егида генерал Емил Танев за столичен заместник-кмет станаха почти по едно и също време (в края на юли - б.ред.). Танев ще отговаря за сигурността на обществените сгради, подлези, паркове, училища, градски транспорт, детски градини, както и за готовността на столицата да реагира на терористични атаки. Новото звено в Столичната община се нарича Сигурност и управление при кризи. Но не е изключено бъдещият закон да има съдбата на много други нормативни актове у нас, чиито текстове изглеждат почти съвършени. Тяхното приложение обаче напомня стария афоризъм за арменската подводница, която била пълна с какви ли не екстри - тенискортове, плувни басейни, барове... Имала само един недостатък - като потъне, не може да изплува.

Facebook logo
Бъдете с нас и във