Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

МНОГО ЛИЦЕНЗИ - МАЛКО АБОНАТИ

Битовите абонати на природен газ в страната са се увеличили двойно само за една година, показват данните на Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР), представени пред енергийната парламентарна комисия в сряда (15 юни). В началото на 2003 г. синьо гориво са ползвали 1530 домакинства, докато в края на миналата година те вече са 3360. Цифрите обаче съвсем не дават повод за оптимизъм. Въпреки че регулаторната комисия вече е издала вече лицензи за разпределение на природен газ за 40 селища на страната, по данни на Булгаргаз там е консумирано едва 5.04 на сто (или 147 млн. куб. м.) от синьото гориво, употребено през 2003 г. у нас (2.9 млрд. куб.метра). Съгласно енергийната стратегия на страната оновната цел в газовия сектор е създаването на пазар на природен газ с ниско налягане и въвеждането му в жилищата за пряко изгаряне като конкурентна и високоефективна алтернатива на електрическата енергия. Но както показват цифрите, засега поне добрите намерения са доста повече от конкретните резултати. Газоразпределението у нас е изключително назад, не скри и председателят на ДКЕР Константин Шушулов. Ситуацията е сложна и от друга гледна точка. В момента с лицензи за разпределение на газ с ниско налягане разполагат 40 общини в страната. Наред с това тя е разделена на осем региона (Добруджа, Дунав, Мизия, Западен, Приморски, Тракия, Струма и Сердика). Чрез тръжна процедура трябва да бъдат избрани инвеститори за изграждането на нови газоразпределителни мрежи на територията им. Тази ситуация поражда доста сериозно напрежение, тъй като газовите оператори настояват лицензирането да се извършва, както досега: само за отделни населени места и общини. Част от общинските власти обаче искат да имат пълен контрол върху лицензирането и се отнасят много ревниво към законовите разпоредби, според които цялата енергийна регулация и контрола в отрасъла извършва Държавната комисия за енергийно регулиране. Не са за пренебрегване и чуждестранните инвеститори, според които разделението на държавата на осем региона не е особено сполучливо, тъй като раздробяването е доста голямо. Това обяснява и защо големите газови компании в Европа не проявяват особен интерес към обявените досега тръжни процедури.За регион Мизия (с център Плевен) кандидати бяха Черноморска технологична компания (ЧТК), Плевенгаз (дъщерно дружество на Овергаз) и Технотерм инженеринг ООД. Лицензът за разпределение на природен газ за срок от 35 години получи ЧТК. Същата компания спечели и наддаването за регион Добруджа, този път в конкуренция само с Технотерм инженеринг. Потенциалът на двата региона за консумация е около 460 млн. куб. м на година, а според ДКЕР инвестициите, които трябва да направи лицензираният оператор, са гарантирани от чуждестранния му мажоритарен собственик - италианската компания АМГА (98% от българското дружество са нейна собственост). От получаването на лиценза си през февруари тази година ЧТК е организирала срещи с кметовете и архитектите на 10-те плевенски общини, включени в газовия регион, но има обективни трудности, за да се развие тази дейност. В най-големите градове липсват легитимни общински съвети и няма кой да издаде документ за преминаването на газопроводите, обясни пред депутатите Константин Шушулов.По-проблемен се оказа търгът за Тракия - с център Пловдив. Първият път той бе прекратен от ДКЕР, тъй като само един кандидат подаде документи за участие. Затова на 11 март бе обявен нов конкурс, който трябва да приключи през септември. По същото време ще е ясна и съдбата на регион Дунав с център град Русе. Очаква се през следващата седмица да бъде обявен и конкурсът за регион Запад, съобщи проф. Шушулов, но отказа да съобщи колко компании са закупили тръжна документация. Поетапно ще бъдат сложени на тезгяха и останалите три региона.Като цяло перспективите пред битовото потребление не са много розови. Изграждането на битови газоразпределителни системи е много скъпа инвестиция, а периодът на възстановяването й е между седем и десет години. А ниският жизнен стандарт в страната свива до минимум кръга на потенциалните абонати, които трябва да платят средно по 3000 щ. долара, за да вкарат природния газ в дома си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във