Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

МИСТЕРИИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ МАГИСТРАТИ

БОЖЕСТВЕНАТА ТЕМИДА: БЪРЗА, СМЕЛА И... УСЛУЖЛИВАДали българската Темида освен сляпа е и глуха, а и й куца кантарът - отговор на този деликатен въпрос ще дадат диагностиците от Евросъюза. Със състоянието на нейната трудоспособност обаче отдавна са наясно преките участници в многобройните съдебни саги, показващи нагледно как се прави правораздаване у нас. Прелюбопитен опит в това отношение са натрупали на собствен гръб две практически банкрутирали предприятия - никополският завод Елиа (единственият производител на двутарифни електромери в страната) и обявеният в ликвидация на 20 април 2001 г. софийски Електронекспорт (някогашно елитно външнотърговско звено от погиналия днес Военнопромишлен комплекс). Тяхната бизнес драма бе описана подробно от в. БАНКЕРЪ в броя му от 19 април тази година. Но, както се оказва, оттогава насам в пиеската се разиграват няколко странни съдебни сценки с фатален изход.Казусът Елиа-Електронекспорт заплитат три комисионни договора, сключени в периода 1991-1994 година. Историята накратко е следната. По силата на споменатите контракти Електронекспорт е трябвало да изнесе за Сирия 400 хил. електромера, произведени от никополския завод. Негово задължение е било да направи всички плащания, произтичащи от евентуални рекламации на чуждестранния клиент, както и да поеме разходите по износа - комисиони, такси, банкови гаранции и прочие. За осъществяване на сделката БУЛБАНК издава две банкови гаранции на името на Електронекспорт (в качеството му на търговски представител, спечелил в Сирия търга за доставката на стоката). Те са за сметка на производителя - Елиа ЕООД, което е трябвало да осигури цялата сума за тях.Както се казва - дотук няма лошо. Бедата е, че никополското дружество така и не е внесло въпросната цяла сума за банковите гаранции, а за нещастие и пристигналите в Сирия негови електромери се оказват дефектни. По тази причина от 1997 г. тамошното министерство на електрификацията води съдебни дела срещу доставчика Електронекспорт. Общата сума на иска надхвърля 2 млн. щ. долара. Междувременно през 1998 г. производителят на некачествената стока минава през чистилището на боновото раздържавяване и 70% от капитала му се разпарчетосват между няколко от бившите приватизационни фондове. Впоследствие след серия от сделки на фондовата борса мажоритарен собственик на никополския завод (Елия) става бизнесменът Пламен Димитров Дебеляшки чрез своите фирми Месарска къща ЕООД - Вакарел, и Българска финансова компания ЕООД, базирано в Тетевен. На 11 май 2001 г. тъкмо тази компания и завод Елиа, в качеството си на учредители, регистрират във Врачанския окръжен съд ново дружество Елиа инвест. Забележителното е, че никополският завод влиза в него с апортна вноска - машини и съоръжения на стойност 821 197 лв. и... с паричните вземания на Елиа АД от Електронекспорт, изчислени на 172 523 лева. Това всъщност са парите по банковите гаранции, издадени за реализацията на неуспешната сирийска сделка. Излишно е да се гадае защо изобщо е трябвало да се учредява фирмата Елиа инвест и да се изпразва от съдържание никополското предприятие. По-важното е, че на 6 юни 2001 г., само двайсет дни след регистрацията на тази фирма, тя подава в Арбитражния съд към БТПП иск срещу Електронекспорт като си търси от него не споменатите 172 523 лв., а ... 397 хил. щ. долара, плюс мораторни лихви по тях в размер на 232 хил. щ. долара. Пет месеца по-късно, на 20 ноември 2001 г., арбитражът излиза с осъдително решение срещу Електронекспорт, чийто ликвидатор Румен Георгиев си няма и понятие, че дружеството е предмет на съдебен спор. Поне това заяви той пред в. БАНКЕРЪ, пояснявайки, че за делото е разбрал едва на 12 февруари 2002 година. Тогава в сградата на Електронекспорт на ул. Кукуш 1 в индустриалната софийска зона Орион пристигнал хабер от съдия-изпълнител И. Минкова, че ще опише имота на обявеното в ликвидация дружество. Изпълнителното дело било образувано по молба на победителя в арбитражния спор - Елиа инвест. Ликвидаторът Георгиев твърди, че чак след получаването на тази честитка, подписана от Минкова, и направените постфактум проверки станало ясно, че Арбитражният съд към БТПП не си е дал труда да издири Електронекспорт на неговия верен адрес и е решил спора при нередовно призован ответник. Кой е крив и прав не се знае, лошото е, че оттам нататък нещата стават още по-заплетени.Опитвайки се да защити интересите на поверено му предприятие ликвидаторът Георгиев решава да хване бика за рогата и да атакува регистрацията на Елиа инвест. И по-точно обстоятелството, че в това дружество никополският завод е вписал като апортна вноска и вземането си от Електронекспорт. Защото операцията е извършена в нарушение на чл.73, ал.4 на Търговския закон, който изисква изрично длъжникът да бъде уведомен, когато едно дружество прехвърля вземането си на друго. Тъкмо това е пропуснало да направи никополското предприятие, когато е прехвърлило вземанията си от Електронекспорт на регистрираното във Врачанския окръжен съд Елиа инвест АД. Преди да поиска от врачанските магистрати да поправят грешката, Електронекспорт се обръща към Софийския районен съд (СРС) с молба да му издаде обезпечителна заповед на бъдещ иск срещу Елиа инвест и да спре изпълнителното производство за описа на сградата на ул. Кукуш1 в София. На 28 март 2002 г. СРС уважава тази молба, издава обезпечителната заповед и подсигурявайки си гърба с нея, през април същата година Електронекспорт завежда във Врачанския окръжен съд дело за отмяна на обстоятелствата по вписването на Елиа инвест АД. То отвръща на удара и обжалва решението на Софийския районен съд пред Софийския градски съд. Така се дава ход на един цирков съдебен сериал по трасето София - Враца. На 18 юли 2002 г. софийските градски магистрати отменят обезпечителната заповед на СРС от 28 март 2002-а. Почти три месеца по-късно, на 9 октомври, съдията от Врачанския окръжен съд Борислав Самоковски издава ново обезпечение в полза на иска на Електронекспорт. И то е атакувано от Елиа инвест, и то пред Софийския апелативен съд, който на 18 февруари 2003 г. удря секирата на обезпечението, дадено от Самоковски, и връща делото във Врачанския окръжен съд. След това циркът става пълен. На 10 юли 2003 г. споменатата вече съдийка от Софийския изпълнителен съд Минкова издава обявление, че в срок от 11 юли до 12 часа на 18 август 2003 г. сградата на Електронекспорт на ул. Кукуш 1 в столицата се предлага на публична продан. Ликвидаторът на дружеството Румен Георгиев обаче е категоричен, че нито е уведомен за тази разпродажба, нито, че обявата за нея е била разлепена на въпросната сграда, както твърди съдия-изпълнител Минкова. Във всеки случай ден след издаденото от нея обявление, на 11 юли 2003 г., врачанският окръжен магистрат Борислав Самоковски слага подписа си под обезпечение, с което спира изпълнителното дело срещу Електронекспорт. На 24 юли пък ликвидаторът Георгиев сезира чрез Софийския изпълнителен съд към Софийския районен съд Софийския градски съд, че публичната разпродажба на имуществото на дружеството, стопроцентна държавна собственост, трябва да бъде спряна. Защото той не е уведомен за търга, за него не знае и Агенцията за държавните вземания, към която Електронекспорт също има борчове.Жалбата на ликвидатора е оставена някъде в трета глуха, съдия-изпълнител не се е съобразила и с обезпечението на врачанския магистрат Самоковски, а с него изпълнителното дело за разпродажбата на активите на софийското предприятие би трябвало да се спре...По-нататък нещата се развиват, меко казано, странно. На 8 август 2003 г. въпросният врачански съдия Борислав Самоковски неизвестно защо отменя първата си обезпечителна заповед, издадена в полза на Електронекспорт с дата 9 октомври 2002 година. Три дни след това, на 11 август 2003 г., магистратът отменя определението си от 8 август и отново въздава правото на Електронекспорт. На 13 август обаче, колкото и да е невероятно, се явява трето определение на Борислав Самоковски, с което се отменя определението му от 11 август 2003 година. В крайна сметка делото е прекратено и везните се накланят в полза на противника на Електронекспорт - Елиа инвестАД. Цялото това уникално правораздаване се случва само в рамките на седмица, и то по времето на традиционната за страната съдебна ваканция! Дали и от кого е бил притиснат магистратът Самоковски - един Господ знае. Ликвидаторът на Електронекспорт Румен Георгиев, който в крайна сметка е губещият в тази странна поредица от да и не, отказва коментар. Единственото, което споделя, е, че като праведен гражданин смята, че съдът, който и да е той, е Бог и решенията му не подлежат на обсъждане, а просто трябва да се уважават. Така че загадката остава.Ликвидаторът обаче не проявява подобна толерантност към съдия-изпълнител И. Минкова. На 28 август тази година той официално иска отвода й, тъй като е отказала да изпълни обезпечителната заповед на Самоковски от 11 юли 2003 година. С нея, както бе казано, е спряно изпълнителното производство срещу Електронекспорт и публичната разпродажба на единствения му читав актив - триетажната сграда в района на Орион, оценена на 1 млн. лева. Освен това, твърди в жалбата си срещу Минкова Румен Георгиев, в документацията на воденото от нея изпълнително дело била приложена призовка, която той уж отказал да получи. Това е повече от скандално. На датата, когато съм отказал да я приема, аз съм бил на почивка, което е документално доказано, възклицава злощастният ликвидатор. С жалба от 23 септември 2003 г. до Софийския апелативен съд Георгиев е оспорил прекратяването на делото срещу Елиа инвест от врачанския окръжен съдия Борислав Самоковски. Очаква се апелативните магистрати да насрочат дата за разглеждане на жалбата. Междувременно обаче може да се окаже, че с протокол на съдия-изпълнител И. Минкова сградата на Електронекспорт вече е предадена във владение на ищеца Елиа инвест и даже че е препродадена другиму. След трайното настаняване на Мобилтел в индустриалната софийска зона Орион цената на имотите там скочи главоломно. Чуждестранният собственик на мобилния оператор се е заел да обнови цялостната инфраструктура на квартала. В момента гради там луксозен бизнесцентър и изобщо прави чудеса, твърдят работещите в предприятията от района. На атрактивни цени вече се разпродавали и съборетини, добавят те. А как работи нашенската съдебна система - не знаят. Еврокомисарите ще ни кажат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във