Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

МРАЧНИЯТ ПРИЗРАК, НАРЕЧЕН ПРИВАТИЗАЦИЯ

За пореден път Движение Гергьовден показа адекватна реакция на актуални икономически и политически събития, които се нуждаят от професионален коментар. След скандалната среща с Богомил Бонев на тема национална сигурност шумът около Майкъл Чорни и Денис Ершов вече отзвучава. Но стилът на движението да дълбае в дълбоки рани предопредели следващата тема на обществен диспут да бъде приватизацията. Добрата идея на кабинета въпросите за раздържавяването да се повдигнат в глобалното пространство не постигна целта си. В рамките на инициативата Българският Великден на страницата на правителството в ИНТЕРНЕТ се проведе дискусия за бъдещата приватизационна стратегия. Там може да се прочете следният любопитен диалог с изпълнителния директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков:


Въпрос: Имате ли стратегия за приватизация в енергийния сектор?


Отговор: Не.


Въпрос: Тогава защо продавате?


Отговор: Да стоим и да чакаме ли?


За гост на провежданата в реално време от Движение Гергьовден среща бе поканен Владимир Каролев - шеф на Балканска консултантска компания, основен участник в дискусията за раздържавяването на страниците на Българския Великден и напоследък спряган от медиите като бъдещ директор на АП. Сам стеснявайки кръга на познанията си до инвестиции и приватизация, неизвестно защо Каролев реши да ги демонстрира пред политически пристрастната аудитория, поканена във Военния клуб. Мотото на дискусията бе Това, което ви е срам да научите за приватизацията, а символични домакини бяха членовете на движение Гергьовден Слави Кешеров и Станимир Зашев. В залата на пръв поглед без причина присъстваха депутатите Георги Агафонов, Елена Поптодорова, ексшефът на премиерската пресслужба Михаил Михайлов и семейство Красимир и Слава Стойчеви. От госта Каролев пък се очакваше да разкрие в имена и цифри конкретни сделки под масата, провалени преговори и цената на реализираните продажби.


Експозето на г-н Каролев не съдържаше нищо особено срамно. По-забележителното в него бе интересната интерпретация на историята на Агенцията за приватизация през годините и множеството й ръководства. Критиката беше отправена предимно към политически пристрастните членове на структурата, които и досега не могат да осъзнаят факта, че приватизационният процес е практически пример за корпоративни финанси и той трябва да се води не от политици, а от специализирани консултантски компании.


Според Каролев единствено по времето на Александър Божков са се провеждали конкурси за избор на инвестиционни банки, които са концентрирали работата си върху конкретен бранш. По този начин представляваната от Каролев Баренцгруп успяла да доведе до край сделка за продажбата на завод за шоколади, и то за забележително краткия срок от пет месеца (при препоръчан от Световната банка срок от три години). За съжаление обаче на тази полезна методика се сложил край и на масата за преговори застанали самите членове на АП, които съобразно своята недостатъчна компетентност сключили недостатъчно качествени сделки.


Каролев похвали работата на АП през годините 1993 и 1994 (защо ли?), когато България имала всеобхватна приватизационна програма и сериозни кандидати за ключови компании като авиокомпания Балкан и бирените фабрики. Последвалото управление на БСП беше окачествено от него като мъртъв период за приватизация, по време на който сключените сделки били рядкост. Единичните договори се подписвали под натиска на международните финансови институции, смята Каролев. По този начин са продадени МДК - Пирдоп, и Соди - Девня.


Във връзка със сделката за МДК Георги Василев - бивш шеф на компанията, попита защо не е предпочетена Япония с офертата от 160 млн. щ. долара. Каролев отговори, че оферираната сума е била под формата на заем. Той допълни, че никой не е могъл да устои на ожесточеното лобиране от страна на Белгия. Управлението на АП от Александър Съботинов пък бе определено от него като ренесанс в дейността на агенцията, продължил до предаването на щафетата на Захари Желязков през 1998 година.


Работата на шефа на АП беше характеризирана с три думи - некадърност, корупция и клиентелизъм. Според Каролев политиците не трябва да се занимават с приватизация, а Желязков многократно е заявявал, че е политическо лице.


На въпрос на Любомир Минчев от Глобал секюритис относно преговорите за БТК и избора на Дойче банк за посредник по сделката, Каролев каза, че липсата на експерти от страна на държавата в работната група за продажбата на монополиста е принудило преговарящите да се хванат за главата. Защото, по думите на Каролев, въздухът се продава лесно, но трябва да знаеш как да го правиш и да не се измъкваш през вратичките на министерски колебания. Иначе радостното в сделката било, че няма намеса на РМД.


Присъстващият Красимир Стойчев прояви интерес доколко ефективни са покупките на компании от техни работническо-мениджърски дружества. Каролев изказа мнение, че такъв собственик е обречен на фалит и рано или късно държавата отново ще влезе във владение на дружеството поради факта, че РМД са задължени да заложат като обезпечение своите акции. Така попадаме в затворен кръг, доверието в приватизационния процес изчезва, последвано и от ефективността. Владимир Каролев осветли, че по света правилата на играта са ясни и достъпни за всички, но след като тя започне, нейното развитие става тайна до момента, в който се финализира сделката. У нас обаче всеки, притежаващ 100 лв. и знаещ на кого да ги даде, получава желаната информация. Прозрачността, подчерта Каролев, не може да се компенсира с ИНТЕРНЕТ-страница, на която се дават неадекватни отговори от страна на МС и АП.

Facebook logo
Бъдете с нас и във