Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

МОГА ДА ПОГАСЯ ЗАДЪЛЖЕНИЯТА СИ ПО КРЕДИТА ЗА ШЕСТ МЕСЕЦА

Николай Банев, изпълнителен директор на АКБ Корпорация, пред в.БАНКЕРЪ

Г-н Банев, през последните седмици в публичното пространство упорито се говори, че управляваната от вас корпорация има сериозни финансови проблеми - просрочени са задълженията по кредит, отпуснат й от БУЛБАНК, не се плащат осигуровки на работниците в НОИ, има задължения към доставчици и какво ли още не. Заговори се, че банката ще поиска от съда да обяви в несъстоятелност АКБ Корпорация. Каква е истината, има ли конфликт между вас и кредитната институция?


- Още по времето, когато Чавдар Кънчев бе изпълнителен директор на БУЛБАНК, ние настоявахме, че нашето дружество Полимери има необходимост от една търговска банка зад гърба си. За жалост БУЛБАНК не можа да изиграе тази роля. През 1998 г. пазарът беше много слаб, а ние разполагахме с огромно количество продукция - 18 000 т дихлоретан, колкото всъщност е вместимостта на нашите резервоари в Полимери. Тогава цената на продукцията беше 80-90 долара за тон. Аз помолих банката да направи всичко възможно да получим финансиране и с помощта на някои дистрибутори на химикали, които имат собствени складове в Ротердам и в други големи пристанища на Европа да прехвърлим там това количество, за да не прекъсва заводът работа. Такава операция щеше да ни позволи да изчакаме по-добра конюнктура на пазара, която вече се очертаваше. Но, така или иначе, не получихме финансиране. Само няколко месеца по-късно цената на продукцията ни вече беше три пъти по-висока, но ние не можахме да се възползваме от нея, тъй като я бяхме продали на ниската цена. Изчислете за 18 000 т по 80-90 долара за тон колко сме получили и какви пари щяхме да вземем, ако бяхме продали продукцията си срещу 300 долара на тон. В цял свят голямо предприятие като Полимери работи с фючърси, с опции, използва модерните финансови инструменти, които ние нямаше как да използваме поради отказа да ни финансират - не само БУЛБАНК, а и останалите български банки.

Кога беше отпуснат кредитът? Какъв е неговият размер? Какви бяха условията?
- Аз ще кажа нещо, което не съм казвал никога. Всъщност най-голям проблем и най-голяма вреда за сегашното състояние на Полимери има Българска холдингова компания. Знаете, че навремето фондовете - къде джентълменски, къде с договори, се разбираха в бъдеще да си разменят пакети акции на предприятията. Такава договорка ние имахме с Българска холдингова компания за Полимери и за Декотекс. Те играха за нас и в двата случая, но не изпълниха обещанията си и не ни предоставиха пакетите. Те играха с чадърни цени, т.е. много по-ниски цени от тези, с които ние играхме за по-големия пакет, и това е благодарение на нас, защото ние направихме така, че други конкуренти да не играят за миноритарния пакет. Аз лично проведох разговори с всички колеги, тъй като Полимери беше закупено във втората вълна на масовата приватизация. Ние имахме най-голям остатъчен капитал от всички фондове и това ни помогна при покупката Полимери. Останалите фондове спазиха джентълменската си уговорка, но въпреки всичко аз играх защитно на висока цена, а от холдинговата компания играха на два пъти и половина по-ниска цена. След като те не изпълниха договорката си, пакетът с акции, който би трябвало да бъде наш, остана за тях. Ако това не беше станало, ние още тогава можехме да имаме мажоритарен пакет и нямаше да се налага да купуваме допълнително миноритарния пакет на Полимери от държавата на толкова висока цена. След като не се разбрахме за пакета с акции, ние се обърнахме към БХК с молба да направим РМД и да се ползваме от преференциите при закупуването на останалите акции. Учредяването на РМД-то също беше бламирано от холдинговата компания и не можа да стане факт. Първоначално държавата поиска за миноритарния пакет 18 млн. долара - ние не играхме. След като цената му падна на 12 млн. долара, ние решихме, че за период от три години, при лихва от 12%, която първоначално бяхме договорили с БУЛБАНК и при нормални доставки от страна на Нефтохим, ще можем да си изплатим кредита. БУЛБАНК удържа думата си, отпусна ни кредит, но с малко по-висока лихва. В последния момент - един час преди да ни отпуснат заема, ни заставиха да подпишем договора при 2% по-висока лихва, т.е. при 14%, което е висока цена за един инвестиционен кредит и при това за закупуване на миноритарен пакет. Все пак отпускането на кредита беше един изненадващ ход за конкурентите ни за Полимери. Ние закупихме остатъчния пакет, като, разбира се, парите от държавната тогава БУЛБАНК директно отидоха в БНБ, така че от единия джоб на държавата се преместиха в другия.

Каква част от кредита сте изплатили досега и какво остава да плащате за в бъдеще?
- До момента сме изплатили над 9 млн. долара главници и лихви и остават 5.894 млн. долара главница и около 78 000 долара лихви от просрочените плащания.

Кога изтича срокът за погасяване на кредита ви към БУЛБАНК?
- Първоначално трябваше да го погасим през тази година, но ние успяхме да предоговорим кредита. Разбира се, платихме си и нова такса за обслужване. Така че сега крайният срок за погасяване на този кредит е до юни 2002 година. Обсъждаме обаче възможността обаче в следващите шест месеца да погасим целия кредит предсрочно. За какво става дума? Предложих на ръководството на БУЛБАНК да смекчат условията. Ако те подходят към АКБ Корпорация като към сериозен клиент, с който искат да работят и за в бъдеще, аз ще поискам нормално изплащане на кредита при много по-ниска лихва - от 10 процента например. Ако това не стане, аз просто ще погася кредита предварително и ще си потърся друга банка, за жалост тя сигурно няма да е българска. Ще напусна БУЛБАНК с всички обороти, които съм им правил досега, а те не са никак малко.

В момента имате ли просрочени задължения към БУЛБАНК?
- Да, има просрочие.

Какъв е неговият размер?
- Към 31 март тази година е 1.514 млн. долара, плюс въпросните 78 000 щ. долара от наказателни лихви.

Какъв е вашият вариант за изход, ако не успеете да намерите средства...?
- Няма такъв вариант.

Все пак откъде ще намерите пари, за да погасите кредита? Ще продавате ли предприятия, както се говори?
- Не. Едното няма нищо общо с другото. Това са си мои търговски операции. Чрез тях аз съм показал на БУЛБАНК по какъв начин имам намерения да им изплащам кредита. Даже сме разговаряли два пъти с Луиджи Ловалио.

Кога се срещнахте за последен път?
- През миналия месец - април.

Да разбирам ли, че БУЛБАНК няма да иска несъстоятелност от АКБ Корпорация?
- Няма да искат несъстоятелност, защото аз ги помолих да изчакат няколко седмици - до края на май.



Възможно ли е до края на май да погасите просрочените си задължения към БУЛБАНК?
- До 10 юни. Забавените от нас суми имат наказателна лихва от 3%, така че за банката не е чак толкова неизгодно да закъсняваме с плащанията. Още повече че ръководството, в т.ч. и г-н Ловалио, се е убедило в нашата способност да изплатим целия кредит. Това съм го доказал с документи.

Според вас, собствениците на БУЛБАНК кой сценарий ще предпочетат?
- Ако новият мениджмънт иска да развива БУЛБАНК като търговска банка, би трябвало да подхожда добронамерено към клиенти като нас, защото не останаха много такива в България. Моето усещане е, че те имат намерение в дългосрочен аспект да работят с нас.

Разминаванията в становищата ви с ръководството на БУЛБАНК със смяната на собствеността на банката ли възникнаха, или ги имаше още преди това?
- Не знам защо се говори за разногласия между нас. Истината е, че имаме прекрасни взаимоотношения с ръководството на БУЛБАНК. Нямаме търкания помежду си - даже напротив. Ето, примерно - защо ние разсрочихме кредита? Ако си спомняте, преди две години акциите на Полимери умишлено се сриваха надолу. Аз в продължение на доста време, с цената на повече от 1 млн. г. марки, поддържам обезпечение в полза на БУЛБАНК, защото банковият надзор искаше да се провизира целият кредит. Нямах възможност повече да поддържам високо обезпечението на акциите, защото пазарът се срина. Така се стигна до анекса за разсрочване на кредита до юни 2002 година. Тогава ние направихме едно допълнително обезпечение - подстанция, която е включена в активите на Полимери. По оценка на независими експерти, в това число и на вещи лица на БУЛБАНК, обезпечението превишава размера на кредита. Така че БУЛБАНК е напълно осигурена и с акциите ни, и с допълнителното обезпечение.

Проблемите ви около управлението на Полимери бяха доста. Заслужаваше ли си тази инвестиция?
- За никого не е тайна, че Полимери е не само един от гигантите на българската химия, но е едно от малкото предприятия в химията, които имат перспектива за развитие, и то голяма. Лично аз планирам през 2003-2004 г. то да печели между 40 и 50 млн. долара годишно. Тогава тези, които заложиха на АКБ Корпорация, ще останат също доволни от инвестицията си.

Какви са причините за конфликта ви с ЛУКойл Нефтохим?
- Вината този път е най-вече на държавата, и то на АП, в т.ч. и на нейния предишен изпълнителен директор и целия надзорен съвет. Те допуснаха в приватизационния договор за Нефтохим да липсват специални клаузи, които да позволяват на предприятията, свързани с рафинерията, да получават макар временно някакви преференции. Такава е практиката във всички бели страни и това се прави, за да могат компаниите да решат своя проблем с някакви алтернативни доставки. На нас такова време не ни беше дадено. Новият собственик на Нефтохим ни отряза кранчето за доставка на суровини. Въпреки тежката конюнктура на пазара и финансовите сътресения, Полимери все пак оцеля. Стигна се обаче дотам, че ние бяхме принудени да затворим основното производство и това ни коства огромни загуби. Успяхме да направим частичен реинженеринг. Сега ще направим пълен реинженеринг и аз се надявам да се освободим окончателно от тегобата, наречена Нефтохим.
Няма да крия, че ние работим вече трета година по един реинженеринг, който цели вместо етилен, който получаваме от Нефтохим и който е много по-скъп, да хлорираме директно метан от природния газ, който е на 20 м от оградата на Полимери.

Разговора води Калин Димитров

Facebook logo
Бъдете с нас и във