Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

МНОГО ПО-ОПАСНО Е НЕУСВОЯВАНЕТО НА КРЕДИТИТЕ

Евгени Чачев, депутат от ОДС и бивш министър на регионалното развитие и благоустройството, пред в. БАНКЕРЪГ-н Чачев, от две седмици си прехвърляте отговорността със сегашния строителен министър Валентин Церовски за неусвоените средства от еврофондовите? Кой все пак е виновен за забавянето?- Въпросът не е толкова прост. За да се стигне до усвояване на средства от европейските фондове, има един дълъг процес. Необходимо е първо да се осигурят кредити от световните финансови институции. В България основно ползваме кредити от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Така че цикълът, който води до подписването на даден финансов меморандум, независимо дали по програма ИСПА, ФАР или САПАРД, се предшества от една много сериозна и отговорна работа на специалисти в няколко министерства. За мен проблемът идва от промяната във визията на правителството след 17 юни 2001 г. (б.а. - когато кабинетът Сакскобургготски пое управлението на страната). В бюджетите за 2002, 2003 и 2004-а съществено бяха намалени средствата за публични инвестиции. През тази година за това са предвидени около 1.33 млрд. лв., а те са крайно недостатъчни за съфинансиране. Например при проекта Транзитни пътища (първите два етапа) финансирането беше разпределено по следния начин - 40% заем от ЕИБ, 40 на сто безвъзмездна помощ по програма ФАР и 20% съфинансиране от държавния бюджет. Всъщност, ако по съответния проект имаме 40 млн. евро по ФАР, към тях трябва да прибавим и 20 млн. евро от държавния бюджет. И когато те не са осигурени, това води и до неусвояването както на кредитите, така и на безвъзмездната помощ. Казвате, че намаляват бюджетните средства за публични инвестиции, а кабинетът не спира да обещава грандиозни вложения в инфраструктурата?- Лично аз нямам обяснение защо след изборите през 2001 г. бяха замразени почти всички големи инфраструктурни проекти. Преди това България приличаше на строителна площадка и се строеше непрестанно. В последните няколко години на нашето управление бяха завършени доста големи обекти, като пътният възел Родопа в Пловдив и южният пътен възел във Велико Търново - най-голямото съоръжение от този тип не само у нас, но и на Балканите. Успяхме да довършим и една доста сериозна отсечка от автомагистрала Хемус, усилено се работеше по магистрала Тракия, която стигна до Оризово. В груб строеж тя почти беше завършена до Чирпан. Оставаше само да се положи асфалтовата настилка и да се достроят някои от съоръженията. Всичко това бе спряно от новото правителство. Преди около десетина дни се обърнах с парламентарен въпрос към вицепремиера Николай Василев за състоянието на проекта за жп линията Пловдив-Свиленград, която е най-големият инфраструктурен обект по размер на инвестициите, финансиран по програма ИСПА и от ЕИБ. От отговора стана ясно, че той ще бъде завършен най-рано през 2009 година. А първоначално трябваше да е готов през 2006-а. Подобно е състоянието и с изграждането на летище София. То трябваше да посреща пътници за олимпийските игри в Атина, които са само след няколко месеца. На практика новата писта и новият пътнически терминал на аеропорта ще са готови една година по-късно - в края на август 2005 година. При моето парламентарно питане обаче вицепремиерът Василев изрази съмнение, че и тези срокове ще бъдат спазени, особено що се отнася до пистата. Всичките проблеми, които посочи той, възникват при всяко едно строителство и те не би трябвало да са пречка и да доведат до неговото стопиране. От думите ви излиза, че по ваше време сте свършили най-трудоемката работа: да осигурите парите, а сегашният кабинет не може да ги харчи. Не смятате ли, че и предишното правителство има голяма вина за забавянето на няколко големи проекта, като магистрала Люлин, Дунав мост 2, та дори и за жп линията Пловдив - Свиленград и новото летище София? Днешното управление ви вини за забавените отчуждителни процедури на земите. - Ние реализирахме проект, идентичен на този за жп линията Пловдив-Свиленград. А именно Дупница-Кулата, който е по-малък като мащаб, но не и по сложност. Първият участък от Дупница до Симитли беше пуснат в началото на 2001-ва, а вторият беше открит от сегашния министър-председател Симеон Сакскобургготски в началото на 2002 година. Там също е имало отчуждения и тогава действаше същото законодателство като днес, но това не попречи по никакъв начин. Така че за мен е нелогично при същата нормативна база сходен проект, какъвто е Пловдив-Свиленград, да бъде спрян. Вие как си го обяснявате?- Ами с липсата на политическа воля. И тъй като се касае за много пари, аз лично смятам, че не бива да се говори само за безвъзмездната помощ. За България е много по-опасно неусвояването на кредитите, отпуснати от международните финансови институции, защото много голяма част от тях са с от 5- до 7-годишен гратисен период. Той вече изтича и обикновеният данъкоплатец ще трябва да плаща лихвите по тези заеми, въпреки че те де факто не са консумирани. Бих искал да ви върна отново на въпроса за вината. Министър Церовски като че ли вече прехвърли част от обвиненията и към предшественика си Костадин Паскалев. - Усвояването на средствата зависи изключително много от приемствеността в управлението. След като Костадин Паскалев пое министерството, в него бяха извършени много промени. Година и половина по-късно, с идването на Церовски, отново бяха направени сериозни промени. Далеч съм от мисълта, че всички хора в моя екип са били идеални, но при нас работеха млади и интелигентни хора с по две висши образувания (инженерно и икономическо), с два западни езика... При новото правителство те всички бяха махнати. За мен е парадоксално, че в момента в ръководството на Министерството на регионалното развитие няма нито един специалист - нито един строителен инженер, нито един архитект. Министърът и неговите заместници са политически лица, но много често се налага взимането на технически решения, особено при определяне на приоритетите. Един добър експерт се създава в продължение на поне две години. Колкото и да е добър, като отиде на ново място, му е необходимо технологично време за неговото изграждане. На практика този цикъл се наруши и за мен това е една от основните причини за възникналите проблеми. Как ще коментирате твърденията, че по програма ФАР парите се усвояват ефективно? Проблеми имало единствено при ИСПА.- По програма ФАР се реализират само малките проекти и се отчита някаква ефективност. Големите финансови ресурси по програма ФАР обаче не се усвояват. Те са насочени предимно към проекта Транзитни пътища 3, автомагистрала Тракия, към новото летище София, за жп линията Пловдив-Свиленград. По-малка част са заделени за изграждането на пречиствателни станции по поречието на река Марица. Досега по нито един от тях парите не са усвоени. Доколко споровете в случая имат чисто политическа цел?- Трудно ми е да коментирам. По време на дебата за създаването на анкетна комисия, която да провери усвояването на евро парите, ние поискахме да се направи цялостен преглед на предприсъединителните фондове - ФАР, ИСПА и САПАРД, като в проверката се включат всички ведомства, имащи отношение по тези програми. И причината е, че много голяма част от средствата по тях се управляват от други институции. Например много по-голям ресурс по програма ИСПА е насочен за реализацията на проекти на транспортното министерство. Много средства има и в Министерството на околната среда и водите, не по-малко са и в икономическото министерство.Тоест, би било безсмислено да се проверява само строителното министерство...- Аз лично смятам, че няма да има ефект от действията на анкетната комисия, защото стеснявайки обхвата й само до регионалното министерство, няма да се получи ясна картина за причините за неусвояването на парите. Предложих освен фондовете да се направи проверка и на кредитите от международните финансови институции, но и това предложение беше отхвърлено. Какво трябва да се промени у нас, за да започнат да се решават инфраструктурните проблеми?- На първо място, няма политическа воля. И другата голяма причина е текучеството и различните видове метли, които в отделни ведомства доведоха до тоталната промяна на състава, който работи с европейските фондове.

Facebook logo
Бъдете с нас и във