Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

МИТОВЕТЕ ОКОЛО КОМАСАЦИЯТА

Премахването на конституционната забрана чужденци да придобиват право на собственост върху български земи изведе на преден план редица въпроси около това, доколко страната ни има готовност да либерализира (и интернационализира) местния пазар на недвижими имоти. Давайки си ясна сметка, че интерес за крупните задгранични арендатори и инвеститори ще представляват големите земеделски масиви, щем не щем, в оставащите девет години до 2014-а ще трябва да наваксаме пропуснатото и да коригираме, доколкото е възможно, грешките от аграрната реформа. В хода на поземлената реформа у нас бяха допуснати три основни грешки, посочват специалисти от Института по аграрна икономика. Първата от тях е, че всеки получи дядовата си нива вследствие на желанието на законотворците да се преодолее допуснатата в края на четиридесетте години на миналия век несправедливост с кооперирането на земята. В резултат на това бяха обособени 20 млн. имота със средна площ от 3 дка и се появиха 2.5 млн. собственици. Мнозина от тях наследиха ниви в землищата на няколко населени места, както и парцели в по три-четири местности в землището на едно селище. Така по маломерност и разпокъсаност на земята надминахме състоянието на поземлената собственост отпреди Втората световна война. И докато реформата у нас протичаше според някакви морални принципи, в други страни от Централна и Източна Европа възстановяването на земите се извършваше според икономически съображения, заключава ст. н. с. д-р Мария Рисина от Института по аграрна икономика. Другият погрешен принцип на нашата реформа, посочват някои учени, бе безусловното наследяване от всички наследници. Световната практика обаче е друга - земята преминава в ръцете на един от тях, а останалите се възмездяват парично. Третият негативен ефект според тях е дистанцията между земята и труда, тъй като 80% от нея попадна в ръцете на хора от градовете, които нямат нагласата, квалификацията, желанието и материалната база да я обработват. Комасацията не може да разреши въпроси като разпокъсаността и разместването по субекти. Те могат да бъдат преодолени по пътя на разпоредителни сделките на един регулиран поземлен пазар, посочва д-р Мария Рисина. Една повсеместна и принудителна консолидация на поземлената собственост със сигурност ще срещне неодобрението и съпротивата на голяма част от земевладелците. За тях не е без значение и колко ще им струва този процес. Знае се, че цената му за цялата страна ще е поне два пъти по-висока от това, което струваше връщането на земята - 800 млн. лева. Експертите са на мнение, че 1.6 млрд. лв. е твърде висока цена на фона на декапитализираното ни земеделие, системно страдащо от липса на оборотен капитал.Според специалисти, съществена пречка за уедряването и прегрупирането на поземлената собственост са и заведените към момента дела, с които се оспорват земеразделителните планове. По данни на Министерството на земеделието и горите техният брой е 200 хиляди. При състоянието на съдебната ни система е ясно, че те ще се влачат години наред, а докато не приключат споровете и делбите, не може да се пристъпи към комасация, категорични са специалистите от Института за аграрна икономика.Всички тези проблеми в поземлените отношения са били изложени пред новия земеделски министър Нихат Кабил още през 2001-ва, когато е бил назначен за заместник на Мехмед Дикме. Казахме, че по наше мнение комасацията не може да ги реши, а трябва да се приеме цял пакет от икономически закони, спомня си Рисина. Според нея, преди всичко политиците трябва да се решат и да въведат отлаганите с години поземлени данъци. Собствениците на земи са в перманентна данъчна ваканция, което не е редно. Може да има гратисен период за тези, които обработват земите си, но тези, които не се грижат за тях, трябва да бъдат облагани с данъци и така да им се напомни, че имат собственост, с която трябва да се разпореждат.Вероятно на следващия парламент ще му се наложи да приеме закон за поземления пазар. Той трябва да регламентира начините за окрупняване на земята с оглед чрез покупко-продажби тя да премине в ръцете на тези, които я обработват, или в перспективните за земеделския отрасъл субекти. В този пакет от мерки място трябва да заемат и законите за комасацията и за кадастъра на земеделските земи. Последният ще дефинира специфичните й характеристики като фактор на земеделското производство. Категоризирането на земята по плодородие и съставянето на кадастър на земеделските площи ще ориентира инвеститорите терени с какви почви и с какъв размер да купуват в зависимост от това, какво искат да отглеждат и произвеждат. Ефективно производство на различните видове култури се постига при отглеждането им на различни площи. Например тютюнопроизводството е ефективно на 10-15 дка, лозарството - на над 300 дка, а зърнопроизводството - на над 1000 декара. Наличието на кадастър, който предоставя информация за качеството на земята и за поземлените собственици, с които трябва да се кореспондира, е предпоставка инвеститорите да могат да си изградят стратегията за бъдещата организация на производството. По тези обективни причини не може повече да се отлага изработването на нова методика за категоризация на земята (т.нар. бонитация). Неведнъж от 1995 г. досега с колеги от Института по почвознание Пушкаров сме настоявали за актуализация и прецизиране на такава оценка на земеделската земя, която да послужи за основа на бъдещия земеделски кадастър. Но този въпрос винаги се е неглижирал с мотива, че не представлява обществен интерес и няма пари да бъде разрешен - спомня си Мария Рисина. - Българската земя е изключително разнообразна и като релеф, и като химически състав, и като плодородие. Старата методика е неприложима, тъй се базира на стари реалности. Тя третираше земята като обект на ползване в бившите ТКЗС. Земеразделителните фирми първи установиха, че ако една категория е била вярна за целия блок от 1000 дка, тя вече не е валидна за двата декара, които получава обратно определен собственик. Експерти от Института за аграрна икономика са на мнение, че са неизбежни и промените в Закона за арендата, влязъл в сила на 30 септември 1996 година. Текстовете му са толкова либерални, че все едно няма регулация, твърдят учените. В страните от Европейския съюз арендните плащания съвсем целенасочено се задържат на ниско равнище и по този начин се стимулира обработването на земята или търговията с нея. У нас е точно обратното - всяко физическо и юридическо лице може да взема без ограничения земи под наем. Комасацията в Европа е дълъг и скъп процес, неразривно свързан с кадастъра. Като се има предвид, че едва 6.5% от населените места в България имат цифрови кадастрални планове и ще са необходими поне още 100 млн. евро в тях, за да бъде обхваната цялата страна, двете мероприятия едва ли скоро ще станат реалност. В същото време реформираното българско земеделие е разпокъсано и примитивно, а условията за труд и бит в него станаха изключително тежки. На отрасъла се гледа по-скоро като на възможност за мизерно оцеляване, а не ефективен за бизнес. На този фон няма как земята да е атрактивна и с висока цена.

Facebook logo
Бъдете с нас и във