Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

МИЗАТА ЗА БЕЛЕНЕ СКОЧИ МНОГО ВИСОКО

Мнозина се втурнаха през последните две седмици в ядрената дискусия с почти религиозен фанатизъм. Рационалните доводи и аргументи (доколкото въобще ги имаше) потънаха в емоционални тиради. Клеймящите новата централа и изобщо ядрената енергетика като че успяха да надвикат привържениците на АЕЦ-а. Появи се дори предложение за всенародно допитване на тема Кое да изберем - втора атомна или две години без преки данъци? (каквато е приблизителната сума на проекта в Белене). Абсурдността на въпроса показа крайната решимост на определени среди да не допуснат в България да бъде изградена нова АЕЦ (а и всякаква друга нова електрогенерираща мощност). Аналитици и икономисти пък издигнаха лозунга за евтиния ток, който страната ни щяла да внася след либерализацията на регионалния и континенталния енергиен пазар. (Тоест защо да хвърляме милиарди, като можем да се възползваме от т.нар. виртуална централа, мощностите и цените на която ще избираме сами?) Това, че шалтерът ще е далеч зад граница, сякаш никого не смущава. Странно е и че една немалка група специалисти все още не могат да проумеят, че става въпрос за бизнес. И за перспективния Балкански енергиен пазар, финансовите потоци на който се измерват с десетки милиарди долари. Необходимите инвестиции само за създаването и връзването му с европейския са 10 млрд. евро и това бе оповестено още по време на Софийската енергийна седмица в края октомври 2003-та. Същевременно срокът за усвояването на по-голямата част от парите съвсем не е дълъг - юни 2005 г., когато държавите от региона трябва да отворят 34% от вътрешния си енергиен пазар.Енергийните позициине само на Балканите, но и в Централна и Източна Европа се разпределят сега. Силово. Сигурното обаче е едно, че цените на тока ще бъдат диктувани от тези, които държат производствените мощности и токовите магистрали. Затова водещи в енергийната битка за Централна и Източна Европа не са националните правителства или електрокомпании, а енергийни гиганти от западната част на Стария континент. Те открито флиртуват и с официална Москва, разчитайки да бъдат избрани за нейни посредници към паневропейския енергиен пазар. Свързването на енергийните системи на Европа с тези на страните от бившия СССР би отговорило на интересите на всички жители на Евразия, повтаря при всичките си посещения в Брюксел Анатолий Чубайс - бивш вицепремиер на Русия и сегашен председател на нейните Обединени енергийни системи. Основни партньори в мащабните руски проекти са водещи западни компании - френският държавен монополист Електрисите де Франс (EdF), германският конгломерат E.ОN/RWE и италианците от ENEL. През последните шест месеца към тях се присъединиха и някои от по-малки фирми от Западна Европа. Същите тези играчи успяха да пуснат над 1000 мегавата от замразените мощности на Молдовската ГРЕС и да осъществят директен износ на източна електроенергия в западна посока. В сътрудничество с немски енергийни компании и Украйна пласира на добра цена електропроизводствените си излишъци. През последните три години тази страна вложи над 100 млн. щ. долара в изграждането на т.нар. Бурштински енергиен остров. Сега токът през него е синхронен с този в обединените паневропейски мрежи UCTE, което технически позволява той да се изнесе не само за Гърция и Турция (през Румъния), но и за Унгария, Полша и Западните Балкани. По официална информация през 2003-а монополистът Укринтеренерго е изнесъл за Централна Европа около 4 млрд. кВтч, възможностите обаче са годишният износ да достигне 18 млрд. кВтч. Основният печеливш е украинският монополист, продал тока на средноевропейски цени. А инак себестойността на произвежданата в острова електроенергия е около 0.44 евро цента. Западните партньори не спечелиха кой знае колко от сделките, но постигнаха стратегическата си цел: прокарване на пътя на руския ток на ЗападПечеливша от молдовския експорт пък се оказа Румъния, попълнила на ниски цени енергийния си дефицит. Освен това Букурещ успя да си издейства над 100 млн. евро, за да възстанови и разшири високоволтовите си далекопроводи и междусистемните връзки към Унгария и Сърбия. Тези нови пътища и транзитните такси за тях гарантират на северната ни съседка не само бързо възвръщане на направените инвестиции, но и десетки милиони като годишна печалба.За задоволяване на националното си потребление Румъния не се подмами по ниските цени на виртуалната източна централа, а впрегна целия си ресурс за разширяване на собствените си енергийни мощности. Осигурено бе цялостното финансиране на втория ядрен блок в АЕЦ Черна вода, като в напреднала фаза са и плановете за изграждане на следващите два реактора. По същото време България, която засега е ключов играч на балканския електроенергиен пазар, успя да покрие над 50% от регионалния дефицит. И набързо да зачеркне четири 440-мегаватови блока в АЕЦ Козлодуй. Така през следващите години нашите мощности със сигурност ще намаляват, дефицитът в региона ще се задълбочава, а лятната консумация не само в Гърция и Турция, но и в Южна Европа значително ще нараства. Прогнозите не са само на българската и на съседските национални енергийни компании, но и на авторитетни международни институции - Световната банка и Международната асоциация на операторите на енергийни системи UCTE. Впрочем според всички тези анализи след затварянето на вторите два малки блока в Козлодуй през 2006 г.България също е обречена на енергиен дефицитОще по-тежка ще е ситуацията през 2008-а, когато по Протокола от Киото е необходимо да редуцираме с 8% вредните емисии от въглищните топлоелектрически централи и да затворим тези от тях, които не могат да бъдат модернизирани. Проблемът е, че екологичното електропроизводство от спрените четири реактора (общо 1760 мегавата) ще бъде заменено от термични турбини. А те, независимо от планираните модернизации и рехабилитации, ще продължат да бълват въглеродни емисии. Анализите показват, че общото количество на енергийните парникови газове у нас след 2006-а ще надвиши това от 1988 г., което противоречи на поетите от страната ни ангажименти по Протокола от Киото и положително ще доведе до сериозни финансови санкции, се коментира в енергийните среди.Любопитно е, че при тези екоперспективи у нас продължава да се лансира и версията как дупката в енергийния балансможе да бъде попълнена от свободните мощности. Според огласеното проучване на Тотема инженеринг в българската електроенергийна система има значителен неизползван потенциал: на двата хилядника в АЕЦ Козлодуй, които след рехабилитацията ще повишат производството си с 2 млрд. кВтч; на ТЕЦ Варна - 2.2 млрд. кВтч, на ТЕЦ Бобов дол - 1.8 млрд. кВтч, на комплекса Марица-изток след рехабилитацията - 4 млрд. кВтч, други - 0.9 млрд. кВтч, или общо около 10 млрд. кВтч годишно. Това е равно на производството на един 1000-мегаватов блок при 7000-часова работа на пълна мощност, се отбелязва в проучването. Само че никъде не се посочва, че за да бъде оползотворен този потенциал, са необходими време и значителни инвестиции. Но дори и да се намерят тези пари, себестойността на тока, да речем от централите в Бобов дол и Варна, ще е доста висока. На практика цените при тях и в момента са сред най-високите: при ТЕЦ Бобов дол - 59.72 лв. за мегаватчас, а при ТЕЦ Варна - 40.42 лева. По груби сметки, след модернизацията на централите, те ще се доближат, а може и да надхвърлят цените на рехабилитираните в момента ТЕЦ2 и ТЕЦ3 в комплекса Марица-изток и ще са поне около 4 евроцента за киловатчас, пресмятат независими експерти. От 2007-а поне толкова ще е себестойността и на електроенергията от двата оставащи 1000-мегаватови блока в атомната централа в Козлодуй, която всяка година ще трябва да изплаща допълнително по 80 млн. лв. дългове за модернизацията им.Друга от прогнозите на Тотема инженеринг обаче е напълно реална - тази за намаляване на загубитеи по-точно на разхищенията на електро­енер­гия в самата енергийна система. През 2003 г. отчетените загуби в преносните и разпределителните мрежи са 28.46%, което е с 12.5% повече от най-високите стойности в страните от Европейския съюз. След приватизацията на ЕРП-тата този процент доста ще спадне. Далеч по-нереално е бързото въвеждане на енергоспестяващи технологии в икономиката и домакинствата. Ниската електроенергийна ефективност на индустрията в България е пословична - разходва се от два до четири пъти и дори повече електроенергия за единица БВП, отколкото в страните от ЕС. По груби изчисления в индустрията се прахосват годишно над 2.6 млрд. кВтч електроенергия, пише в анализа на Тотема. Това е годишното производство на един 440-мегаватов блок в Козлодуй при 85% коефициент на използваемост. Но спестеният енергоблок едва ли скоро ще стане реалност, освен ако не фалират някои от най-големите български предприятия. Енергоспестяването в домакинствата също се очертава за една доста по-късна дата, след като жизненият стандарт в България достигне средните за Европа стойности. Затова пък електропотреблението със сигурност ще нарастваЕксперти от БАН, Енергопроект, Тотема инженеринг и Енергокибернетика са на мнение, че през 2010 г. вътрешното потребление няма да надвиши 42-44 млрд. кВтч и 50.0 млрд. кВтч през 2015 година. В сравнение с произведените през 2003-а общо 39.4 млрд. кВтч (включително и с износа) увеличението е твърде чувствително. И със сигурност не би могло да бъде задоволено от съществуващите в момента мощности - даже и да приемем, че дотогава те ще са напълно модернизирани и рехабилитирани.Локалната битка днес е за бъдещ недостиг от поне 5 - 6 млрд. кВтч, които страната ще бъде принудена да внася след 2006-а, плащайки за тях минимум 125-150 млн. евро годишно. Допълнително тя ще се лиши от 70 до 100 млн. евро (колкото е стойността на изнесения ток през последните години).Друг е въпросът за енергийната зависимостДо 2006 г. голяма част от енергетиката ни ще е либерализирана и цените ще се диктуват от частните вече компании, най-големите от които ще са собственост на западноевропейските енергийни колоси. Естествено, правилата на доставките и снабдяването ще са чисто пазарни, без каквито и да са уклони на тема социална поносимост. А комбинацията енергиен дефицит - пазарни правила на практика означава неизменно повишаване на цените. Колкото и да е песимистична, подобна перспектива е доста реална. И обяснява неистовата атака срещу строежа на Втора атомна, изразяваща се в бълването на спекулации, инсинуации, контрадезинформации и откровени лъжи. През последните седмици те са насочени главно срещу канадската компания AECL, производител на тежководните реактори Канду. Но по-важна в случая е избирателно поднесената информация за строеж на ядрена централа в Турция. Наистина последните няколко прозападни правителства в Анкара периодично планират строежа на АЕЦ, само че плановете им увисват още в предпроектния стадий. И то не поради високата степен на сеизмичност на възможните турски ядрени площадки, а заради чисто геополитически опасения. Така че в Турция ядрени мощности скоро не могат да се очакват. Същото е положението и в Гърция, която е една от най-антиядрените страни на Европа. При това положение енергийният дефицит и в двете държави ще се увеличава. Ще нарастват и потоците електроенергия към тях. Най-краткият (и евтин) път е от централи в България. Включително и от планираната АЕЦ Белене. Алтернативата е румънската АЕЦ Черна вода и електроенергията, произведена в обединената постсъветска енергийна система.

Facebook logo
Бъдете с нас и във