Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

МИТНИЦИТЕ СЕ ИЗРАВНИХА ПО ДЪЛГОЛЕТИЕ С БНБ

Кои са символите на държавността ? Народното събрание, правителството и президентът, биха отговорили политиците. Армията, вероятно ще контрират военните. Централната банка и митниците, не без основание ще възразят финансистите. А правилният отговор може би е: всички те заедно. Така или иначе, едни от първите укази, които издава след Освобождението избраният през 1879 г. български княз Аленксандър Батенберг, са за създаването на БНБ и на Митниците и митарствените пунктове. След като в началото на юни БНБ отбеляза своята 125-годишнина, събирайки у нас банковия елит на Европа, сега наред да стори това е Агенция Митници. На 7 юли (на тази дата е издаден указът на Батенберг) в резиденция Бояна директорът на ведомството Асен Асенов ще има честта да приеме своите колеги от Македония, Сърбия и Черна Гора, Хърватия, Молдова, Румъния, Словения, Полша и Франция. Почетен гост на тържеството ще е и президентът на Световната митническа организация Мишел Дане. Съображенията, с които през 1879 г. са учредени митниците, са да се запазят интересите на Княжеството. В Указа се постановява облагането с мито на чуждестранните стоки и безмитен внос за стоките от Източна Румелия и Македония. Тогавашното Министерство на финансите издава и специален Митарствен устав. Той регламентира законово всички аспекти от дейността на Митарствените учреждения, правилата за внос, износ и транзит, както и наказанията за тайно прекарване на стоки. Определя се и работното време на тези учреждения - от истичаньето на слънцето до захождането му, данните, които трябва да се вписват в митническото обявление, глобите при невярно обявление и други. Предвижда се също облагането с акцизен сбор на тютюневите изделия. За полицейските чиновници и частни човеци, участвали в задържането на контрабандата, се предвиждат награди. За всяко злоумишлено пропускане пък митарствените чиновници се изключват от служба . Любопитно е, че първоначалната структура на митниците се запазва почти непокътната чак до...1998 година.Първият български Закон за митниците е приет на 3 декември 1884 година. Негов вносител е тогавашният премиер и министър на финансите Петко Каравелов. Новост са оформянето на специален раздел за стоки, които се пренасят по железните пътища, а също и за преминаването на стоки транзит в опломбирани вагони. Депутатите от своя страна настояват за непрекъснато работно време и ако е възможно, чиновниците постоянно да стоят там, и там да се хранят, а не да отиват по кафенетата, да играят табла и да казват: нека чака да си свърша работата.Следващият нормативен акт, регламентиращ дейността на митниците, е приет през 1906 година. Той налага значително по-високи изисквания и по-висок ценз за кандидатите за служители. Към Министерството на финансите се създава Дисциплинарен съвет, който разглежда предложенията за уволнения на митничари и единствен има право на окончателно решение. Последните глави на документа са посветени на възбуждането на преследване и решаване на дела по нарушаване на този закон, на продажбата на конфискуваните стоки и разпределението на добитите от тях суми. В периода след втората световна война на митниците е отредена задачата да опазват монопола на държавата при вноса и износа. Част от митническите функции се изземват от т. нар. външнотърговски обединения, друга част - от различни министерства. През 1960 г. е приет Закон за митниците, според който те се ръководят от Министерството на външната търговия. Без разрешение на икономическото ведомство, митниците могат да разрешават импорта само на части за БДЖ, за кораби и самолети. В началото на 90-те години преходът към пазарна икономика доведе до многократното увеличаване на стокообмена и трафика през българските граници. Това е и периодът на най-дивата контрабанда, която често се вихри с благословията на властта. През 2001 г. правителството на НДСВ пое държавното управление с обещанието за радикална реформа на митниците. С тази цел бе сключен и предизвикалият доста вълнения консултантски договор с британската компания Краун Ейджънтс.Колкото и пищни да са тържествата днес, те едва ли ще са в състояние да променят нагласите на обществото към ведомството, което осигурява около 50% на сто от постъпленията в държавната хазна. Митниците у нас още дълго ще се възприемат като държавни институции за частно облагодетелстване, ще предизвикат политически страсти и опити да бъдат контролирани. В крайна сметка всички, свързани по един или друг начин с тях, ще вдигнат на 7 юли наздравица за бъдещето им.

Facebook logo
Бъдете с нас и във