Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

МЛАДЕЖКИЯТ ОТБОР НА ШВЕЙЦАРЦИТЕ ПОЕ ДЕСПРЕД

Държавен вестник все още не е публикувал промените, които в края на миналия месец акционерите на Деспред направиха в съвета на директорите му. На 31 януари събранието им избра Стоян Петров Инджев за изпълнителен директор на приватизираното през декември миналата година дружество Деспред АД. Двадесет и осем годишният нов мениджър замени досегашния изпълнителен директор Димитър Несторов, назначен на длъжността преди три години и половина от бившия транспортен министър Вилхелм Краус. Инджев е избран и в новия тричленен съвет на директорите на Деспред. За негов председател е определена 33-годишната Галина Димитрова Ковачева-Петрова. Третият новоизбран член на съвета е 48-годишната Евгения Георгиева Проданова.
Изненадващо за мнозина общото събрание освободи и 27-годишната прокуристка Гергана Стоичкова Люнгова, назначена от новия мажоритарен собственик на дружеството - регистрираната през 1998 г. в Цюрих офшорка Спедком АГ. Люнгова беше довереното лице в дружеството на неизвестната фирма купувач, след като тя подписа приватизационната сделка за продажбата на 60% от капитала на Деспред в средата на декември миналата година досега. (За подробности - виж бр. 49 на в. БАНКЕРЪ от 9 декември 2000 г.)
За отбелязване е, че освен изпълнителен директор г-н Инджев ще играе и спойващата роля между стария и новия борд на директорите на Деспред. Той беше избран за негов член на общото събрание на дружеството на 22 май миналата година. Тогава той зае мястото на освободения юрист Живко Матлиев. Другата рокада, извършена пак тогава, бе замяната на уволнения заместник-министър на транспорта Илко Милушев с новия главен секретар на министерството Гроздан Караджов.
Според уверенията на чиновник от транспортното министерство, направени пред репортер на БАНКЕРЪ отпреди три месеца, общото събрание на 22 май миналата година е изиграло превантивна роля: то попречило Деспред да бъде приватизиран от ексминистър Илко Милушев, който действал в комбина с бившия си началник Вилхелм Краус и с тогавашния изпълнителен директор на дружеството Несторов.
За да придобие 60% от капитала на Деспред, купувачът Спедком АГ брои 15 098 889.15 лева. Според специалисти тази оферирана и платена цена е около два пъти по-висока от реалната стойност на дружеството. Причината е, че от някогашният спедиторски мастодонт днес реално е останал само скелетът, на върха на който се мъдри един истински диамант - централният офис на ул. Славянска N2. Слуховете, че Деспред е купен на тази висока цена само заради тази сграда - за да бъде превърната в централа на някаква банка, дори и да са верни, по мнение на служители от самия Деспред биха се осъществили трудно. Най-малкото защото сградата, строена между 1908 и 1914 година, е паметник на архитектурата. От това обстоятелство пък следвала забраната за каквито и да било по-значителни промени по нея (от типа на събаряне на стени или изграждане на нови). Забраната била установена от последното ръководство преди около година, когато искало да преустрои помещение за изграждане на компютърен информационен център.
Освен диаманта на ул. Славянска 2, Деспред притежава още доста имоти в страната и чужбина, повечето от които обаче са стари и амортизирани.
Ситуацията около известната верига от задгранични дружества Комет, собственост на Деспред, в момента е следната.
Най-старото от тях - Комет Спед. ГмбХ, намиращо се в малкото градче Фурт им Валд на германско-чешката граница, е създадено преди около три десетилетия. Деспред е 100% собственик на капитала му. При основаването му съдружник на Деспред е била голямата германска спедиторска компания Милицер и Мюнх, но по-късно дяловете й били изкупени от българите. Комет Спед. притежавало два терминала във Фурт им Валд, триетажна сграда и парцел земя почти на самата граница. Дружеството вървяло добре допреди десетина години, но оттогава бизнесът в региона западнал поради провеждания от чехите дъмпинг. Това накарало останалите големи германски спедиторски фирми в градчето да напуснат. Преди две години нашето дружество продало единия си терминал, за да се спаси от несъстоятелност. С продажбата покрили задълженията си, но оттогава дъщерната фирма на Деспред тлеела. Според запознати, дори и да бъде продадено имуществото й, това би донесло много по-малко пари от реално вложените в предприятието.
Положението във втората задгранична фирма - Комет - Милано С.р.л., в която Деспред имал непряко участие - чрез германското си дружество, днес също не е розово. Преди три години изненадващо за ръководството на Деспред германското Комет продало дела си на търговския ръководител на миланската фирма Гълъб Тинков, който, заедно с още няколко свои колеги сложил ръка на дружеството Комет-Милано, чиято кантора е на две крачки от прочутата Ла Скала в Милано. Всъщност в Милано Деспред не притежавало никакви имоти - и офисът, и жилищата, ползвани от служителите на тамошното му поделение, били под наем.
Подобна схема била разиграна и с Комет БВБА в Атверпен, Белгия. Търговският ръководител там Бойко Тодоров, заедно с английския съдружник на Деспред (който притежавал само 10% от белгийския Комет), използвали дружеството за свои лични цели. В резултат сега фирмата е в процедура на ликвидация, с назначен от съда синдик. С него трудно се поддържа връзка, той отговарял на изпратените от София факсове и писма с два-три месеца закъснение. И в Белгия офисът и жилищата били под наем.
Драмата с виенския Комет се играе в момента. През миналата година дружеството е провело две общи събрания - през май и през юни. Причината е, че дружеството стигнало до неплатежоспособност поради действията на неговия търговски ръководител Николай Христов и помощника му Петко Денчев. Собствеността в Комет-Виена била разпределена така: 70% - на Деспред, 10% на германската Комет, 10% - на италианската спедиторска фирма Франческо Паризи, и 10% - на фирмата Кондор от Залцбург. На въпросните общи събрания чуждестранните акционери предложили да продадат дяловете си за по един шилинг на Деспред, но шефовете на българската фирма отказали, отчитайки тежките последиците, заложени в австрийския търговски закон за собствениците на фирми, обявени в несъстоятелност. Според вътрешна информация виенската Комет в момента дължала около 200 хил. г. марки на български фирми превозвачи. А господата Христов и Денчев били неоткриваеми. Неотдавна ръководството на Деспред се обърнало към виенския съд за назначаване на служебен търговски ръководител, който да провери състоянието на фирмата заедно с данъчен съветник и след това да открие процедура по несъстоятелност. И в Австрия всички офиси и жилища на тамошния Комет били под наем.
За разлика от германското дружество, Комет-ите в Белгия, Италия и Австрия били създадени в началото на 90-те години на миналия век, когато подобни български фирми никнеха като гъби в чужбина именно с цел да източат българските си майки.
У нас Деспред притежава огромна материална база, но амортизирана и технологично остаряла. Освен в София Деспред притежава терминали, офиси и складове в още 13 населени места със стратегическо местоположение - Варна, Бургас, Русе, Пловдив, Видин, Враца, Добрич, Димитровград, Драгоман, Кулата, Ловеч, Лом и Свиленград.
От 1995 г. насам Деспред ежегодно отчиташе намаляване на обема на работата и на приходите си с по 10-15 процента. Специалистите, напуснали мастодонта, създадоха над 100 български транспортно-спедиторски фирми и повечето от тях по оборотите си са доста по-големи от Деспред. Да не говорим, че в българските офиси на такива международни гиганти в спедиторския бранш, като Шенкер БТЛ, Милицер и Мюнх, Данзас, Кюн и Нагел и пр. работят специалисти, школували дълго именно в Деспред.

Facebook logo
Бъдете с нас и във