Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

МРЪСНИ НЕФТЕНИ АФЕРИ ВЛИЗАТ В СЪДА

НигерияНигерия притежава природни запаси от над 25 млрд. барела висококачествен суров петрол. Нигерийското правителство е партньор във всички международни консорциуми за разработване на нефтените находища на страната чрез държавната компания Найджириън нешънъл петролиъм корпорейшън (Nigerian National Petroleum Corp.). Правителствената протекция обикновено прикрива мръсните номера на петролните мултинационални корпорации - освен в случаите, когато някоя сделка се провали и всичко най-неочаквано излезе на показ.През август 2002 г. нигерийската фирма Малабу ойл енд гес (Malabu OilGas) заведе дело в нюйоркския федерален съд срещу Ройъл Дъч Шел груп (Royal Dutch/Shell Group). Петролният гигант бе обвинен в подкупването на високопоставени нигерийски служители, за да получи лиценз за разработването на апетитно находище в делтата на р. Нигер, оценено на 1 милиард барела. Малката местна петролна компания иска компенсации от 1 млрд. щ. долара, за да оттегли обвиненията си.Корените на скандала могат да се проследят до 1998 г., малко преди края на военния режим на генерал Сани Абача. Министърът на петрола на Абача - Дауция Етете, дал на Малабу ойл енд гес лиценз за разработване на спорното находище (предполага се, че Етете контролира компанията, макар да не е регистриран сред собствениците й). Но след края на диктатурата на Абача новата цивилна администрация на президента Олусегун Обасанджо назначава съвет от експерти, който да преразгледа отдадените от стария режим петролни лицензи и да анулира някои от тях. В края на 1999 г. Малабу предложила на нигерийското подразделение на Шел 40% от приходите от находището на р. Нигер, ако международният гигант поеме проучвателните работи и добивните разходи. Шел се съгласява. Но много скоро след това (по свидетелските показания на самия Етете) новият кабинет си поискал своето парче от баницата в замяна на запазването на отдадения лиценз. Бившият петролен министър твърди, че в края на 2000 г. му се е обадил агент на вицепрезидента Абубакар, предлагайки му да продаде дела на Малабу в международния консорциум. Етете отказал и през юли 2001 г. нигерийското правителство отнело лиценза на неговата компания. Шел също загубила предварително сключеното споразумение. Но няколко месеца по-късно управляващите власти в Нигерия поканили отново Ройъл Дъч Шел и Ексън Мобил да участват в наддаването за находището в делтата на река Нигер. Шел спечелила търга срещу 210 млн. щ. долара (далеч повече, отколкото конкурентът Ексън, който излиза с оферта за 40 млн. долара). Малабу веднага протестирала срещу законността на наддаването, тъй като Шел вече притежавала подробна вътрешна информация за истинския капацитет на находището - ключов момент при определянето на цената. Етете дори обвинил петролния гигант, че е подкупил нигерийския вицепрезидент с договори за разработване на нефтени залежи от компанията, в която Абубакар притежавал дял. Разбира се, Етете не е най-честният и безпристрастен източник на информация. В момента бившият петролен министър на Нигерия е търсен от полицията в страната по обвинения за пране на пари. През декември 2002 г. офисите на държавната Найджириън нешънъл петролиъм корпорейшън били подпалени. Пожарът унищожил редица важни документи, свързани с делото. От Ройъл Дъч Шел естествено отричат всички обвинения и се надяват спорът да бъде разрешен от арбитражен съд в Лондон.Миянмар (Бирма)През джунглите на Южен Миянмар (бившата Бирма) минава газопровод, който започва в океана на 340 км от западните брегове на страната и продължава още 65 км на изток, в посока към Тайланд. Тръбопроводът струва 1 млрд. щ. долара и е собственост на консорциум, в който влизат щатската компания Юнокал (Unocal), френската Тотал Фина Елф (TotalFinaElf), една тайландска фирма и държавната енергийна компания на Миянмар. Няма съмнение, че между 1995 и 1998 г. бруталният военен режим в бившата Бирма е принудил със сила хиляди селяни да работят по изграждането на доходоносния газопровод. Днес обаче обект на съдебно разследване в Калифорнийския федерален съд е ролята, която компанията Юнокал е изиграла при тази незаконна експлоатация на човешки труд. Делото е заведено от няколко международни организации за защита на човешките права, които са се позовали на 214-годишен акт, даващ на щатските съдилища право на юрисдикция в случаи на геноцид, мъчения и робство извън пределите на САЩ. От Юнокал изтъкват, че са използвали военни части само за защита при строежа на тръбопровода. През юни 2002 г. обаче калифорнийският върховен съд постанови, че щатската компания може да бъде подведена под отговорност и за делата на други лица (в случая правителството на Миянмар), дори и ако не е участвала директно в противозаконните им действия. Съдът реши, че разполага с достатъчно доказателства, че Юнокал е окуражавала военните да подлагат гражданите на Миянмар на експлоатация, мъчения, изнасилвания и убийства. Случаят Юнокал все още не е приключил. Най-вероятно той ще стигне чак до Върховния съд на Съединените щати. Но вече е ясно предупреждение към всички, които искат да правят бизнес със съмнителните и недемократични режими в света.

Facebook logo
Бъдете с нас и във