Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

МРАЧНИ ОБЛАЦИ НАДВИСНАХА НАД ПРОТОКОЛА ОТ КИОТО

Едва ли има по-голяма заплаха за унищожението на човека от самия него. Парниковият ефект, масовото унищожаване на горите, замърсяването на атмосферата, наводненията, жегите, затриването на ценни животински и растителни видове са само първите признаци, че съществуването на Земята е застрашено. И въпреки че апокалиптичните прогнози отдавна са добре известни на световните лидери, те продължават да се държат като орел, рак и щука в отношението си към екологията. Поредното доказателство за това стана сключеното през миналата седмица в Лаос споразумение между САЩ, Китай, Индия, Австралия, Южна Корея и Япония, наречено Азиатско-тихоокеанско сътрудничество за развитие без замърсяване и в защита на климата. Разбира се, в подписването на подобни документи няма нищо лошо. Още повече че шестте страни произвеждат 40% от парниковите емисии в световен мащаб. Проблемът е, че в началото на тази година, след като бе ратифициран от 125 страни, влезе в сила Протоколът от Киото. Амбициозната задача на този документ бе в периода 2008-2012 г. да се осигури намаляване на вредните емисии в световен мащаб с 5.2 на сто в сравнение с 1990 година. Въпросът, който все повече експерти сега си задават, е какво точно ще е отношението между документите от Лаос и Киото. Сключеното между САЩ, Индия, Австралия, Япония, Китай и Южна Корея споразумение ще допълни Протокола от Киото, а не го отменя, заяви индийският дипломат Навтедж Сарна. По думите му програмата на азиатско-тихоокеанското партньорство има за цел разработката, внедряването и размяната на по-ефективни и екологично чисти технологии. Те трябва да отговарят на нуждите на икономиките на страните, да гарантират енергийна сигурност и да помагат за намаляване на отделяните в атмосферата вредни емисии. От китайското министерство на външните работи също официално потвърдиха, че екосъглашението на шестте страни не е алтернатива на Протокола от Киото, а го допълва. Зад красивите думи на политици и дипломати обаче прозират чисто икономически мотиви. САЩ, Австралия и Китай са най-големите производители и износители на въглища. За разлика от Протокола от Киото, в документа, озаглавен Азиатско-тихоокеанско сътрудничество за развитие без замърсяване и в защита на климата ,не са предвидени количествени ограничения за отделяните в атмосферата вредни газове. Именно налаганите под натиска на Европейският съюз тавани за промишлеността бяха причината САЩ и Австралия да не ратифицират документа от Киото. Впрочем със съставянето на новото споразумение официален Вашингтон уцели още един заек, тъй като се измъкна и от вътрешнополитическия натиск в страната. Само преди три месеца кметовете на 132 големи американски града (сред които Ню Йорк, Сиатъл, Лос Анджелис, Солт Лейк Сити) призоваха администрацията на президента Джордж Буш да приеме ангажиментите по Протокола от Киото и да намали вредните си емисии със седем на сто. Апела им подкрепиха и влиятелни сенатори републиканци и демократи, сред които Джон Мак Кейн и губернаторът на Калифорния Арнолд Шварценегер. А САЩ е най-големият производител на парникови газове - страната излъчва 25% от общото им количество. Едва ли на американците са им били нужни големи усилия, за да убедят Индия и Китай да се присъединят към техния клуб. Според Протокола от Киото двете азиатски държави не трябва да намаляват емисиите си, тъй като са в групата на развиващите се, а не на индустриалните страни. Все повече експерти обаче отбелязват изключителните темпове, с които се развиват икономиките им, което е съпроводено и с рязко увеличение на отделяните в атмосферата парникови газове. Така че е твърде вероятно и на тях да им бъдат наложени задължения за опазването на чистотата на атмосферата. Загадка засега остават единствено мотивите на Япония и Южна Корея да се присъединят към споразумението, при положение че са страна и в Протокола от Киото.Различни бяха и реакциите по света към новопоявилата се форма на азиатско-тихоокеанско сътрудничество. Говорителят на дирекцията към Европейската комисия, отговаряща за околната среда - Барбара Хелферич, заяви: Подчертаваме нарастващата ни загриженост от сериозността на промяната на климата и нуждата от справяне с нея, но без да се подкопават основите на Протокола от Киото. Настроенията на екоорганизациите в САЩ обобщи Филип Клап - председател на Националното природозащитно движение във Вашингтон: Като знам отношението на президента към глобалното затопляне, азиатското споразумение са само празни приказки, които не означават нищо. Няма обвързващи ангажименти, нито графици за постигането на каквото и да било.Еколозите смятат, че сериозните дипломатически усилия на САЩ далеч не са продиктувани от идеалистични цели. Преговорите за споразумението са се водили в продължение на година при пълна секретност. За него не са били информирани дори лидерите на Г-8 по време на срещата им, която се проведе през миналия месец. Сега обаче зелените смятат, че администрацията на Буш се опитва да организира група от страни, които да блокират новото разпределение на квотите за намаляване на вредни емисии след 2012 година. То ще бъде обсъдено на конференцията в Монреал през ноември. Дали тази прогноза ще се сбъдне ще покаже времето, но наистина последствията от азиатско-тихоокеанското партньорство могат да бъдат доста сериозни. Едва ли държавите, подписали Протокола от Киото, ще са доволни от факта, че други ще развиват икономиката си, докато те я ограничават. На първо място в списъка на недоволните безспорно е Великобритания. Като че ли в последния момент индустрията на Обединеното кралство осъзна каква ще е цената, която ще трябва да плати за подписа си под Протокола от Киото. При ратифицирането му през 1997 г. правителството в Лондон пое ангажимент да намали парниковите емисии с 12.5 на сто. Но с идването на власт на лейбъристите начело с Тони Блеър емисиите на въглероден диоксид започнаха да нарастват. Въпреки че бяха обсъждани мерки за намаляването им, правителството не изпълни обещанието си да намали автомобилния трафик. Освен това увеличението на цената на природния газ и на нефта наложи като основен производител на електроенергия въглищните централи. Затова на Острова все по-често се чува въпросът: Има ли смисъл да намаляваме парниковите си газове? От друга страна пък, Великобритания е изправена пред доста сериозен екопроблем. Според изследване на правителствения Фонд за енергоспестяване в Лондон, ако нивото на вредни емисии не бъде намалено, то през следващите 40 години във Великобритания средната годишна температура постепенно ще се увеличи с 4.5 градуса, което ще доведе до сериозни природни и икономически катаклизми. Към 2050 г. например скиорските курорти на Шотландия може да останат без сняг и там ще може да се отглеждат лозя. Наводненията, предизвикани от затоплянията, ще застрашат селскостопански и промишлени имоти и заводи на стойност до 200 млрд. брит. лири, а около 2 млн. души може да загубят жилищата си. За изграждането на защитни съоръжения ще са нужни около 600 млрд. лири, а застрахователните разходи ще скочат до 800 млрд. лири. Официален Рим също вече декларира, че е готов да се откаже от екоангажиментите си. Италия може да се оттегли от Протокола от Киото след края на първия му етап през 2012 г., предупреди преди няколко месеца италианският министър на околната среда Алтеро Матеоли. Мотивите му бяха, че след тази дата действието на документа много трудно ще бъде продължено, ако към него не се присъединят САЩ, Китай и Индия. Подобна позиция намира все повече поддръжници. Ако има достатъчно страни, на които се пада сериозен дял от отделяните в атмосферата парникови газове - започват да се формулират нови правила на играта и идеята на Протокола от Киото постепенно ще девалвира. Ясно е, че без участието на страни като Индия, Китай и САЩ не може да бъде създаден пълноценен пазар за търговия с вредни емисии, смята експертът от московския Институт за финансови изследвания Олег Ордин. Ако събитията се развият по този най-мрачен сценарий, дългогодишните усилия Протоколът от Киото да заработи може и да увиснат. И то заради чисто егоистичните икономически интереси на шепа държави.я

Facebook logo
Бъдете с нас и във