Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

МВФ СМЕНИ КАРАУЛА В БЪЛГАРИЯ ЗА ПЕТИ ПЪТ

Петият поред шеф на мисията на МВФ за България ще се сблъска с възгледите на десетото правителство от най-новата ни история (след 10 ноември 1989 г.) за развитието на икономиката на страната. В края на юли 2001 г. Джералд Шиф направи опознавателен тур из българските ведомства, като освен с премиера Симеон Сакскобургготски и управителния съвет на БНБ той разговаря и с новоназначените шефове на всички икономически министерства. Същинската му работа обаче ще започне през септември, когато Шиф ще проведе първите разговори по условията, при които правителството ще може да сключи ново стенд-бай споразумение.
Български финансисти, които познават новия емисар, твърдят, че той е типичен представител на школата на Майкъл Деплер - шефа на Първи европейски отдел на МВФ, който бе патрон на Ан Макгърк и почти силово наложи строгите изисквания на Валутния борд у нас. Така че министрите на Симеон Сакскобургготски ги чакат доста тежки времена, ако решат да прокарват екстравагантни икономически идеи пред новия емисар на МВФ. Той е четиридесет и три годишен, женен и има един син. Шиф свързва съдбата си с Международния валутен фонд през 1989 година. От януари до март 2001 г. е имал възможност да работи с представители на вече стабилните икономики на прибалтийските държави Литва, Латвия и Естония, които също функционират в условията на валутен борд. Шиф е добре запознат и с руските финанси, които пряко наблюдава от кризата през 1998 г. досега. Точно затова близкото финансово минало и настояще на България едва ли ще го изненадат с нещо.
Джералд Шиф идва като мисионер на Фонда у нас на мястото на

Юха Каконен

който имаше шанс да оглави мисията през септември 1998 година. Тогава финансовата стабилизация в България бе вече факт. Логично финландецът Каконен отбеляза с присъствието си един от най-успешните периоди между България и МВФ, след което бе изпратен в друг - само отчасти Балкански регион - Турция.
Подушвам успех в България, заяви финландецът при първото си работно посещение у нас в началото на 1999 година. И въпреки че твърдо отстояваше основните принципи на тригодишното споразумение между страната ни и Фонда, Каконен бе готов да прави отстъпки по някои въпроси, които правителството не успяваше да реши навреме. За разлика от своите предшественици финландецът бе изключително радушен и нямаше проблеми в общуването както с управляващите, така и с медиите. След натоварените с преговори и срещи делници Каконен нямаше нищо против да отдъхне за ден в Боровец или Сандански. Неформалните си срещи обикновено съпровождаше с обяд в софийските ресторанти Крим и Талисман. А почти неизменен негов спътник бе тогавашният вицепремиер Александър Божков, който се бе ошлайфал до съвършенство в създаването на задушевна обстановка около емисарите на Фонда.
В преговорите си с българското правителство МВФ имаше и много проблеми, които неизбежно вдигаха градуса на напрежението.

Енергетиката бе най-парливата тема

по която дори и спокойният финландец често проявяваше нервност. Макар и трудно, през 1998 и 1999 г. той успя да се наложи за увеличението на цените на електро- и топлоенергията. Но от средата на 2000 г. Каконен сякаш омекна при отстояването на позицията си. И едва ли причината за това е била очакваното оттегляне от България. Нещо повече - в началото на 2001 г. той си затвори очите пред предложения му половинчат проект за енергиен закон, въпреки че съзнаваше негодността му и невъзможността да бъде преработен и приет от парламента до изборите. Размекна се и пред исканията на финансовия министър Муравей Радев да не се облагат с ДДС туроператорските услуги.
Отстъпчивостта на Какокен пред нескончаемите български проблеми бе оценена и от медиите. Въпреки всички компромиси обаче тригодишното споразумение с България приключи успешно, а Фондът за първи път не приличаше на стоглав змей, който се опитва да убие юнака.

На прощаване

Юха Каконен препоръча на правителството да не увеличава бюджетните разходи преди изборите. И точно в този грях кабинетът на Иван Костов бе обвинен след изборите от икономистите на Национално движение Симеон Втори.
Самият Каконен не получи по-спокойна служба след успеха си в България. Явно шефовете му в МВФ са решили да го специализират в гасенето на финансови пожари. Преди да дойде в страната ни той е водел мисията в Албания. А след като я напусна, шефовете му във Фонда го запратиха в разтърсваната от икономическа криза Турция. Каконен пое задълженията си и на 8 април започна първите преговори с правителството на южната ни съседка. Предшественичката му у нас - най-иронизираната от българите дама на Фонда

Ан Макгърк

бе доктор на философските науки, доктор на икономическите науки и служител на Международния валутен фонд от 1969 година. Ан Макгърк, поне за нас, българите, бе едно от най-мрачните олицетворения на политиката на МВФ.
Макгърк дойде в България на 4 декември 1995 г. абсолютно неподготвена за това, което я очакваше в страната, и за балканските нрави в нея. Въпреки умението си да респектира управляващите, тя не успя да скрие зад ледената маска изненадата си, когато й откраднаха чантата насред София - в ресторант Крим. Най-срамното за нашите служби е, че и до днес не разкриха кой орезили България пред върховния й кредитор.
По време на мандата си Макгърк работи с три правителства - социалистическото на Жан Виденов, служебното на Стефан Софиянски и следващото - на Иван Костов. Три правителства - три различни цели.
Виденовите хора я посрещаха с цветя и подаръци още от летището, но не успяха да смекчат леденото й отношение към тях. Стефан Софиянски също я посрещаше учтиво, с добре отработената си пленителна усмивка... и толкова. Нито един висш държавен служител от правителството на Иван Костов нито посрещна, нито изпрати Ан Макгърк, но тя даде най-доброто от себе си за неговия кабинет.
Първите думи на Ан Макгърк на българска земя бяха: Искам да ви помогна. Социалистите ги възприеха като израз на добро възпитание. Министрите на Виденов и той самият все още дробяха попарата и смятаха, че България няма нужда от МВФ. Поне външно Макгърк демонстрира абсолютна незаинтересованост кой какво мисли и говори по въпроса. Черните дни и за нея, и за нас настъпиха през ранната пролет на 1996 г., когато ситуацията в страната започна катастрофално да се влошава. Тогава под натиска на Фонда - от май до септември същата година, БНБ се опита да коригира погрешната си политика, като прие да закрие първите 14 закъсали банки. На журналистическия въпрос: Какво ще стане с банките?, Ан Макгърк отговаряше кратко, но съвсем изчерпателно: Съжалявам!.
За първи път по време на мандата й

България усети твърдата ръка на Фонда

Заради което финансисти и банкери много бързо я прекръстиха на Макгърч. В интерес на истината обаче за гърчовете на българите не е виновна Ан, а всички правителства, чието безхаберие, лични амбиции и интереси сринаха страната. В крайна сметка непосредствено преди и след абдикацията на Виденов Макгърк без много шум и без генералски почести пое командването на потъващия държавен кораб. Дали водена от искрено чувство да помогне, или от амбицията на всяка цена да се докаже пред шефовете си във Вашингтон, но тя успя да се справи с една изключително жестока ситуация. Така след черните дни у нас дойде и звездният й миг, когато на 1 юли 1997 г. в България бе въведен Валутен борд и бе сключено петото поред стенд-бай споразумение с МВФ.
След финансовата стабилизация отношението към мисионерката на Фонда коренно се промени и някак естествено

Макгърч в един момент се превърна просто в Анчето

Артистичният Александър Божков започна да я кани по черноморските ни курорти, а през лятото на 1998 г. двамата посетиха и премиерата на оперния спектакъл на открито Цар Калоян в София.
Но като всеки човек, и Макгърк си имала трески за дялане. Твърди се например, че при преговорите Анчето не е проявявала никаква гъвкавост - стриктно се придържала към спуснатия й от Вашингтон мандат и се обърквала, ако отсрещната страна се опита да промени хода на дискусията. Въпреки това тези, които познават отблизо работата й, са категорични, че у нас Ан Макгърк съвестно си е заработвала заплатата от около 10 000 щ. долара месечно.
Неин предшественик пък бе

шотландецът Ръсел Кинкейт

който оглави мисията на МВФ през януари 1993 година.
Идването на доктора по икономика от Колумбийския университет съвпадна със смяната на кабинета на Филип Димитров от правителството на Любен Беров. Първоначално и то се опъваше на Фонда, прилагайки собствени виждания за развитието на икономиката в страната, но през зимата на 1994 г. Беровият кабинет клекна, защото се нуждаеше от финансова подкрепа, за да сключи споразумение с банките кредиторки от Лондонския клуб. Застъпниците за подписването на сделката с Лондонския клуб, водени от финансовия министър Стоян Александров, взеха надмощия и споразумението с Фонда се превърна в приоритет. То бе сключено през април 1994 г., а три месеца по-късно - на 29 юли 1994 г., бе подписана и сделката с кредиторите от Лондонския клуб.
Освен с правителството на Любен Беров Кинкейт работи и с наследника му Жан Виденов и предрече свличането на българската икономика - от временната стабилизация към пропастта на финансовата криза.
Тръгвам си от България натъжен, каза Ръсел Кинкейт в интервю за в.БАНКЕРЪ преди отпътуването си от страната през декември 1995 година. Мнозина не му повярваха. Но е факт, че тогавашните политици и управляващи бойкотираха двегодишните му усилия и нито една инициатива не бе доведена докрай. Недовършени останаха четвъртото стенд-бай споразумение, структурната и банковата реформа... Но управляващите никога не ги съдят, нали?! Поне в България. А гафовете им плаща електоратът.
Независимо от провала му на Балканите централата на МФВ натовари Кинкейд със задачата да отговаря за Австрия, Швейцария и Германия. Може би и с надеждата да възвърне вярата му, че светът не е чак толкова лош и невъзприемчив.
В българската финансова история сериозният очилат и мустакат емисар на МВФ ще остане като първия, предложил още в началото на 1995 г. левът да се движи в определен коридор спрямо долара. Тогава идеята му бе възприета като ерес. Въпреки надменността и студенината, която излъчваше Кинкейт, Виденовото правителство не го вземаше насериозно. По негово време възможността за подписване на четвъртото стенд-бай споразумение с МВФ бе сведена до нулата.
Малко преди да изтече мандатът му, Кинкейт предупреждаваше кабинета, че постигнатото монетарно равновесие е крехко и може да бъде запазено само ако се ускорят структурните промени в реалния и финансовия сектор. За зла участ мрачните му прогнози много скоро се сбъднаха.
Много по-оптимистично изглеждаше бъдещето на България през погледа на първия емисар на Фонда у нас

Ануп Сингх

Той наблюдава страната ни през 1992 година. Външността и поведението на индиеца до голяма степен покриваха представите на българина за световен чиновник от средна класа. И тъй като на тен докарваше този на тогавашния финансов министър, мнозина го наричаха брата на Костов.
За разлика от всички следващи емисари на Фонда и въпреки строгите си сиви костюми, Сингх много често се усмихваше, така че нашенците не го запомниха с лошо.
Ануп бързо оцени достойнствата на българското кисело мляко и червеното ни вино. И безпогрешно се научи да разпознава балканския навик да се казва да, когато някой се надява, че друг ще свърши работата му.
Колкото и странно да звучи, престоят му в България не му попречи да определи себе си като оптимист и да предаде същия оптимизъм на събитията в държавата, която бе определен да наблюдава. Причината бе може би бе и в тогавашния финансов министър Иван Костов, който силно критикуваше Фонда, а дори и на чаша вино не би могъл да отгатне каква реформа ни чака по Берово и Виденово време. Силите на Ануп Сингх стигнаха дотам, че предавайки ресора си на своя заместник, той препоръча на България да утвърждава европейските модели за развитие на икономиката. Ако има Господ, и това ще стане - някой ден...

Facebook logo
Бъдете с нас и във