Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

"Минстрой" придоби и остатъците от "Ремотекс"

Последиците от  безумствата, сътворени при приватизацията у нас, продължават да бодат очите ни.  Част от активите на добилия  през годините скандална известност  завод "Ремотекс-Раднево", чиято  дейност беше главно  ремонт на оборудването на държавните "Мини Марица-изток", бяха предложени на търг през седмицата. Само натрупаните след раздържавяването му (през  2001-а) дългове бяха двойно повече от активите му.

 

Тринадесет години след  като заводът затвори врати

 

(през декември 2013-а) и неизброимите  въртележки със собствеността му  през март 2016-а се стигна и до окончателното обявяване на дружеството в несъстоятелност.

Остатъците от активите на предприятието, които тези дни  бяха предложени за продан (на 21 май) от назначения от съда синдик Цветан  Мирчев, представляват жалки  руини на близо четиридесетината  сгради, в които някога са представлявали  заводски помещения -  различни производствени цехове, помпена и пречиствателна станции и още куп други съоръжения, свързани с дейността на завода.

Всичко това днес е продадено за малко над 1.5 млн. лева. Това на практика е вторият търг за предлаганите активи и затова стойността им е паднала с 20 на сто под първоначалната приета от съда оценка.  При първия търг - на 29 март, същите имоти се предлагаха  за  1 930 708 лв., но при тази цена мераклия да ги купи така и не се намери.

Както в. "БАНКЕРЪ"  предположи, сега единствената компания, която би имала интерес от придобиването на  тези активи, нямаше как да бъде друга  освен дъщерното дружество на "Минстрой холдинг"  АД - "Ремотекс-М". Преди три години (през април 2015-а) то купи основната част от активите на фалиралия завод в Раднево.

Потвърждение за сегашната сделка  получихме от председателя на съвета на директорите на "Минстрой" - проф. Николай Вълканов, когото открихме във Виена. Пред в. "БАНКЕРЪ"Банкеръ" той каза, че е

 

напазарувал "истински руини за много пари" 

 

Но такава  стъпка от негова страна има своите мотиви,  след като през 2015-а  управляваното от него холдинговото дружество се бръкна с цели  21 млн. лв., за да придобие завода от неговия основен кредитор - "Първа инвестиционна банка" АД ( заради  необслужван дълг за над 16 млн. лв). Това стана  няколко месеца след като финансовата институция  успя да прибере голяма част от имотите на фалиращото дружество срещу  8.893 млн. лв. Това стана чрез търг, проведен от  съдия-изпълнителя  Гергана Илчева. По-късно - отново чрез търг, тя  го продаде  на дъщерната фирма на "Минстрой".

И тогава, както и днес,  хората на Вълканов бяха единствен кандидат за тези активи. По това време  шефът на "Минстрой" каза, че са малко  лудите, склонни да дадат толкова пари за неработещ и съсипан завод. Реално с тази покупка  холдингът стана собственик на терен от близо 290 дка в Раднево и на част от сградите върху него.  А със сегашното пазаруване  компанията  придобива и останалите сгради. От документите, публикувани от синдика, става ясно, че в цената на сделката не е включена земята под тях, тъй като тя вече не е в активите на фалиралото дружество.

Самият Вълканов обясни, че  тази покупка далеч не е била приоритетна за него, но все пак е бил принуден да я направи, тъй като сградите са разположени на същата производствена площадка.  А освен това  частта от завода, която вече е под негово управление,  в момента "работи добре и се развива".

По всяка вероятност това е така, тъй като отдавна вече е забравено времето, когато  в новините изобилстваха информациите за стачки и протести заради неизплатени заплати в завода и за недоволни кредитори.

 

Тук е моментът да припомним и част от историята му

 

Агонията на продадено през 2001-ва за 9 млн. лв. предприятие на  фирма "Полет 21" ООД (притежание на Галин Неделчев, на Йоаннис Гиофкос и на Сабин Спахиев), свързана с тогавашния вицепремиер и министър на държавната администрация в правителството на Симеон Кобургготски - Димитър Калчев, продължи повече от десетилетие.

Очевидно е, че  за първите мениджъри - приватизатори, развитието на завода е било последна грижа. Както в. "БАНКЕРЪ"  е  разказвал още преди години, според хора от тогавашния ръководен екип  даже  само готовите  резервни части, които са наследили, са били на стойност  над 5 млн. лева. Отделно на склад е имало над 3000 т цветни метали, над 20 000 т скрап и около 600 т отливки. С думи прости, заварената  готова продукция е била дори на по-висока стойност от цената на сделката за целия завод.

В добавка -  новата  придобивка позволява на приватизаторите освен да разпродадат заварената продукция, да я използват много  успешно и като ипотекарен инструмент. Малко след като заводът окончателно хлопна врати, стана ясно, че дълговете, натрупани  от приватизаторите на предприятието, са близо 25 млн. лева. По това време само задълженията  към Националната агенция по приходите бяха за 2.4 млн. лв., а тези за неизплатени и забавени заплати бяха стигнали близо 5 млн. лева. Почти толкова бяха и натрупаните задължения за осигуровки.

Напрежението в предприятието и нестихващите протести в края на 2013-а и в началото на 2014-а предизвикаха тогавашния икономически министър Драгомир Стойнев да предложи едно, меко казано, нестандартно решение на проблемите.

Той просто реши, че държавата трябва да изкупи предприятието. И беше напът да го направи, но очевидно времето 

 

не стигна да бъде реализирана поредната  управленска лудост

 

Да не говорим, че приказките на тогавашния икономически "гуро", свързани с бъдещето одържавяване, се оказаха не само далеч от реалността, но и с намерение за необяснимо разточителство на държавни пари, тъй като приватизаторът му искаше за фалиралия завод три пъти повече пари  от цената, на която го беше  купил.

"Отрезвяването" дойде с помощта на  "Български енергиен холдинг" ЕАД, на който беше възложена "задачата"  да  изкупи  затъналото в дългове предприятие - мениджърите му  предупредиха  напористия си министър, че намеренията му са малко "пресилени".

И по-нататък  нещата поеха  в естественото си за подобна  ситуация русло - искове от страна на кредитори, продажби от частни съдебни изпълнители, предизвестена несъстоятелност  и... разпродажба на имущество.

Но в  този случай, за разлика от много други емблематични за икономиката ни предприятия, все пак има надежда това да възкръсне  за нов живот.

Facebook logo
Бъдете с нас и във