Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

МИСТЕРИИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПРЕМИЕР

Промени в българското правителство може и да има, но не сега е моментът за тяхното обсъждане. Това отговори министър-председателят Симеон Сакскобургготски на въпрос на в. БАНКЕРЪ след приключването на парламентарния дебат по повод на вотовете на недоверие към кабинета, поискани от лявата и дясната опозиция. Премиерът обясни още, че макар на практика правителството вече да е постигнало основните си външнополитически цели - покана за членство в НАТО и вероятно - пътна карта за присъединяване към Европейския съюз, това няма да промени приоритетите в работата му и следователно не се налага да се бърза със спешни промени в екипа. В петък (29 октомври) никой в парламента не си правеше илюзия, че правителството може да падне заради исканията на опозицията. Дни преди дебата лидерите на ДПС и НДСВ заявиха категорично, че ще отхвърлят и двата вота, така че всякакви страхове за бламиране на кабинета бяха туширани далеч преди гласуването. Така и стана - бяха гласувани и двата вота и кабинета оцеля. Но това предизвести абсолютно формалното провеждане и на дебата, а ден по-късно и на гласуването. Заради изискването на конституционната процедура между дискусиите и гласуването за или против вота на недоверие да има минимум 24 часа депутатите спореха или защитаваха правителството в продължение на пет часа в четвъртък, а дадоха гласа си за или против исканите вотове на недоверие едва в петък в 13 часа и 58 минути. Решението гласуването да бъде в петък дойде изненадващо за доста от парламентаристите. Първоначално председателският съвет на Народното събрание реши, че гласуването ще се проведе на първото заседание на парламента от следващата работна седмица - в сряда, но на 4 декември, за да бъде спазен задължителният 24-часов срок. Но в четвъртък стана ясно, че сред мнозинството желаещите да се изкажат са прекалено малко и затова дебатът приключи дори преди края на работното време - към 14 часа. Така стана възможно гласуването да се проведе още в петък, преди Огнян Герджиков да удари последния звънец. ИСТОРИЯВсичко започна с посещението на гръцкия министър-председател Костас Симитис - на 22 януари 2002 г. в София. Пред гръцкия си колега премиерът Симеон Сакскобургготски най-неочаквано пое ангажимент да затворим III и IV блок на АЕЦ Козлодуй още през 2006 година. Тогава тази новина предизвика грандиозен скандал в медиите и всички министри отрекоха да е истина, а самият министър-председател заяви, че не бил разбран правилно. Десетина месеца по-късно обаче, на 26 септември, Министерският съвет реши да затвори глава Енергетика от преговорите с ЕС, приемайки безропотно предлаганата от Брюксел дата за затваряне на реакторите - края на 2006 година. Както научи в. БАНКЕРЪ, самите министри също са били изненадани от решението. Премиерът обаче настоял да се подготвят документите и датата да се приеме без никакви обсъждания и опити за пазарлък с комисарите на съюза. Решението, твърдят, завари неподготвени и депутатите на НДСВ. Само четири дни по-късно, заедно с колегите си от ОДС и Коалиция за България, те гласуваха за решение на парламента, което задължава правителството да се бори докрай за реакторите на АЕЦ-а и да се съгласи с тяхното затваряне едва след като България бъде приета в Европейския съюз. Министрите обсъждат с облекчение новината, но изведнъж получават указания от премиера в Брюксел да бъде представена старата позиция, а не тази на Народното събрание. Нито Соломон Паси, нито Меглена Кунева, а още по-малко Милко Ковачев имат думата в случая. И тримата са изправени само пред две възможности - или да си подадат оставките, или да представят пред ЕС неизгодната за страната ни дата за затваряне на III и IV блокове - до края на 2006 година.СКАНДАЛЪТЗапознати намекват, но никой от министрите не иска да коментира дали има връзка с тези събития и мистериозното посещение на премиера Сакскобургготски във Франция на 14 - 16 септември. Официална покана от френския президент нямаше, но въпреки това Ширак прие българския министър-председател подчертано любезно. Дипломати от кариерата констатират, че френският президент два пъти е нарушил стандартния протокол, което за тях е важен сигнал. Тема на дългия личен разговор между двамата остана неогласена и извън обсега на медиите. Нямаше никакви съобщения за официалните резултати от срещата, нито изявления. Жак Ширак обаче изпрати лично чак до колата Сакскобургготски, точно като човек, комуто дължи ако не почести, то поне... горещи благодарности. Дали има връзка с твърденията, че именно Франция печели от възможно по-бързото затваряне на българската атомна централа?Така или иначе, на 18 ноември България затвори глава Енергетика, приемайки позицията на ЕС до края на 2006 г. реактори III и IV да бъдат изведени от употреба. Опозицията изчака само да завърши срещата в Прага на 21 ноември и веднага след нея внесе в парламента искане за вот на недоверие към правителството. ОДС внесе проекторешението си в деловодството на парламента на 22-ри, петък, в 17.11 часа, с основен мотив - грубо нарушаване на решението на Народното събрание. Социалистите депозираха своето искане на следващия работен ден - понеделник (25 ноември), като се позоваха на проблема за преждевременното затваряне на двата реактора. ДЕБАТЪТНа колкото и колоритни и некомпетентни или просто на скучни прения да сме били свидетели досега в българския парламент, всички наблюдатели са единодушни, че толкова нелеп дебат досега не е имало. Опозицията отправи две основни обвинения. Едното, че правителството безпрецедентно грубо е нарушило конституцията, погазвайки безскрупулно решението на Народното събрание. Второто - датата, на която ЕС предлага да бъдат затворени III и IV реактор, нарушава националните интереси на България. Парламентарното мнозинство и правителството обаче не коментираха тези въпроси. В искането за вот на недоверие те видяха удобна възможност да изтъкнат колко са велики, успешни и морални, след като България е поканена за членство в НАТО. Къде го чукаш, къде се пука, коментираха в недоумение депутати отляво и отдясно в кулоарите, докато Соломон Паси обясняваше от официалната трибуна как България заради вота на недоверие ще изпусне още 6 млн. евро. Пренесете се мислено в датата 1 януари 2007 г., призова Паси, опитвайки се да убеди пенсионерите, че тогава няма да искат 13-а пенсия, защото ще получават 30-40-годишни пенсии (има предвид сегашната годишна пенсия). Енергийният министър Милко Ковачев не изясни дали наистина е имало разминаване между решението на НС и позицията на България пред ЕС, формулирана от Министерския съвет, а се впусна в хвалебствени слова за изключителните хора, които работят в енергетиката. В края на изказването си, без много да му мисли, министърът на енергетиката пламенно заяви: Не е вярно, че след преждевременното затваряне на блоковете България ще бъде принудена да внася скъпо електричество. Аргументи обаче министърът не благоволи да изтъкне. Много по-пламенно защити позициите на правителството колегата му, вицепремиерът Николай Василев. Приключихме с ерата Шиляшки, гордо съобщи той, но специалистите са на мнение, че шилящината в сектора продължава да се вихри с пълна сила. Председателят на парламентарната група на НДСВ Пламен Панайотов единствен се опита да отговори пряко и адекватно на нападките на опозицията. Твърдението за противоконституционност е юридически несъстоятелно заяви Панайотов. Според него, позицията по глава Енергетика била динамичен процес, решението на Народното събрание било цялостна визия относно определянето на срока за експлоатация на блоковете.Премиерът Симеон Сакскобургготски не се изказа. ОПОЗИЦИЯТАНезависимо че на няколко пъти изпаднаха в дребнаво заяждане и безсмислени препирни, този път изказванията и на двете опозиции бяха доста по-организирани от тези на управляващите. Още в началото на изказването си лидерът на БСП гръмко обвини управляващите, че досега България не е виждала по-цинично пренасяне на проблема от болната глава на здравата, заради опитите на жълтите министри да прехвърлят отговорността за преждевременното затваряне на реакторите върху управлявалите след 1990 г. правителства. Станишев окачестви поведението на министрите като опит за пране на гузни съвести. Правителството трябва да си ходи, защото всяко негово заседание е вредно за България, заяви от парламентарната трибуна младият лидер. Много изказващи се зададоха въпроса кое е наложило кабинетът да бърза да затваря глава Енергетика. Надежда Михайлова изтъкна, че страната ни беше поканена да започне преговори за присъединяване към ЕС само месец след като българското правителство, подкрепено от парламента, отказа (през ноември 1999 г.) да приеме посочената от ЕС дата за окончателен срок за затваряне на блоковете. ИЗВЪН ЗАЛАТАПо-голямата част от дебатите министрите прекараха в кулоарите и в барчето на парламента. Милко Ковачев влизаше в заседателната зала само когато трябваше да се изкаже от трибуната. През останалото време в компанията на репортерки и колежки от мнозинството пиеше кафе и слушаше вицове. Най-добре в ролята си на поканен министър се чувстваше спортният шеф Васил Иванов. Той жизнерадостно щъкаше из бюфета и коридорите и весело бъбреше с всеки, който благоволеше да го забележи. Пак в кулоарите излязоха и най-откровените оценки за дебата. Според Ахмед Доган, който не взе думата в залата, но си поговори със Сергей Станишев около двайсетина минути в коридорите, дискусията е слаба ракия. Политическият анализатор на СДС Димитър Аврамов сподели пред БАНКЕРЪ, че изказванията на представителите на ОДС не са били достатъчно концентрирани върху главното обвинение - нарушение на конституцията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във