Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

МВФ ЩЕ ОЦЕНЯВА ПРОПУСКИТЕ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО ПРЕЗ НОЕМВРИ

Пирита Сорса, постоянен представител на МВФ в България, пред в.БАНКЕРЪГ-жо Сорса, какви забележки и препоръки отправиха към България изпълнителните директори на МВФ при обсъждането на изпълнението на стенд-бай споразумението на 22 юли?- Бордът на директорите похвали България за поддържането на макроикономическа стабилност, за фискалната й предпазливост, както и за осъществения напредък в някои аспекти на структурната реформа - приемането на новия Закон за приватизацията, увеличаването на цените на електроенергията и подобренията в сектора на образованието. Директорите подчертаха обаче, че за да се постигне по-висок ръст и за да се намалят безработицата и бедността, трябва да се завърши структурната реформа - особено по отношение на енергийния сектор, бизнесклимата и публичния сектор. Освен това те подкрепиха предложението на правителството да бъде затегната фискалната политика, в случай че външноикономическата обстановка се влоши. Одобриха средносрочната цел за нулев фискален дефицит, като се намали данъчната тежест за сметка на ограничаване на субсидиите и на непродуктивните разходи. Според борда на МВФ, за да се постигнат напредък и по-голяма конкурентоспособност, е необходимо също да се подобри фирменото управление, да се усъвършенстват съдебните процедури и съдебните изпълнения, както и да се увеличи гъвкавостта на пазара на работна сила, което ще привлече повече инвестиции и ще увеличи заетостта.Какви са новите ангажименти, разглеждани от борда на директорите в понеделник и които правителството трябва да изпълни до края на годината?- Бордът прегледа изпълнението на условията към края на март, свързани с количествените цели - бюджетния дефицит, фискалния резерв, дълговите ограничения, фонд работна заплата и т.н., както и шест програмни мерки. До края на годината трябва да се изпълнят количествените показатели за всяко тримесечие, а освен това Законът за банковата несъстоятелност трябва да бъде приет от парламента и банка БИОХИМ трябва да бъде продадена. През ноември ще дойде мисия на Фонда, която ще оценява изпълнението на показателите, чийто срок е краят на юни, юли или септември. Тогава ще се направи оценка на напредъка по програмата и от нея зависи отпускането на още един транш от заема.Ако тези срокове и показатели не бъдат постигнати, как ще се отрази това на взаимоотношенията на българското правителство с Фонда?- Трябва да изчакаме. Много неща могат да се случат преди прегледа на програмата през ноември. Важно е обаче да се оценяват общият ефект на пакета от мерки, както и какви действия са били предприети, за да се поправят грешките. Ако някои от условията са били изпълнени със закъснение, просто трябва да решим каква оценка да дадем на целия пакет от мерки за отпускането на следващия транш.Кои са по-важните изисквания в този пакет все пак?- МВФ прави разграничение между критерии на изпълнението и базови показатели (бенчмаркс). Повечето от мерките, засягащи икономическата политика, са бенчмаркс. Количествените показатели, свързани с бюджета, с фискалния резерв и така нататък, имат по-голяма тежест. Освен това има и изискване за изчистване на вътрешнофирмените задължения в енергетиката до края на септември. Всички тези количествени критерии, чрез които се оценява изпълнението на програмата, имат по-голяма сила в стенд-бай споразумението. Председателят на здравната каса Генчо Начев заяви преди седмица, че към края на юни касата е похарчила почти всичките си средства, заделени в бюджета й за лекарства. Не се ли притеснявате, че към края на годината много организации като НОИ, здравната каса и редица общини ще отчетат големи дефицити, които биха застрашили изпълнението на държавния бюджет?- Засега изпълнението на консолидирания бюджет изглежда добро и правителството дори постигна по-добри резултати от очакваните. Излишъкът е над 300 млн. лв., докато в програмата бяха заложени 100 млн. лева. Това означава, че досега бюджетните разходи са под контрол. Голяма е вероятността да се появи натиск за увеличаване на разходите, защото например здравната реформа се забавя, което може да повлияе на изразходваните средства. Но е рано за категорични заключения - едва средата на годината е. Засега изпълнението на бюджета е добро. Но е важно да се извършат реформите в железниците, енергетиката, здравеопазването и образованието, за да се осигури устойчиво изпълнение на бюджета и да се позволят по-ниски данъци, по-високи инвестиции или социални разходи.Правителството изготви нова тригодишна данъчна стратегия. Мислите ли, че тя реално ще доведе до облекчаване на данъчното бреме, или увеличението на косвените данъци на практика ще неутрализира ефекта от намалението на преките?- Ще обсъждаме с правителството детайлите по бюджета за следващата година през септември, когато ще дойде специална мисия на Фонда. Не знам как новите предложения за данъчната политика ще се отразят на цялостната данъчна тежест, но предполагам, че тя ще продължи да намалява като дял от брутния вътрешен продукт. Това е и крайната цел. Какви са вашите препоръки за намаляване на данъците в страната и за подобряване на инвестиционния климат?- Според мен, действията на правителството за намаляване и опростяване на преките данъци за сметка на увеличение на косвените са добри, защото това ще стимулира спестяванията в средносрочен план. Важно е данъчната система да бъде проста и прозрачна, а намаляването на ставките да става постепенно. Това може да стане, ако събираемостта непрекъснато се подобрява и се контролират разходите. Според мен, ставките по социалните осигуровки също трябва да бъдат намалявани постепенно.Много предприемачи се опасяват, че замислените от социалното министерство по-високи минимални заплати ще бъдат непосилни за тях. Каква е позицията на МВФ?- Все още не сме запознати с детайлите на предложението. Първоначално смятах, че става въпрос за подобряване на събираемостта на осигуровките, но се говори за увеличаване на минималните заплати по сектори, което още не сме получили официално. Мисля обаче, че съществува риск да се усложни отчитането им и е по-добре заплатите да се определят според различните пазарни сегменти или да се договарят колективно. Освен това има опасност да се увеличи общото ниво на заплатите, а оттам - да се получи инфлация и да намалее конкурентоспособността. Така че е по-добре да се повиши събираемостта на данъците и таксите, като се подобри работата на данъчната администрация. Идеята за Единната агенция по приходите има за цел именно това. Сериозен резултат може да се постигне и ако се приложат всички традиционни методи за увеличаване на данъчната събираемост. Смятате ли, че правителствената политика наистина постига преструктуриране на икономиката. Има много критики към министрите напоследък?- Според мен, има индикации, че икономиката се променя. Ако погледнете структурата на износа, ще забележите, че има увеличение в експорта на трудоемките индустрии като текстилната промишленост, конфекцията и мебелната индустрия, въпреки забавения икономически растеж в Европа. Тези сектори постепенно променят облика на българската промишленост, която беше предимно тежка и зависеща от доставката на суровини. Освен това се разрастват и секторът на услугите и особено туризмът. Разбира се, съществуват и неконкурентоспособни производства, където след време ще се наложи да се извършат структурни промени.Как, според вас, се отразява драстичното поевтиняване на долара на икономиката ни и виждате ли опасност от нова обезценка на щатската валута в дългосрочен план?- Много е трудно да се предвиди докъде може да стигне падането на долара. Пазарите са много нервни напоследък. Според нашите предварителни прогнози обаче, постепенното поевтиняване на долара може да се отрази добре на България поне в краткосрочен план. По-голяма част от българския износ е за еврозоната, което защитава конкурентността му в дадения случай, докато част от вноса пък се заплаща в долари. Всъщност дяловете на износа и вноса в долари се изравняват - около 40% от тях са в щатска валута. Най-големите ползи ще дойдат от динамиката на дълга, тъй като много от плащанията са в долари. Те би трябвало да намалеят, което ще подпомогне бюджета. Тъй като значителна част от дълга е в долари, спадането на курса на щатската валута ще понижи отношението на общия дълг към БВП по-скоро от прогнозираното. Промени ли се оценката ви за операцията по замяна на брейди дълга няколко месеца след като тя бе осъществена?- Не. Мисля, че основни положителни ефекти на тази замяна, които са редуцирането на валутния риск и лихвения риск и създаването на бенчмаркс за България на международните капиталови пазари, ще останат въпреки промяната в курса на долара към еврото, което може би е променило отражението на сделката върху частта на дълга в евро.Преди месец някои български икономисти язвително предложиха да получавате заплатата си в левове, за да почувствате истински ситуацията в България. А вие заявихте, че нямате нищо против. В кръга на шегата - сменихте ли доларовата заплата в левова?- Стив Форбс предложи подобно нещо, на което аз отговорих, че би било по-добре да получавам заплатата си в левове, отколкото в долари, чийто курс пада всеки ден. Не мога да го направя обаче заради правилата на МВФ.Наскоро имахте среща с най-големия опонент на МВФ проф. Джоузеф Стиглиц. Приемате ли, че неговите критики срещу бързата и безпринципна приватизация се отнасят и до България? В крайна сметка през изминалите пет години и у нас приватизацията бе в основата на правителствената политика, но тя не доведе до очаквания икономически ръст?- С проф. Стиглиц обсъдихме набързо проблемите на българската икономика и предизвикателствата. Приватизацията винаги е била труден процес и не е просто да се правят обобщения. Приватизацията не е цел сама по себе си - тя е средство за постигане на по-ефективна икономика. Затова има значение методът на приватизация и е важно отделните компании да бъдат продадени на купувачи, които да ги направят по-ефективни, да ги превърнат в печеливши. Много често приватизираните фирми имат прекалено много служители или са неефективни, така че ако купувачът иска да подобри работата им, първоначалните му действия може да доведат до увеличаване на безработицата. С развитието на дейността им обаче собственикът би трябвало да създаде заетост и повече растеж. Този процес тече в България през последните четири години и някои от формите на приватизация, като участието на РМД-та, невинаги са привличали стратегически инвеститори. Освен това, понякога купувачите, вместо да развиват компанията, са продавали нейните активи. Това са рисковете на приватизацията. Но като цяло мисля, че тя е необходима, защото именно чрез добра приватизация в крайна сметка икономиката ще стане ефективна.

Facebook logo
Бъдете с нас и във