Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

МВФ УКРОТЯВА ПРЕДИЗБОРНАТА ЩЕДРОСТ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО

Едва отърсили се от отпускарското настроение, кредиторите от Международния валутен фонд (МВФ) и правителствените финансисти пак се хванаха гуша за гуша по повод харчовете на кабинета. По време на съкратената едноседмична мисия на МВФ в България, започнала на 14 септември, кредиторите ще правят ревизия на изпълнението на бюджета за 2004 г., както и на параметрите му за 2005 година.Както можеше да се очаква, Фондът се противопостави на идеята на министъра на финансите Милен Велчев за качване на минималната работна заплата от 120 на 150 лева. Експертите на МВФ не мръднаха и на йота от позицията си от юли 2004-а, когато се договориха с правителството за ново предпазно споразумение. Според ръководителя на мисията за България Ханс Фликеншилд качването на минималното месечно възнаграждение с нови 25% крие рискове, тъй като българската икономика не е насочена към производството, а към сферата на услугите. Много фирми са в критично положение и ще бъдат принудени да уволняват работници, а така ще се увеличи безработицата в страната, каза Ханс Фликеншилд пред в. БАНКЕРЪ.От друга страна, правителството вече месеци наред прави публични заявки, че ще вдигне минималната заплата с 30 лв. от началото на 2005 година. Така тя трябваше да стане почти два пъти по-висока в сравнение с 2001 г., когато кабинетът на Симеон Сакскобургготски дойде на власт. През първата година от управлението на НДСВ минималната работна заплата скочи със 17% - от 85 на 100 лева. През 2003 г. повишението беше с нови 10% (до 110 лв.), а през 2004 г. - с още почти 10% (до сегашното ниво 120 лева). Повече от сигурно е, че още след първите срещи между МВФ и правителството Фликеншилд няма да обяви, че се е съгласил с ново нарастване на работната заплата. Все пак обаче той обяви, че двете страни ще се опитат да намерят баланс по този въпрос. Финансовият министър Милен Велчев пък уточни, че сегашната визита на МВФ всъщност няма за цел постигането на определени договорености. Той заяви, че посещението предшества редовната мисия за преглед на споразумението между България и МВФ, която ще се проведе в началото на декември. А сегашните преговори ще продължат още в началото на октомври, когато Велчев ще бъде във Вашингтон за годишната среща на Фонда.Още на следващия ден - 17 септември, обаче социалният министър Христина Христова изненадващо обяви, че експертите от ведомството й вече са убедили Фонда, че скок до 150 лв. в минималните работни заплати е наложителен. Основният аргумент бил, че увеличението щяло да засегне около 1/5 от работещите, а загубите за хазната са не повече от 100-130 млн. лева. Засега МВФ няма възражения срещу данъчните промени, които готви правителството. Проблемът е, че Министерството на финансите ще трябва да защити тезата, че те няма да се отразят върху нивото на приходите в бюджета, т.е. ще бъдат компенсирани с по-добра събираемост на налозите. А сметките на Велчев сочат точно обратното - че ако се изпълнят обещаните намаления, бюджетният излишък ще се стопи със 700 млн. лева. Министерството на финансите предвижда данък печалба да падне от сегашните 19.5 на 15% през 2005 година. Освен това то е планирало данък общ доход да е в рамките между 10 и 24%, като в същото време необлагаемият минимум да се качи до 130 лева. Допълнителни загуби за хазната в размер на 120 млн. лв. ще има и заради въвеждането на семейното подоходно облагане. Министерството на финансите да изпълнява разходите в бюджета така, както са одобрени от парламента, а всички допълнителни приходи да бъдат спестени, посъветва Фликеншилд. Целта е с излишъка от предходната година да се покрият част от разходите на правителството за следващата. Същността на призива на Фликеншилд е да се направи по-реалистична прогноза за приходите в бюджета за 2005 г., а не всяка година да се отчита все по-голям излишък, който Министерството на финансите да харчи, както намери за добре. Като доказателство на тази теза бе посочено, че за първите седем месеца на 2004-а бюджетът е отчел рекорден излишък от над 700 млн. лв. и ако продължава така, до края на годината той може да надхвърли 1 млрд. лева. Друг голям проблем, който Фондът съзира у нас през тази година, е кредитната експанзия на банките. И по-точно фактът, че отпускането на заеми нараства с темпове по-бързи от желаните. Финансовият министър Милен Велчев обаче смята, че е нормално ръстът на кредитирането в страната да е до 30% годишно. Но по данни на Фонда от 1 януари до 31 юли 2004 г. нарастването на отпуснатите заеми е с цели 53 на сто. По информация от платежния баланс за първите шест месеца на годината вносът на машини и съоръжения се е увеличил с над 100%, отговаря на това Велчев. Според него това говори за бързо нарастване на инвестиционните кредити, а не на потребителските. Обяснението обаче не успокоява Фонда, затова Фликеншилд препоръча да влязат в сила и допълнителните мерки, договорени през май с правителството и БНБ. Явно е, че влязлото от 1 юли изискване банките да заделят минимални задължителни резерви и по привлечените средства със срок над две години не е достатъчно. Както и това, че правителството изтегли от кредитните институции депозираните по сметки в тях около 300 млн. лева. Ако и тези мерки не успеят, правителството е поело ангажимента да завиши размера на задължителните резерви върху дългосрочните депозити от 4 на 8%, а върху краткосрочните - от 8 на 11 процента. Като възможност за намаляване на ресурса, с който могат да разполагат банките, се обмисля и вариант за увеличаване на емисиите държавни ценни книжа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във