Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

МОСКВА НИ НАЛАГА НОВ ГАЗОВ РЕД

Навръх втората си годишнина кабинетът Сакскобургготски е изправен пред трудно решение. В последния работен ден от седмицата (петък, 25 юли) Москва официално поднови преговорите си със София по доставките и транзита на природен газ и по всички съпътстващи го въпроси. Разговорите се водят между Газекспорт и Булгаргаз, а руските интереси отстоява генералният директор на външнотърговската фирма на Газпром Александър Медведев. На пръв поглед исканията на най-голямата европейска газова корпорация са доста скромни: пазарни цени в договора за транзит и промяна на лицето, представляващо руската страна в контракта за доставки на синьо гориво. Преди време два документа, подписани на 28 април 1998 г. в София, сложиха край на почти епичната газова битка, заложена още през 1994 г. от покойния бивш български премиер Андрей Луканов. И двата контракта са в сила до края на април 2010 година. Сега действащият договор за транзит е изгоден за България. По него Булгаргаз получава най-високата транспортна такса в Европа, фиксирана на 1.67 щ. долара на 1000 куб. м за всеки 100 километра. Годишно това носи на Булгаргаз и на страната около 120 млн. щ. долара. Само за сравнение - транзитната такса за туркменистански и казахски природен газ по руските тръби е 1.09 щ. долара, Словения получава 1.29 щ. долара за 1000 куб. м на 100 километра.Таксата, която плаща Газпром на Булгаргаз, е преференциална, признават открито шефовете на руския газов гигант. Според изчисления на нашата компания привеждането на транзитната такса към пазарни цени би лишила годишно страната ни от 50 млн. евро, каза през седмицата Илко Йоцев, заместник-министър на енергетиката и заместник-шеф на борда на Булгаргаз. Пак според специалисти пазарната цена на транзита ще намалява. Затова и българската страна едва ли ще се съгласи да промени таксата, фиксирана в действащия сега контракт. Това би означавало българската компания и държавният бюджет да бъдат ощетени. Едва ли някой би поел такъв огромен риск.Според запознати българската страна подготвя споразумение с Газпром за нов транзитен договор след 2010 г. с изрична уговорка цените за преноса на синьо гориво да се определят на пазарен принцип. Подобен ангажимент е толкова икономически неизгоден, че и Булгаргаз, и официалните власти в София лесно биха могли да го откажат. Ако имат воля да защитават българските национални интереси. И ако не бяха два документа, подписани в началото на тази година. Първият бе парафиран от вицепремиера Николай Василев при посещението му в Санкт Петербург, вторият пък е от началото на март и съпътства посещението на Владимир Путин в София. Тогава българският и руският държавни глави в съвместна декларация поеха ангажимента до края на годината да бъде парафирано ново споразумение за транзита на руски природен газ през страната ни за след 2010 година. Тъкмо тази предопределеност прави започналите преговори особено трудни. И шефовете на Булгаргаз, и енергийният отрасъл ще трябва да заемат елегантна, но твърда позиция, защитаваща българските национални интереси. Далеч по-сложен е въпросът с ревизията на договора за доставки. Страна по него е скандалното акционерно дружество Топенерджи, което от април 1998 г. е изцяло собственост на Газпром. До юни 2003 г. истинският път на синьото гориво до България започваше от Газпром/Газекспорт, минаваше през някоя от модификациите на Овергаз (най-често проформа фактурите са издадени от регистрираната в ЦУГ Овергаз Интернешънъл), после си го осчетоводяваше Газпром/Топенерджи и накрая Булгаргаз. На 31 май 2003 г. Газпром отряза Овергаз от посредничеството при доставките на руски природен газ за България. Още по-неясна е съдбата на другия посредник по веригата на синьото гориво - скандалното Топенерджи. На 30 юни, на последното общо събрание на изцяло руското дружество в Москва, управата на Газпром реши да отстрани и него от доставките за България и да остави в София само диспечерско звено (разбирай представително), отговарящо за транзита на руски природен газ за Югоизточна Европа и Турция. В чл. 17 на валидния до 2010 г. контракт за доставки е записано, че при невъзможност на Топенерджи да осъществява доставките, правата и задълженията по договора преминават към Газекспорт/Газпром. След решението за изваждане на Топенерджи от 30 юни чл. 17 автоматично би трябвало да влезе в сила, а доставките към България да се поемат от Газекспорт.И тук е втората новина. В петък Москва е предложила страна по контракта да стане българо-руското смесено дружество Овергаз (50% от акциите му са собственост на Газпром, а останалата половина е поделена между 11 български физически лица, сред които с най-голям дял са шефовете на дружеството Сашо Дончев и Андрей Тенев). Запознати намекват, че българската страна изглежда склонна да приеме подмяната. Аргументите за това на пръв поглед са доста благовидни. Половината от търговската отстъпка за синьото гориво ще остава в страната ни. И ще бъде инвестирана в изграждането на газоразпределителни мрежи за ниско налягане. Скептиците обаче задават други въпроси. Овергаз получава тази отстъпка от края на 1997 година. Още по-отрано компанията на Сашо Дончев трупа газови лицензи. Равносметката на фирмата в средата на 2003 г. е 32 газови лиценза и... само 1026 абонати. Срещу тях стоят десетки милиони долари, инкасирани от въпросната отстъпка и потънали незнайно къде. Схемата оттук насетне е проста. След като вкара като страна по договора за доставки Овергаз, Газпром ще подмени 11-те български физически лица. Най-вероятно акциите им ще бъдат изкупени, като се приспадне недостигът от около 50 млн. лева (колкото са финансовите задължения на компаниите на Сашо Дончев към руския газов гигант). По-нататък логически следва, че Газпром става основен доставчик на синьо гориво за страната ни и придобива монополни лицензи за газоразпределение на територията на цялата страна (от свое име и чрез подставени фирми). Всички евентуални кандидати за газовите търгове ще бъдат отстранени (или сами ще се откажат). Причината е повече от прозаична: никой не би могъл да се конкурира със собственика на синьото гориво, който може да го продава на дъщерната си компания в България на много по-ниски цени. А тя вече ще търгува в страната като монополист, който ще е в състояние да докара до фалит (и да закупи) толкова от индустрията, зависима от газа, колкото поиска. И да получи благодарение на този монопол могъщ лост за влияние не само върху икономиката на България.

Facebook logo
Бъдете с нас и във