Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

МОРАЛЪТ И ЕТИКАТА В БИТКА С ПЕЧАЛБИТЕ

На 19 ноември 2001 г. бившата главна изпълнителна директорка на Сотбис Холдингс (Sotheby's Holdings Inc.) Даяна Брукс заяви, че заговорът между аукционните къщи Сотбис и Кристис за уговаряне на фиксирани комисиони, които да искат от клиентите, е бил замислен и ръководен от нейния шеф Алфред Таубман. Брукс е главната свидетелка по делото, заведено от федералния съд в Манхатън срещу Таубман по обвинение, че от 1993 до 1999 г. той, като основен собственик на Собсис, е участвал в споразумения с бившия президент на Кристис Интърнешънъл (Christie's International Plc) сър Антъни Тенант. (Вестник БАНКЕРЪ проследи скандала в бр. 12 и бр. 18 от 2001 година). Според щатското министерство на правосъдието, в резултат на шестгодишната конспирация двете компании, които контролират 90% от световната търговия с произведения на изкуството, скъпоценности и мебели, са ощетили продавачите с над 400 млн. щ. долара. Обвиненията са резултат от четиригодишни разследвания, накърнили репутацията на двете аукционни къщи и на техните висши служители. По време на съдебния процес Даяна Брукс разкри всички подробности от заговора и разказа за срещите си с изпълнителния директор на Кристис - Кристофър Дейвидж. От показанията на Брукс пред съда става ясно, че решението за въвеждане на твърди тарифи е взето след като в продължение на три години двете аукционни къщи отчитали все по-слаби продажби и по-ниски комисиони на продавачите. Въпреки официално публикуваните тарифи и двете компании предлагали скъпи подаръци, с които се опитвали да привличат клиенти - намалени комисиони, нисколихвени заеми и ценови гаранции, за които самите те не получавали компенсации. В крайна сметка двете аукционни къщи се споразумели да фиксират комисионите на продавачите на предмети на изкуството. Адвокатите на Таубман признават, че заговор за уговорени цени може наистина да е имало, но отричат техният клиент да е знаел за него. Срещу колегата на Таубман в Кристис - сър Антъни Тенант, е повдигнато същото обвинение, но той отказва да напусне Лондон и да се яви пред съда. Даяна Брукс разказва, че схемата е била приложена за първи път през април 1993 година Алфред Таубман, който натрупва състояние от близо 1 млрд. щ. долара от притежаването на вериги магазини, я извикал след среща със сър Антъни Тенант. Той настоял тя да се срещне с Кристофър Дейвидж и да се споразумее с него, за да се сложи край на взаимното унищожаване на двете компании. Първият разговор между Брукс и Дейвидж се състоял в лондонски хотел. Последвали още десетина споразумявания, най-често в апартаментите на Даяна в Ню Йорк и Лондон. Двамата били винаги сами, но по думите на Брукс всеки път нейният началник получавал пълна информация за дискутираните теми. Особено важна се оказала срещата им на нюйоркското летище Кенеди през февруари 1995 година Брукс посрещнала Дейвидж на терминала, съпроводила го до колата си и го откарала до отдалечен паркинг. Дейвидж помолил Даяна да се премести на задната седалка, за да й покаже нещо. Документът се оказал все още непубликувано прессъобщение, в което Кристис обявявала своите нови, неподлежащи на договаряне комисиони на продавачите.Когато един месец по-късно тарифите на Кристис били официално публикувани, Брукс се обадила на Таубман. Съобщих му, че са го направили, а той ме поздрави за успеха, твърди днес Даяна Брукс. Но добавя, че според нея той вече е знаел за това.След като фиксираните цени започнали да действат, двете аукционни къщи продължили да се конкурират, но този път с предлагането на по-високи оценки. В един момент Таубман ме извика и поиска да се срещна отново с Дейвидж, за да обединим двете компании и по този въпрос, обяснява Брукс. Тя отхвърлила подобна договорка като невъзможна, защото по никакъв начин не била в състояние да каже на оценителите на Кристис да си затварят очите.Две години след въвеждането на фиксираните цени Министерството на правосъдието на САЩ започва разследване на операциите на двете аукционни къщи. Брукс признава, че е излъгала дори пред адвокатите на Сотбис. По този повод на първоначалния кръстосан разпит пред съда в Манхатън адвокатът на Таубман - Робърт Фиск, не пропусна да отбележи, че проявената тогава нечестност поставя под съмнение сегашните показания на Даяна Брукс. Адвокатът се опита да докаже, че Брукс е решила да свидетелства срещу Таубман единствено за да избегне собствената си присъда. Въпреки че не скри страха си от затвора, Брукс обаче е категорична, че единственият й мотив е да разкрие истината.По-емоционален се оказа разказът й за разрива в отношенията й със Сотбис и Алфред Таубман. През последния й месец като главен изпълнителен директор Таубман настоял за среща с нея. Скандалът вече бил на първите страници на всички вестници и Даяна била наясно, че с нея е свършено. Но магнатът Таубман все още изглеждал сигурен в бъдещето. Когато се срещнали, той посочил нейна снимка в един от вестниците и заявил: Ще изглеждаш добре в райе.Печалбите на Сотбис Холдингс от комисиони били достатъчни, за да осигуряват на Даяна Брукс годишна заплата и премии в размер на 1.2 млн. щ. долара Само че когато се стигнало до договаряне на цените с най-големия конкурент, тя вече била убедена, че струва повече.Чувствах, че оказваме на клиентите си безценна помощ, а те не плащат достатъчно за нея, казва Брукс по време на процеса. Именно нуждата от клиенти, които да плащат повече и по този начин да стабилизират финансите на компанията, я принудила да уговаря цените с колегата си в Кристис Кристофър Дейвидж.В защита на своя клиент адвокатът на Алфред Таубман твърди, че Брукс, която се призна за виновна и може да получи по-лека присъда заради съгласието си да сътрудничи на разследването, е действала сама, без знанието и съгласието на шефа си. По време на разпита адвокат Робърт Фиск обърна внимание на пролуките във времето на заговора и в паметта на Даяна Брукс. Според нейните показания, тя е получила първите заповеди от Таубман през април 1993 г., а Кристис обявява новите си комисиони едва през февруари 1995 г. - почти две години по-късно. През цялото това време бордът на Сотбис непрекъснато отбелязвал влошаване на комисионите на продавачите. Фиск не зададе нито веднъж директен въпрос за причините, поради които Брукс и Дейвидж са забавили толкова сделката, но принуди Брукс да признае, че никога не е запазила какъвто и да е документ от многобройните си предполагаеми срещи с Таубман и Дейвидж. Защитниците на Алфред Таубман се опитват да представят главната свидетелка като жена, която се е борила да запази своята работа, гарантираща й не само заплата, но и голяма популярност. В едно свое предишно интервю за британския вестник Ивнинг Стандард Брукс говори за скандал, засегнал аукционната къща няколко години по-рано. Днес адвокатът на Таубман цитира пред съда собствените й думи: Приемам въпроса за етиката и честността наистина сериозно. Така е било винаги в моя живот. Запитана дали действително е казала това, Даяна отговаря: Не мога да си спомня... Твърде възможно е да съм го казала.Кой кой е в процеса срещу Сотбис?Седемдесет и шест годишният американски магнат Алфред Таубман, чието богатство днес възлиза на 770 млн. щ. долара, купува Сотбис през 1983 г. като сватбен подарък за жена си - бивша Мис Израел. През 1988 г. той прави компанията публична и успява да съживи уважаваната аукционна къща след общия икономически спад в края на 80-те години на ХХ век, инжектирайки иначе старомодния бизнес с нови средства и типичен американски нюх. През февруари 2000 г. Таубман се оттегля от поста председател на Сотбис Холдингс, но запазва повечето акции с право на глас. През май 2001 г. е обвинен от федералния съд в Манхатън във фиксиране на тарифите, налагани от аукционната къща на продавачите. Таубман се съгласи да плати 156 млн. щ. долара от личните си пари като обезщетение на клиентите на Сотбис и Кристис за шестте години, в които е действала схемата за фиксиране на тарифите. Първоначално процесът срещу него бе насрочен за октомври, но по-късно бе отложен заради терористичния акт срещу Световния търговски център в Ню Йорк. Ако бъде осъден, Таубман рискува да плати глоба от 350 хил. щ. долара и да лежи три години в затвора.Петдесет и една годишната Даяна Брукс, по-известна като Дийд, постъпва в Сотбис, след успешна кариера като банкер. Таубман я назначава за президент и главен изпълнителен директор на компанията през 1994 година. Брукс се оттегля през февруари 2000 г., скоро след като е обявена амнистията на Кристис. През октомври същата година тя признава участието си в заговор с Кристис и нарушаването на закона Шърман, забраняващ монополизация на търговията. За това престъпление е заплашена със затвор до три години. След като напуска търговията с произведения на изкуството, Брукс започва работа като учителка в Харлем.55-годишният Кристъфър Дейвидж започва кариерата си в Кристис от печатния отдел на компанията и се издига до неин президент и главен изпълнителен директор през 90-те години на ХХ век. Когато френският магнат Франсоа Пино купува Кристис през 1999 г., Дейвидж се оттегля от поста си, договаряйки се да получи обезщетение от над 7 млн. щ. долара. Скоро след това той предава пакет с документи, описващи споразумението за фиксиране на тарифите, на Министерство на правосъдието на САЩ, което от 1997 г. води разследване на вероятното сътрудничество между Сотбис и Кристис. Малко по-късно Дейвидж заминава за Индия, придружен от млада специалистка от отдела на компанията в Югоизточна Азия.Седемдесет и еднагодишният Сър Антъни Тенант се прехвърля в Кристис след като през 80-те години на ХХ век ръководи Гинес. Въпреки че през май 2001 г. е обвинен заедно с Таубман в организирането на конспирацията между Сотбис и Кристис, той отказва да замине за процеса в САЩ. Сър Антъни не може да бъде екстрадиран, тъй като във Великобритания уговарянето на цени е предмет на гражданското, а не на наказателното право.С богатство на стойност 6.3 млрд. щ. долара 64-годишният Франсоа Пино е смятан за един от най-богатите мъже във Франция. Без да притежава диплома от някой от елитните френски университети, Пино успява да натрупа състояние благодарение на вродения си бизнеснюх. Днес негово притежание са компании като европейските Ив Сен Лоран (Yves Saint Laurent) и Гучи (Gucci) и американските Кънвърс (Converse) и Самсонайт (Samsonite). Запаленият колекционер Пино купува Кристис през 1998 г. само за 1 млрд. щ. долара. Пино планира да построи музей на съвременното изкуство в Париж, който ще носи неговото име.

Facebook logo
Бъдете с нас и във