Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

МВФ НЕ ОТСТЪПИ ОТ ПРЕПОРЪКИТЕ СИ

В СМЕТКИТЕ НА КАБИНЕТА ИМА ПРОБОЙНА ОТ 455 МЛН. ЛЕВАДжералд Шиф, ръководител на мисията на МВФ за България, пред в. БАНКЕРЪГ-н Шиф, какво не му харесахте на българския бюджет за 2003 година? Становището ви бе, че заложените приходи от социални осигуровки и ДДС са преувеличени. Май не убедихте кабинета, че трябва да коригира тези суми?- Очакваните суми от тези данъци в проектобюджета са по-високи, отколкото ние прогнозираме. Не съм сигурен дали в крайна сметка сме убедили правителството в правотата си, но има няколко области, в които позициите ни се разминават. Вие споменахте някои от тях - социалните осигуровки и ДДС. От гледна точка на приходите правителството планира доста голямо увеличение на постъпленията от осигуровки, като разчита на новата система на минимални прагове и на регистрацията на трудовите договори. Освен това се предвижда събираемостта на просрочените дългове към бюджета да бъде много по-висока, отколкото в миналото. Всички тези прогнози може да не се сбъднат. В никакъв случай не искаме да кажем, че са невъзможни. Но бюджетът не трябва да се базира на такива прогнози. Освен това имаме различия и по отношение на разходите. В определени области в разходната част се залага намаление в сравнение със сумите, които бяха предвидени за тази година. Проблемът е, че не става ясно чрез какви мерки ще се стигне до тяхното реално понижение. Например помощта за болниците намалява - тук ние питаме: как ще стане това - болници ли ще се затварят, или ще се направят други икономии? Все още не сме получили добър отговор на този въпрос. Могат да се орежат парите, които се дават на болниците, но ако не се вземат и други мерки, това само ще увеличи задълженията им. Същото се отнася и до общините. Може да им се отпуснат по-малко средства, но ако няма подходящи промени, местните власти ще изпадат в неплатежоспособност или ще задлъжняват по най-различни причини. Загрижени сме, че ако бюджетът се приеме в сегашния му вид, в края на годината ще установим наличие на значително по-висок бюджетен дефицит.Колко по-голям смятате, че ще стане бюджетният дефицит над заложения му за 2003-а размер от 0.7% от брутния вътрешен продукт?- Мисля, че е възможно дефицитът да достигне 2% и малко повече. Ако пък правителството съумее да го контролира на по-ниски нива, може да е просто за сметка на увеличена задлъжнялост в различни области. А това не е начин да се поддържа нисък дефицит.С колко се измерва разминаването между вашите прогнози за бюджета и разчетите на правителството? - Колкото е разликата между 0.7 и 2% от БВП. Точните суми се променят в процеса на разговорите и затова не искам да посочвам конкретни числа. Порядъкът на величините обаче не се променя и сами можете да прецените, че разликата от 1.3% от БВП е сума, доста по-голяма от всички споменати (бел. ред - близо 455 млн. лв.).Една от причините, поради които, според вашите изявления, не приемате правителствените сметки бе некоректността на българските данъкоплатци. Имате ли впечатлението, че у нас се укриват все повече данъци?- От данните през последните пет години изглежда, че добросъвестността при плащането на данъци е намаляла. Фактическите постъпления намаляват все повече спрямо потенциалните възможности. Те се изчисляват на база на максимално възможните приходи от данъци спрямо данъчните ставки и сравнени с данните за размера на икономиката. През всяка от последните четри-пет години наблюдаваме недостиг на постъпления от редица ключови приходни пера, като например социалните осигуровки. Това не е нов проблем, но трябва да му се обърне внимание, защото през тази година той предизвика доста напрежение. Ако не се вземат някакви мерки, той ще се задълбочи.Начинът, по който кабинетът смята да осъществи финансовата децентрализация на общините, предизвика сериозно недоволство сред кметовете. Какви са рисковете при изпълнението на това намерение, според вас?- Според мен правителството има добра програма за общинска реформа. В средносрочен период то иска да даде на местните власти повече свобода и отговорности, а в същото време - да им гарантира отпускането на средства от държавния бюджет за осъществяването на реформите. Проблемът е, че това не бе изпълнено с тазгодишния бюджет. Има определени разходи, които местните власти трябва да покрият, но не им бяха осигурени достатъчно средства за това. Оттук идва и разликата във величината на дефицита. Според нас проблемът с общинското финансиране също е предпоставка за по-висок дефицит. Местните власти ще бъдат принудени да направят определени разходи. За да изпълнят поетите ангажименти, накрая те ще се обърнат към правителството за пари или ще натрупат дългове. И в двата случая ще се стигне до повишаване на дефицита.Бихте ли посочили някои резултати от току-що завършилата проверка, която направихте - изпълнява ли си ангажиментите българското правителство по стенд-бай споразумението? Срокът на кой от тях не е спазен?- Изпълнението на поетите досега ангажименти е много добро. Всички критерии за края на юни и септември, изглежда, са изпълнени. Освен това има и 13 структурни критерия. Десет от тях са вече са постигнати, а три - не. Но два от тях вероятно ще бъдат изпълнени доста скоро. Едното условие бе кабинетът да приеме новия Закон за енергетиката, което се оказа по-сложен процес, отколкото предполагахме. Като цяло обаче смятаме, че е постигнат добър напредък в енергийния сектор. Проектозаконът е почти завършен, така че на този етап не представлява голям проблем според нас. Другото условие бе акредитацията на болниците, която е важна част от здравната реформа. Тук също бе необходимо повече време, но получихме уверение, че до края на годината процесът ще приключи. Третият непокрит критерий бе сключването на споразумение за намаляване на митата в съответствие с нивата им в Европейския съюз. То няма да се изпълни, но само защото ЕС възрази да бъде променяна тарифната система преди присъединяването на страната към съюза.Фондът често е хвалил стабилния банков сектор у нас, но миналата седмица в НЕФТИНВЕСТБАНК влязоха квестори. Това поражда ли у вас и колегите ви притеснения за здравето на финансовата ни система?- Не съм навътре в делата на тази конкретна банка, но доколкото разбирам, проблемът там се отнася до собствеността върху нея, а не до доверието в банката и в платежоспособността й. Случаят, разбира се, трябва да бъде наблюдаван внимателно. Изглежда, че е доста специален. Като цяло смятам, че финансовата система все още се развива много добре. Кредитирането расте много бързо. Това е добре, но, от друга страна, банковият надзор трябва да е особено внимателен, защото когато банките започнат да отпускат все повече заеми, те поемат по-голям риск и има опасност да се увеличат просрочията. Досега обаче няма никакви признаци качеството на кредитните им портфейли да се е влошило. Имате ли решение по въпроса за промяната на статута на споразумението с правителството от стенд-бай на предпазно?- Това зависи изцяло от правителството. Според мен има малко объркване сред хората и медиите по отношение на предпазното споразумение. На практика то почти не се отличава от сегашното. Единствената разлика е, че правителството ще заяви пред борда на директорите на Фонда, че няма намерение да тегли парите по заема и че смята да ги ползва само при крайна необходимост. Предпазното споразумение е по-скоро сигнал към международната общност, че дори да има програма с Фонда, правителството няма нужда от неговото финансиране. Но след като не достигнахме до споразумение сега, не сме и обсъждали с правителството този въпрос в детайли.Какви са възможните последствия от това, че мисията не постигна очакваните договорености?- С пристигането си разбрах, че мисията ще бъде трудна. Надявах се да я приключим успешно. Не съм много изненадан, че не успяхме, но не съм и обезкуражен. Не е необичайно явление в историята на МВФ да се минава през неколкократни опити, докато се постигне споразумение. Ние със сигурност искаме да продължим работата си с правителството и, доколкото знам, то също все още иска да има съвместна програма с Фонда. Затова ще трябва да намерим начин да постигнем взаимно съгласие. Резултатът от мисията не трябва да се възприема като разваляне на отношенията или пък като абсолютно неразбирателство за всичко, което правителството иска да направи. Това просто означава, че не сме стигнали до пълното съгласие.Бихте ли коментирали влизането на бюджета в съдебната зала и оспорването на неговата законосъобразност?- Опитвам се да стоя далеч от тези законодателни проблеми. Не съм запознат с българското право и не бих посмял да коментирам. Това е правен въпрос и затова мястото му е в съдебната зала. В много страни, когато не се приеме бюджет за годината до 1 януари, правителството прави месечни разходи на база на миналогодишния бюджет в рамките на 1/12 от неговата сума. Очевидно това не е много добро решение и се надявам, че няма да се стигне дотам. Но според нас бюджетът трябва да се приеме така, както ние препоръчваме.Ако все пак това не стане, каквито са изгледите, каква ще бъде реакцията на МВФ?- Фондът подхожда индивидуално към всяка страна. Нямаме готварска книга, по която да четем как се действа в различни ситуации. Искаме да подкрепяме правителството и ще се опитаме да бъдем конструктивни. Надяваме се бързо да достигнем до споразумение и да внесем становището си за разглеждане от борда през януари, както беше предвидено. Не мисля, че ще е огромен проблем за правителството, ако се получи малко забавяне.Ще има допълнителна мисия на Фонда за бюджета?- Ще се наложи да поддържаме постоянен контакт с правителството, след като се завърнем във Вашингтон, и да обменяме идеи. Възможно е да дойдем отново, но не е задължително. По-важното е да продължим разговорите и да стигнем до някакво решение.

Facebook logo
Бъдете с нас и във