Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

МИТНИЦИТЕ ОТСТЪПВАТ В СЪДЕБНИЯ СПОР СЪС СПЕДИТОРИТЕ

НОВ РЕД ЗА ОБМИТЯВАНЕ НА РИСКОВИТЕ СТОКИСъдебната битка между Агенция Митници и Националното сдружение на българските спедитори около реда за внос и износ на акцизни и рискови стоки е на път да завърши с братска прегръдка. Това стана възможно след обнародването в Държавен вестник на заповедта на шефа на митниците Асен Асенов от 21 януари тази година. С нея се отменя изискването вносът и износът на рискови стоки да става през точно определени гранични пунктове. Старият ред обаче се запазва за акцизните стоки (алкохол, цигари, петролни продукти), като единствено се разширява кръгът на бюрата, които могат да обслужват такива пратки. Местата, през които да се внасят и изнасят стоките от двете групи, бяха определени от бившия митнически началник Емил Димитров само няколко дни преди да подаде оставката си на 20 февруари миналата година. Разпореждането му едва ли щеше да предизвика особен интерес, ако вече почти година по него не се водеха съдебни дела. Отстъплението на сегашното ръководство на Аксаков 1 идва в момент, когато по въпроса за законосъобразността на заповедта на Димитров предстои да се произнесе петчленен състав на Върховния административен съд.Напрежението възникна, след като спедиторите възроптаха срещу ограничаването на полето им за действие. Сред най-недоволните бяха Милицер и Мюнх - България, Данзас - България Скорпио шипинг, Деспред и Вектра. Техни представители тогава обясниха, че с пренасочването на трафика от едни митници към други складовете и терминалите, които са изградили, ще опустеят и така ще претърпят материални щети. Спедиторското сдружение подаде жалба срещу заповедта на Емил Димитров в Софийския градски съд, който препрати делото към Върховния административен съд. В мотивите си жалващите се посочват, че заповедта по същество е нормативен акт, а издаването на такъв надхвърля правомощията на митническия шеф. За тяхна беда обаче, с решение от 7 октомври миналата година, тричленен състав на ВАС не допусна жалбата за разглеждане. Според съдиите, от въпросната заповед произтичат задължения само за митническата администрация и тя не засяга права или интереси на жалбоподателите. Магистратите отхвърлиха и хипотезата, че документът може да се приеме за нормативен акт.От сдружението на спедиторите заявиха за БАНКЕРЪ, че последният развой на събитията ги удовлетворява. Но не изключиха възможността да продължат с обжалването на заповедта в частта й за акцизните стоки, макар според юристи шансовете им за успех пред по-горната инстанция (петчленен състав на ВАС) да са минимални. Не е съвсем ясно още и дали спедиторите ще заведат искове за пропуснати ползи, както се заканваха неотдавна.Едни от най-засегнатите от очертаващото се примирие вероятно ще се окажат птицевъдите, наредили се преди година сред инициаторите за ограниченията при вноса. Позицията на техния съюз е, че разпореждането на Емил Димитров е създало реални условия за проследяване и контролиране на импорта на птиче месо, които сега се ликвидират. Все пак конкретно за вноса на месо продължава да действа заповедта на земеделския министър Мехмед Дикме от 2002 г., според която ветеринарният контрол е съсредоточен само в шестнайсет пункта. Освен това всички гранични митници са задължени да предоставят информация за влезлите в страната пратки на отдела за митническо разследване и разузнаване. А доколко тези мерки дават резултат е друг въпрос.Птицевъдите са на мнение, че противно на официалната версия за затягане на дисциплината по границите след идването на консултантите от Краун Ейджънтс, добре познатите схеми на измами с пилешко месо продължават да се прилагат. По официални данни у нас се внасят пилета основно от САЩ и Холандия, като се декларират на цена 15-20 цента на килограм. Твърди се обаче, че американските се препакетират в Гърция като произведени в ЕС. Така се спестява плащането на по-високи мита. Друга новост в контрабандата с пилешко била, че каналът вече не минавал през Кулата, а през Калотина и поради преразпределянето на позициите старите играчи сега трескаво трупали запаси в хладилни складове за година две напред.Новият ред за обмитяване на рисковите стоки засяга и текстила. Но Роберт Александрийски, председател на Асоциацията на износителите и производителите на текстилни изделия, коментира за БАНКЕРЪ, че и при досегашния режим на ограничаване на броя на пунктовете контрабандата си е вървяла. По официални данни през миналата година у нас са внесени такива изделия за 200 млн. щ. долара. Средната цена, на която е бил обмитен килограм от тях, е 7 щ. долара, докато в европейските страни тя е 20-21 щ. долара. Александрийски намекна и за сериозни различия в огледалната статистика за търговията с текстил между България и Европейския съюз. По думите му експортът на страните членки на Общността у нас е за 100 млн. щ. долара, а българската статистика отчита за 2002-а стойности от 50-60 млн. щ. долара. Не е трудно при това положение да се изчисли колко е контрабандата. Всъщност ограниченията за рисковите стоки, според запознати, са били отменени устно преди доста време и сега нещата просто придобиват официален вид. Ако това е така обаче, защо трябваше да се хабят пари за адвокати?

Facebook logo
Бъдете с нас и във