Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

МЪРТВА ХВАТКА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА

Законопроектът за енергетиката предизвика доста шумни дискусии. В тях се включиха енергетици, юристи, икономисти, държавни чиновници и независими експерти... Конкретни предложения за промени в текстовете му направиха и потребителите. В юридическите среди пък дебатите надхвърлиха рамките на отрасъла и се пренесоха върху далеч по-амбициозна цел - разбиването на естествените монополи.Формално погледнато, проектът на новия закон наистина създава нормативни условия за либерализиране на пазара на електро- и топлоенергия и на природен газ. Предвижда се и облекчаване на разрешителния режим в отрасъла, както и премахване на лицензите за изграждане и разширяване на енергийни мощности. Лицензии в енергетиката ще се издават само за отделните видове дейности: производство, пренос и разпределение на ток, топлинна енергия и природен газ (разрешително ще се изисква и за съхранение на синьото гориво).Описаната либерализация обаче е чисто нормативна и трудно би могла да се реализира на практика, заявяват повечето от експертите. И то не поради отделните идеи или посочените схеми на процеса за отваряне на пазара. Не и поради юридическата формулировка на отделните текстове. Първият голям конфликт в проектозакона е заложен с разпределението на правомощията и отговорностите в отрасъла. Тенденцията в европейската практика е правата на институциите, ангажирани с енергийнната регулация, да бъдат разширени максимално, а държавната намеса да се сведе до минимум. В нашия проект държавното управление на енергетиката е вменено на ресорния министър, а контролът - на Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР), като и част от обичайните й функции обаче са вкарани в правомощията на министъра. В резултат цели сегменти остават изцяло под опеката на изпълнителната власт Министърът изработва енергийната стратегия на страната и всички програми за енергийна ефективност. Той приема прогнозните енергийни баланси и съставя списък на стратегическите обекти от национално значение в енергетиката. Освен това одобрява опис не само на необходимите нови електропроизводствени мощности, но и на новите региони за разпределение на природен газ. И още: министърът определя задължителните показатели за степента на надеждност на снабдяването с електроенергия и квотите за задължително изкупуване на ток.Колкото до регулаторната комисия, тя пак ще е държавна, т.е. изцяло ще зависи от изпълнителната власт. Всички нейни членове ще се назначават от министър-председателя и ще са с петгодишен мандат. В развитите страни, а и в новите демокрации енергийните регулатори в най-лошия случай са обществено-държавни, като мандатите на членовете им са на ротационен принцип, гарантиращ приемственост и последователност в действията.Освен засилената държавна намеса в управлението и в регулацията проектът за нов енергиен закон има още една слабост: критериите, изискванията и показателите на бъдещия либерализиран пазар не са разписани дефинитивно. Нещо повече - визирано е, че отношенията там се определят с наредба на Държавната комисия за енергийно регулиране. На какви принципи ще се уреждат тези отношения, кои ще са водещите и кои подчинените, не е известно. Така на практика се подменят законови текстове с подзаконови нормативни актове, което не е допустимо, коментират юристи. Според тях в наредби може да се урежда само процедура на определена законова материя, но не и да се въвеждат нови понятия, нови правилници, структури или икономически механизми. Липсата на ясни правила впрочем е една от слабостите и на действащия в момента закон, което в голяма степен не даде възможност на Комисията за енергийно регулиране да заработи според първоначалните намерения.Другият голям конфликт в проектозакона произтича от установената у нас практика. Съгласно нашето законодателство енергийният министър е принципал на енергийните дружества с над 50% държавно участие. В момента обаче 99% от тях са държавна собственост. При това положение е напълно естествено министърът (който и да е той) да се стреми да докаже високата им ефективност, внасяйки по-големи суми в републиканския бюджет под формата на данъци и дивидент. както и винаги, и във всички свои действия да накланя везните към държавните предприятия. Потърпевши ще са всички частни дружества в отрасъла, потребителите и самият пазар, чийто модел е изкривен през призмата на държавата собственик. Примери в тази насока са несекващите бонуси към топлофикационните дружества. Стигна се дори дотам заместник-министърът Ангел Минев, в качеството си на шеф на НЕК, открито да напада други големи енергийни предприятия. И то не като лице, което трябва да провежда държавната политика в тази сфера, а преследвайки чисто търговския интерес на ръководеното от него дружество. Тази нашенска особеност е валидна не само за енергетиката, но и за далекосъобщенията, за ВиК-сектора, за БДЖ - т.е. навсякъде, където има естествен монопол. Подобна практика може да бъде разбита, ако министрите не са принципал на държавните дружества в съответния отрасъл. Неслучайно в почти всички страни от Централна и Източна Европа бяха обособени самостоятелни агенции, които да управляват държавното имущество по време на приватизация. По този начин там се постигна реална равнопоставеност между отделните участници на енергийния пазар. Агенциите управляват и приватизират държавните дружества, висш държавен чиновник провежда държавната политика и защитава обществените интереси, а независимият регулатор гарантира непрекъснатост и достъпност (т.е. по-ниски цени) на енергийните доставки.Всъщност повечето развити държави по света нямат министерства на енергетиката просто защото те няма с какво да се занимават. Ограничената държавна намеса там се осъществява от специална дирекция или направление към министерствата на икономиката или промишлеността. Отделни енергийни ведомства има само в страни, богати на енергийни ресурси. Така стигаме до основния проблем не само в българската енергетика и подготвения нов закон за нея, а в цялото държавно управление - интересите на потребителите и обществото У нас те се защитават от яловата Комисия за защита на конкуренцията и още по-безпомощната Федерация на потребителите. Общественият интерес и правата на гражданите са изведени като първи приоритет само в конституцията, но не са разписани в никой от специалните закони. Няма ги и в проекта на новия енергиен закон. Въпреки че от цената на енергийните ресурси и най-вече на електроенергията зависи не само битът на отделния човек, но и развитието на цели отрасли.

Facebook logo
Бъдете с нас и във