Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

МОСКВА НАТИСКА ЗА РУСКА РАФИНЕРИЯ В АЛЕКСАНДРУПОЛИС

Руската компания Лукойл е започнала първия проучвателен сондаж на находището Тюб-Караган в казахстанския сектор на Каспийско море. Сондажът, с дълбочина 2500 м, трябва да докаже, че находището е едно от най-богатите на нефт в Каспийския регион - прогнозните геоложки запаси там са 320 млн. т, а максималният годишен добив - 7 млн. тона. Предполага се, че за реализацията на проекта ще са необходими около 1.6 млрд. долара.Находището Тюб-Караган се усвоява на паритетни начала от дъщерното предприятие на казахстанската Морска нефтена компания КазМунайТенгиз и руската Лукойл, които за целта са създали смесеното дружество Тюб-Караган Оперейтинг Къмпани Б. В..-----------------------------------Ако правителствата на България и Гърция направят проекта за изграждането на нефтопровода Бургас-Александруполис печеливш, ние ще участваме в него, заяви в края на април президентът на руския петролен гигант Лукойл Вагит Алекперов, цитиран от руските медии. Това е първата сериозна заявка от страна на руския петролен бизнес за участие в начинанието. Досега самият Алекперов, както и представители на другите руски нефтени компании, се дистанцираха от трасето. Преди броени месеци шефът на руския нефтопроводен монополист Транснефт Семьон Вайншток дори официално заяви, че въпросният проект е погрешен и икономически необоснован. Впрочем тръбата Бургас - Александруполис бе подкрепяна само на политическо ниво, като първият документ за това между правителствата на Русия, Гърция и България бе подписан още през 1991 година. През 1995-а кабинетът на Виденов подкрепи нов меморандум по тази инициатива. Освен демонстрацията на добри намерения в текста тогава бе вписано съгласието на българския кабинет националното участие в проекта да бъде сведено до 25 на сто. А на 12 април 2005 г. руският министър на промишлеността Виктор Христенко, гръцкият му колега Димитриос Сюфас и българският строителен министър Валентин Церовски парафираха в София поредното трето споразумение за политическа подкрепа на трасето. Това е проект за компании, които добиват петрол в Русия и Кавказ и изнасят през Черно море, заяви на пресконференцията след подписването министър Церовски. По думите му новата схема е максимално освободена от опеката на трите държави и при нея ще се разчита на инициативата и икономическия интерес на частния сектор. Месец по-късно частният сектор върна топката на правителствено ниво, поставяйки условия на властите в Атина и София. Разбра се, че българският кабинет е обещал немалко преференции за собствениците на бъдещата тръба: ниски транзитни такси, привилегирован данъчен режим (включително и освобождаване от ДДС), както и съдействие за придобиване на земите по протежение на трасето. Какви точно са ангажиментите на гръцкото правителство, поети в най-новия меморандум, не се разбра съвсем ясно. Седмица след подписване на документа гръцките медии цитираха официално изявление на министъра на развитието на южната ни съседка Георгиос Салагудис. Ако тръбата до Александруполис се реализира, Гърция ще получава между 30 и 50 млн. долара годишно от експлоатацията й, ще се разкрият нови работни места и съоръжението ще е източник за развитието на северната гръцка област Тракия, е становището на Салагудис. Но без да се уточнява дали приходите ще са от транзитни такси, или в тях се включват и танкерните превози. Подобни приходи само за една от участващите в проекта страни ще направят трасето икономически твърде неизгодно, коментираха пред БАНКЕРЪ експерти. Те обаче потвърдиха възможността Гърция да получава посочените суми, но не от експлоатацията на петролопровода, а от изграждането на рафинерия в района на Александруполис. Според плановете на гръцките власти, тя можело да бъде построена там и да преработва около 30 млн. т петрол годишно. Тоест толкова, колкото е предвижданият капацитет на тръбата, минаваща през българска и гръцка територия. Подобна рафинерия би имала стратегическо значение за пазара на Югоизточна Европа, който е традиционен вносител на течни горива, включително и за Турция, Сирия, та дори и за Ирак, където в момента има остър дефицит на бензин. Близките разстояния биха осигурили добра печалба за собствениците на рафинерията в Александруполис, които ще могат да предлагат произвежданите горива на сравнително ниски цени. Нищо не пречи в тази част на Гърция да се изградят и други нефтохимически предприятия, използващи отпадъчни суровини от преработката на суровия петрол. Но при всички положения южната ни съседка ще се превърне в сериозен петролен фактор за един доста голям регион.Идеята за строеж на огромен нефтопреработвателен комплекс в Александруполис датира още от края на 1994 година. Тогава, а и през следващата 1995-а Джордж Буш-старши е посещавал неколкократно Гърция като координатор за учредяване на консорциум, който да финансира строителството. Намеренията били капацитетът на предприятието да е около 30 млн. т нефт годишно и то да бъде построено с най-съвременни технологии. Планирало се в консорциума за изграждането и експлоатацията му да участват американски, японски и гръцки капитали. До реализация на идеята обаче така и не се стига, и то, както обясняват наблюдатели - по геополитически причини. Участието на американски капитали в огромна рафинерия на Балканите, обслужваща част от Европа и Азия, би имало само икономически измерения, докато за Белия дом те не са от първостепенно значение. Това обяснява и защо през 1998-а Вашингтон подкрепи проекта за нефтопровод от Бургас до албанското дълбоководно пристанище Вльора, където суровината би могла да се товари директно на презокеански супертанкери за САЩ. Не така стоят нещата за Москва. Изграждането на рафинерия с огромен капацитет в Александруполис би позволило на руските власти да контролират пазари, на които в момента нямат определящо влияние. Но това може да стане само ако руските представители в консорциума за трасето до гръцкия порт си гарантират собственост и контрол и върху евентуалния бъдещ нефтопреработващ комплекс. Засега такава перспектива не се вписва в плановете на Атина. Ето защо администрацията в Русия използва всички форми на натиск - от чисто икономическите изгоди за гръцкото и българското правителството от подобен съвместен проект, до заплахите, че инак нефт за тръбата до Александруполис просто няма да има, заяви за БАНКЕРЪ отлично информиран източник. Според него Кремъл настоява да се възобнови приватизацията на националната петролна компания на южната ни съседка Хеленик Петролиум, прекратена от гръцкия кабинет през ноември 2002 година. Тогава за купувач на 23.17% от акциите й бе избран Лукойл, заедно с гръцкия частен концерн Лацис груп. Доколко гръцкият кабинет ще се поддаде на подобен натиск, днес, разбира се, не може да се каже. Сигурно е само, че ако се стигне до строежа на огромна рафинерия в Александруполис, пазарите на българския Нефтохим ще се свият чувствително. Е, негов собственик също е Лукойл.

Facebook logo
Бъдете с нас и във