Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

МНОЗИНСТВОТО ПОДХВАНА ЕКСПОРТНОТО ЗАСТРАХОВАНЕ

Причината бюджетът на Българската агенция за експортно застраховане (БАЕЗ) за 2003 г. да бъде намален е, че не е използвала предоставяните до края на миналата година средства. Това обясни финансовият министър Милен Велчев на 30 май по време на петъчния парламентарен контрол. Въпросът е, че този бюджет е предвиден, за да гарантира плащането на обезщетения от страна на БАЕЗ при застраховка на политически риск. Според чл.9 от Закона за експортното застраховане обаче, бюджетните пари могат да се използват само когато останалите средства на БАЕЗ са недостатъчни. Велчев изтъкна, че през периода 2000-2002 г. (когато сумите са били съответно 30, 30 и 10 млн. лв.) не се е стигало до подобна необходимост. Това накратко бе отговорът на министър Велчев на обвиненията на левия депутат Георги Пирински, че правителството не се интересува от износителите. Всъщност притесненията на Пирински произтичат от противоречие в сега действащия закон. Именно с цел то да бъде премахнато, на 22 май 2003 г. в парламента бе внесен обсъжданият от доста време проект за промяна на Закона за експортното застраховане. Негови автори са председателят на икономическата комисия Валери Димитров и Константин Пенчев от парламентарната група на НДСВ.Двамата депутати предлагат да се отмени чл.10, според който БАЕЗ може да сключва застрахователни и презастрахователни договори за сметка на държавата до максималния размер на предвидените в закона средства. Досега този текст създаваше объркване, тъй като се свързва с чл.9, който определя таван на средствата, които се заделят за целта от държавния бюджет. Димитров и Пенчев смятат, че определените в държавния бюджет средства за изплащане на застрахователни обезщетения не ограничават кръга на рисковете, които покрива БАЕЗ.Според изпълнителния директор на БАЕЗ Моника Минкова сегашният закон ограничава дейността на агенцията. Но по думите й е възможен и друг вариант за увеличаване на възможностите на БАЕЗ. Става въпрос за това, че квотата на щетимост по сключените от агенцията полици е доста ниска - около 0% при застраховане за сметка на държавата. Според изчисления на специалистите при осигурените от бюджета 7 млн. лв. и при квота на щетимост от 0.1 - 2.5% БАЕЗ би могла да гарантира застрахователни полици на стойност между 420 млн. и 1.5 млрд. лева. Това е огромен капацитет на фона на досегашните ангажименти на агенцията. Но за да стане възможно тя да поеме такива отговорности, трябва да се гласува съответната промяна в закона. Друга промяна, която Димитров и Пенчев предлагат, засяга чл. 4 и 5 от ЗЕЗ, с които се разграничават пазарният и непазарният риск. Според измененията пазарен риск може да бъде и краткосрочният нетърговски риск (а не само търговският), стига партньор по експортната сделка да е компания от развита страна. Всички останали рискове, в това число и по средносрочни и дългосрочни договори, се определят като непазарни. (За да не стане объркване, трябва да се уточни, че разграничението между търговски и нетърговски рискове зависи от техния характер: например търговски риск е неплащането от страна на партньора, а нетърговски - обявяването на общ мораториум от съответната страна, война и т.н.)С промяната на чл.5 се разширява кръгът на възможните партньори по износа, когато не е свързан с нетърговски риск. Досега те можеха да бъдат само фирми, а Димитров и Пенчев настояват да се включат и държавни организации. Промените в тълкуването на пазарния и непазарния риск са свързани с хармонизацията на законодателството ни с европейското, за което БАНКЕРЪ писа още в края на март. Идеята е държавата да подкрепя само застраховането срещу непазарни рискове и да не се намесва в застраховката на пазарен риск, която е обект на частна инициатива. Според европейското право рискът е пазарен, когато длъжникът по сделка за износ е частна или държавна фирма от страните членки на ЕС, Австралия, Канада, Ирландия, Япония, Нова Зеландия, Норвегия, Швейцария или САЩ. Това означава, че в посочените страни е малко вероятно да настъпят политически вълнения, войни или пък да се обяви мораториум и по този начин да бъдат засегнати интересите на фирми вносители.

Facebook logo
Бъдете с нас и във