Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

МИТНИЦАТА НЕ ВЯРВА НА ДОКЛАДИ

Това, което официалните лица в държавата не могат или не искат да кажат, обикновено се изважда наяве от неправителствените организации. Така се случи и с темата за процъфтяващата на нашите граници контрабанда през годините на прехода. Макар че основните играчи в нелегалния внос у нас отдавна са известни на всички, отговорните фактори и в частност ръководствата на Агенция Митници не се умориха да повтарят, че липсват доказателства. Както липсват и за срастването на организираната престъпност с властта и за финансирането на политическите централи със средства, генерирани от контрабандата. Истината, или поне част от нея, за сивия и черния внос лъсна в представения на 14 октомври в столичния хотел Шератон доклад на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) - Транспорт, контрабанда и организирана престъпност. На фона на написаното от експертите на центъра, заключенията на Байрън Дейвис за корупцията в МВР, които разтърсиха страната това лято, просто бледнеят. Докладът на ЦИД, подготвен с финансовата подкрепа на британското външно министерство, се спира на не една и две корупционни практики, които са станали нещо като неписано правило в нашите митници. Едно от достойнствата на документа е, че в него са описани основните схеми за източване на бюджета, прилагани при вноса на турски и китайски стоки, както и на цигари и нефтопродукти. Цитираните суми за купуване на митничари от отделните пунктове пък биха могли да послужат като наръчник за всеки начинаещ контрабандист. Изследването не е пропуснало и житията на легендите в този занаят - Константин Димитров -Самоковца, Мето Илиянски и на други техни съратници. Прави впечатление, че в изложението на доклада централно място е отделено на действието на контрабандните канали по време на правителството на ОДС. Голяма част от описаните митнически нарушения през 1997-2001 г. се припокриват с констатациите от ревизията на Агенция Митници, извършена в края на 90-те години от бившия финансов ревизор и за кратко директор на митниците Емил Димитров. Доста по-малко внимание е отделено на тези проблеми при управлението на НДСВ. Обяснимо е, като се има предвид, че реформата в българските митници през последните три години се консултира от британската компания Краун Ейджънтс, а проучването се спонсорира от правителството в Лондон. Това обаче едва ли е особена утеха за управляващите - в почти всички раздели на доклада на ЦИД се казва, че действащите при синята власт схеми са актуални и днес. Пък и част от контрабандния внос е по магазините и сергиите - пред очите на всички.Специално при контрабандата на турски стоки интерес представляват фигурите на т. нар. водачки - жени, които осигуряват лесно и безпрепятствено оформяне на документите пред митническите власти. Услугата първо се предлага на куфарните търговци в началото на 90-те години, а сега от нея се възползват еднолични търговци, опериращи със свои микробуси и камиони. Според авторите на доклада цената, която вносителите плащат на водачките, е между 2500 и 3000 лв. за камион с вместимост 8-10 тона. Като друг проводник на нелегалния внос от Турция са посочени фирмите, извършващи превозваческа дейност, и складовете пазари. В изследването се отбелязва, че нерядко в схемите с използването на транспортни дружества са замесени митничари и работещи в граничната служба Пътни такси. Любопитство будят и цитираните показания на митничари, според които в периода 2000-2003-а търговците, желаещи да присъстват на пазара Илиянци и да продават контрабандно внесени стоки, е трябвало да заплащат своебразна такса сигурност на Мето Илиянски в размер на 2000-2500 лева. Изтъква се също, че след безследното изчезване на Илиянски в края на миналата година организацията около складовете пазари се намирала в сериозна криза. Истинска находка за жадните за сензации представлява и информацията, че покойният Константин Димитров -Самоковеца е наложил през 1998-а своя монопол при контрабандния трафик през пункта на Капитан Андреево с активната помощ на един от бившите заместник-директори на Митница Свиленград. Без да се посочват конкретни имена, се визират и отличните отношения на Самоковеца с някои от тогавашните служители на НСБОП и дори с висши представители на изпълнителната власт.В разработката на изследователския център са обособени няколко групи играчи, които осигуряват незаконното влизане на китайските стоки в страната. В едната попадат китайски семейства, живеещи в България. Те имат солидни връзки в своята родина, което гарантира ритмичността на доставките. Другата група се оформя от различни криминални структури, които рекетират търговците да си плащат за безпроблемното присъствие на стоковите пазари от типа на Илиянци. Ключова роля обаче имат посредниците, които осигуряват безпроблемното освобождаване от митницата на пристигащата от Китай продукция. Според експертите на ЦИД, посредниците се делят на големи, които контролират около 60% от сивия внос, и брокери, успяващи да вкарат контрабандно максимум до 4-5 камиона седмично. Сред прилаганите трикове е живеещи у нас китайци да поръчват стоката на своите дистрибутори, но тя да пристига на пристанищата във Варна и Бургас или на летище София като анонимна (т.е липсва името на получателя). Междувременно придружаващите контейнерите документи се изпращат като ценна пратка с експресна поща. Впоследствие получателят ги предава на посредника, който има грижата да ги оформи пред митническите власти. Тази услуга е оценена в доклада на ЦИД в порядъка от 22 000 до 50 000 лв., в зависимост от естеството на стоката.Като типичен пример за нелегален внос на китайски стоки са споменати разбитите от икономическа полиция през 2003 г. два канала през пунктовете Кулата и Калотина. Тогава подчинените на генерал Бойко Борисов установиха, че за период от около една година през тези две митници са преминали близо 400 контейнера с китайско карго, собственост на Николай Методиев -Пилето, които са били декларирани и обмитени като строителни материали. Само от канала през Кулата загубите за хазната се изчисляваха на около 11-12 млн. лева. Като тримата големи в контрабандата на китайски стоки със своите псевдоними (без да се посочат реалните имена) в доклада фигурират Китайският доктор, Ники Китаеца и Ники Пилето.Специално внимание е отделено и на нелегалния трафик на цигари. Експерти на Центъра за изследване на демокрацията са на мнение, че основните артерии, през които се осъществява той, са летищата в София и Бургас, използвани за преразпределение и пренасочване на контрабандно доставени тютюневи изделия от Близкия изток. Аеропортът в Пловдив пък е споменат като начална точка на сложна схема за фиктивен износ на цигари, доставяни от Украйна. Като сериозен канал за внос на папироси се сочат и безмитните магазини.Разбира се, за да не бъде всичко в тъмни краски, хората на ЦИД констатират сериозно изсветляване на вноса на горива. Подчертава се например, че регистрираният у нас ръст на импорта на горива от около 43% през 2003-а спрямо предишната година се дължи отчасти и на затягането на митническия контрол. Като едни от най-сериозните причинители на загуби за републиканския бюджет са заклеймени безмитните бензиностанции на фирмата Магазин Шипка Фуат Гювен, разположени на пунктовете Капитан Андреево, Калотина, Видин и в свободната безмитна зона в Свиленград.

Facebook logo
Бъдете с нас и във