Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НА БЪЛГАРСКИЯ РИНГ ЕС ВОДИ ПО ТОЧКИ ПРЕД МВФ

Поговорката Бог дал, Бог взел получи нова интерпретация в българската банкова система. И тя е МВФ взел, Базел II дал. Мисията на Фонда, която бе у нас преди месец, внуши на правителството да ограничи ръста на кредитите за граждани. И го направи по несъвсем достоен начин - принуждавайки го банките да заделят задължителни минимални резерви и по привлечените от тях средства за срок по-дълъг от две години. Размерът на тези резерви ще бъде равен на 4% от всички пари, които банките са привлекли като дългосрочни депозити, кредитни линии или средства от продажба на собствени емисии облигации. Това е едно от условията, които държавата (в лицето на БНБ) трябва да изпълни, за да сключи през юни 2004-а двегодишно предпазно споразумение с МВФ.Желанието на Фонда да ограничи ръста на заемите, които банките отпускат за населението, обаче противоречи на изискванията на подготвяното ново споразумение между държавите членки на Банката за международни разплащания, (базирана в Базел - Швейцария) за изчисляването на капитала. То придоби известност като Базел II и веднага след като бъде прието, правилата му ще станат задължителни за всички страни от Европейския съюз, към които предстои да се присъедини и България. Според правилата на Базел II рисковите тегла за потребителските кредити - след 1 януари 2007 г., ще намалеят от 100 на 75%, а за жилищните - от 50 на 35 процента. Докато тези за вложения в български държавни ценни книжа, които сега са с нулев риск, както и за депозитите в банки (чието рисково тегло е 20%) ще се увеличат до 100 процента. Причината за това е, че кредитният рейтинг на държавата, който според Стандарт енд Пуърс е ББ+, е с три нива под елитната рейтингова група от А(-) до ААА. Същевременно и трите най-могъщи в света агенции като Мудис, Стандарт енд Пуърс и ФИЧ Рейтингс не допускат една банка да получи по-благоприятна оценка на риска от тази, която е присъдена на държавата.На пръв поглед всичко това звучи твърде сложно, но на достъпен български означава, че от 2007 г. Базел II ще дава по-добри условия за заемите за граждани. И за да са подготвени за изискванията му, българските банки ще трябва да преструктурират активите си, намалявайки вложенията си в ДЦК и увеличавайки потребителските и жилищните кредити (които са с по-нисък рисков компонент). Само че точно срещу тази тенденция се съпротивлява сега МВФ. Вярно е, че двегодишното предпазно споразумение с Фонда ще започне да действа (в най-добрия случай) от 2004-а и срокът му ще е изтекъл, когато 55-те държави членки на Банката за международни разплащания започнат да прилагат изискванията на Базел II - т.е. през 2007 година. Но за да посрещнат предизвикателствата на новото капиталово споразумение, българските банки е необходимо да се подготвят за него още отсега. Не е случайно, че още от 2002 г. почти всички кредитни институции у нас се захванаха трескаво да развиват услугите си за граждани - всякакви видове потребителски кредити, жилищни и ипотечни заеми. Както е известно, всеки пазар има своя желязна логика и никакви ограничения, продиктувани от МВФ и приети под диктовката, на което и да е правителство, няма да накарат банките да работят срещу интереса си и да ограничат заемите за граждани. Това личи и от резултатите за първото тримесечие на дейността им през 2004 година. През този период общият размер на отпуснатите кредити се е увеличил с 10% - от 9 млрд. до 9.9 млрд. лева. Същия ръст - от 10%, е отбелязал общият размер на всички заеми и през първите три месеца на 2003 г., когато е нараснал от 6 млрд. до 6.6 млрд. лева.Базел II изисква от кредитните институции да направят значителни инвестиции за създаването на информационни модули, с помощта на които да се изготвят фирмени рейтинги и за интегрирането на тези модули в информационните им мрежи. Някои банки вече създадоха подобни модули - т. нар. скоринг системи. Но това им струваше доста пари. За обновяването на информационната си система БУЛБАНК например похарчи 30 млн. евро, а ОББ - над 10 млн. щ. долара. И въпреки тези инвестиции те ще трябва да вложат допълнителни средства за настройването на рейтинговите си модули към конкретните изисквания на Базел II. Банките, които не разполагат с подобни системи за оценка на риска на своите клиенти, очевидно също ще трябва да похарчат по няколко милиона, за да ги създадат.Големи инвестиции ще трябва да се направят и за обучението на персонала, който ще прилага изискванията на Базел II. Това са кредитните инспектори; служителите, които се занимават с оценката на риска; експертите по ликвидността, по информационните технологии, по вътрешния контрол и хората, които ще обработват статистическите данни за кредитополучателите. Като се замисли човек - почти целият персонал на банките, с изключение на охраната, шофьорите и чистачките, ще се наложи да премине през поредица от образователни курсове. А те струват пари. Колко - засега е трудно до се каже, но няма да са малко.Излиза, че внедряването на изискванията на Базел II ще причини доста разходи на банките и те могат да си осигурят парите за тях само като увеличават приходите от дейността си. А най-доходоносният им източник са заемите и по-специално тези за гражданите. Затова намеренията на МВФ да ограничи ръста в кредитирането вероятно ще се провалят и една от причините за това е предстоящото влизане в сила на Базел II.

Facebook logo
Бъдете с нас и във