Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

МНОГО ОФШОРНИ СТРАХОВЕ, МАЛКО ПРЕГРАДИ

През последните десетина години офшорка стана мръсна дума у нас - етикет на съмнителни капитали, визитна картичка на перачите на пари, прикритие на финансовите мошеници... За първи път обаче офшорната опасност осуети сделка - тази с Вива Венчърс за БТК, но подобен риск грозеше и при продажбата на Булгартабак. Истината, както често се случва в България, е малко по-различна. Сделката за цигарения холдинг например бе провалена най-вече защото купувачът постави условия пред банковата гаранция от 30 млн. евро (тя трябваше да е безусловна) и пред изкупуването на тютюна. В съзнанието на публиката обаче се закотви изразът на председателя на парламента Огнян Герджиков: Има опасност от офшорка (като потвърждение за нещо нечисто в сделката) и мъглявото обяснение на премиера Сакскобургготски, че Люксембург не е офшорна зона. Всъщност схемата предвиждаше фонд, регистриран в Люксембург, да изкупи акциите на избрания тогава ексклузивен купувач Тъбако кепитъл партнърс. Фондът от Вадуц пък се оказа собственост на фирма от Каймановите острови (също офшорна зона), в която структури на Дойче Банк държат твърде малък процент. Така германската институция на практика щеше да изчезне от сделката (може би броени месеци след приключването й), а едно от най-важните условия, поставени от управляващото мнозинство (НДСВ), бе тя да не прехвърля другиму акциите на партньорската фирма. И ако процедурата бе нормална, а фаворитът - изряден, той можеше да обжалва отказа на правителството да му продаде Булгартабак, тъй като по отношение на статута на купувача (дали да е с офшорен произход, или не) не бяха поставени никакви ограничения.Е, при БТК нещата стоят по-различно. Това бе една от малкото сделки, в която имаше предварително поставени ясни изисквания към потенциалните купувачи. Ето защо намерението акциите на виенското дружество с ограничена отговорност Вива Венчърс да бъдат изкупени от шест (а по неофициална информация от 15) анонимни акционери щеше да бъдеподмяна на условията на конкурсаВ големите сделки, при които държавата може да си позволи да подбира кандидатите, проблемът с офшорките не се разрешава чрез забраната им. В крайна сметка, ако купувачът е решил да работи по този начин, все ще успее да включи подобна фирма, а приватизаторите ни няма как да проследят структурата на собствеността до десето коляно. На всичко отгоре повечето големи чуждестранни инвеститори използват нарочно офшорни структури или компании, регистрирани в страни с преференциални данъчни режими, за да избегнат прекомерно високите налози върху сумите, които инвестират.Наистина от АП направиха изявление, че шестте офшорки, които имаха намерение да закупят акции от Вива Венчърс, са проверени от Националната служба за сигурност. Сега остава правителството да патентова уникалния метод за проверка на анонимни компании и по този начин да нареди българския контраразузнавач в световния пантеон на откривателите. Редом с Нютон, Едисон, Бел, Джон Атанасов.Всъщност проблемът с офшорните фирми има две страни- от едната са вредните данъчни практики, а от друга - заплахите, породени от неяснотата кой всъщност командва в тях. Водещият мотив за навлизането на офшорките в България (поне доскоро) бе данъчният. Което обяснява защо всяка от големите корпорации се е обзавела с поне две-три такива дружества. Превръщането на офшорките в мръсна дума обаче се дължи на нашенските перачи на пари, които, използвайки анонимните компании, целяха да избегнат доказването на произхода на парите си и законовите ограничения - да речем, забраната кредитни милионери да участват в приватизацията... Първото сериозно настъпление у нас бе срещу използването на кипърския данъчен райПрез 2000 г. българското правителство анулира Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане с Кипър. Новата спогодба, която е в сила от 2001 г., вече не предвижда пълно освобождаване от данъци на кипърските собственици на българските заводи. През 2001-ва пък току-що назначеният кабинет на НДСВ обсъждаше идеята да въведе 25-процентов данък върху трансферите към офшорни центрове. Но както повечето останали намерения за извънредни мерки срещу нелегалните доходи (да припомним, че те съжителстваха с намеренията за данъчна амнистия), и този план не бе реализиран. Ударите срещу Световния търговски център от 11 септември 2001 г. промениха коренно отношението към анонимните данъчни убежища и в далеч по-развити държави от България. Активите на офшорни компании, свързани с терористични организации, не само бяха блокирани, но започна и координирано писане на закони, предвиждащи разкриването на информация за съмнителни сделки. Скоро след това затихна и организираната съпротива на островните страни срещу ултиматума, наложен през 2000 г. от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Април 2003-а бе определен като краен срок за отмяна на офшорните статутиНеотдавна ОИСР отчете напредък в ограничаването на вредната данъчна конкуренция, създадена от тях. В момента само шест страни в света не са поели ангажимент пред организацията да премахнат офшорните си режими. Но съдейки по намеренията на тези, които бяха извадени от черния офшорен списък, успехът не е безспорен. (Британските Вирджински острови например са заявили, че данъчните ставки са въпрос на фискална автономност, а Кипър е обещал да премахне данъчните преференции до края на 2005 година. От началото на тази година страната въведе единен данък от 10% за всички компании, регистрирани на нейна територия, за разлика от предишните 4.5 процента).Доста по-активна напоследък е и Групата за финансови действия срещу прането на пари (FATF) към ОИСР. През лятото на 2000 г. тази група излезе със списък на 15-те държави, които нехаят за прането на пари. Първоначално в него попаднаха и Русия и Израел, но впоследствие отпаднаха. В момента на таблото на позора са десет страни: Островите Кук, Египет, Гватемала, Индонезия, Бирма, Науру, Нигерия, Филипините, Сейнт Винсент и Гренадин, както и новото попълнение Украйна. Ако не броим мерките срещу финансиране на тероризма, тези процеси предизвикаха слаба реакция в България Въпреки активното бърборене и протестите срещу офшорките нито един закон не третира проблема в цялото му многообразие. Изричен текст за недопускане на подобни компании има само в два акта - решенията, с които бяха обявени конкурсите за втория GSM-оператор в края на 2000 г. и за цифрова телевизия през 2001 година. Пропускът сигурно не е случаен, а и дефинирането на офшорките не е лесна работа (не е достатъчно една фирма да е регистрирана в Кипър, за да бъде определена като офшорка). В този смисъл като че ли единствено БНБ избра възможния правилен подход, изисквайки от офшорните акционери в кредитните институции информация за финансовото им състояние, произхода на капитала им и за техните собственици. И беше показателно, че много от банките предпочетоха да прехвърлят дяловете си на нормални фирми. Подобен текст има и в Закона за застраховането, който също не изключва непрякото участие на офшорки. Например при придобиване на акции, представляващи над 1 на сто от капитала на застрахователно дружество купувачът трябва да докаже произхода на средствата за придобиването им и да удостовери финансовото си състояние. Отделно от това при придобиване на 5, 25, 34, 50 и 67 на сто от капитала се иска разрешение от Комисията по финансов надзор, която може и да го откаже, ако има сведения за укриване на данъци, пране на пари или неясен произход на средствата. В момента три застрахователни компании у нас са под косвения контрол на офшорки. ЗАД Виктория е почти изцяло собственост на Мел финанс, но от края на миналата година последното дружество е изцяло собственост на регистрираната на Сейшелските острови Долтекс. Над 91% от Армеец са притежание на Химимпорт, която е под контрола на гибралтарската Фертитрон Инк. Най-голям акционер (75%) в Евро Инс е Старком холдинг, който на свой ред се държи от костинбродската Старком холд, а тя пък е почти изцяло притежание на ирландската Хартфийлд Инвестмънтс Лимитид.В сектора на пенсионното осигуряване няма съмнителни акционери, и то не толкова заради законови забрани. Причината е по-скоро в това, че парите на пенсионните фондове се водят отделно от парите на дружеството, което ги управлява, и случайни трансфери са безмислени. Освен това законът не допуска всякакви чуждестранни фирми да учредяват пенсионни дружества - те трябва да са осигурителни или финансови институции и да представят банкова референция. Законът за хазарта също съдържа изисквания, които ограничават присъствието на съмнителни чуждестранни капитали в този любим на перачите на пари бизнес. Задгранични фирми могат да се включат в него само ако са инвестирали поне 10 млн. долара у нас и са създали най-малко 500 работни места. Или ако искат да открият казино в хотел, който притежават. Но, от друга страна, хотел може да си купи всеки. Защото приватизационният закон предвижда само две ограничения - за нередовни длъжници на банките и за лица, които не могат да докажат произхода на средствата си. Това доказателство обаче, както знаят и децата, се урежда най-лесно чрез заеми. Интересното е, че специалният закон за туризма (за да се върнем към горния пример) предвижда по-строги изисквания към туроператорите, отколкото към хотелиерите. Изобщо в много малко случаи приватизиращите ведомства в България намираха за необходимо да очертаят предварително облика на желаните купувачи. Дори сега - когато, уж заради националната сигурност, 15 предприятия бяха включени в специален списък, никой и дума не обели в стратегиите за тяхната приватизация да се заложи по-висока летва за потенциалните купувачи. Дали това е случайно? Едва ли. Все пак списъкът на нередовните приватизационни сделки показва, че допускането на анонимни акционери е само една от причините за провалите. Сред другите фактори са пропуски в договорите, нехайството на органите, които е трябвало да контролират новите собственици, лошата конюнктура... Точно по тази причина сред клиентите на прокуратурата и Агенцията за следприватизационен контрол преобладават сделки с РМД-та, докато скандалите с офшорки не са чак толкова много, колкото изглеждат на пръв поглед. Сред тях са: Плама консорциум, Кипър; безследно изчезналият купувач на Българска роза-Севтополис - Ерлтън Фънд; уж холандската Хелиън комодитис, която купи Камбана 1899; първият купувач на Софарма - ирландската Нова текнолъджи, и кипърският Реното холдингс, спечелил сделката за Медифарма. Купувачът на авиокомпания Балкан например не бе анонимен - израелската Зееви груп, която впоследствие прехвърли акциите си от националния превозвач на холандската Болкан Ерлайнс. Така както не бяха анонимни и много други участници в скандалните приватизационни операции.Накратко казано, колкото съмнителни са фирмите с островна регистрация, толкова са и нововъзникналите компании с капитали от 35 хил. евро, да речем, като отхвърления кандидат за БТК Вива Венчърс. Офшорната заплаха по-скоро е само повод у нас да се поразбъркат картите в полза на един или друг кандидат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във