Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

МИНИСТЪР ДИКМЕ ОЦЕЛЯ СЛЕД ДЕБАТИТЕ ЗА ЗЪРНОТО

Докладът за източването на пшеница от Агенция Държавен резерв и военновременни запаси, резултат от шестмесечния труд на временната анкетна комисия, ще бъде внесен при главния прокурор. По препоръка на депутата от левицата Кръстю Петков в едномесечен срок премиерът Симеон Сакскобургготски трябва да докладва в Народното събрание кои лица от изпълнителната власт са поели политическа и административна отговорност. Парламентът поиска от главния прокурор разследването на дейността на агенцията да обхване по-голям период - от 1997 г. насам. Предложението беше на депутата от ДПС Расим Муса, който обяви, че някои от схемите за източването на резерва са действали още по времето на предишния кабинет. Така ако не друго, дебатът, продължил над шест часа във вторник, предизвика ефекта на бумеранга и хората на Ахмед Доган отмъстиха на най-големия си опонент - БЗНС-Народен съюз. На свой ред пък съпартийците на Анастасия Мозер демонстрираха завидно самообладание и единодушно гласуваха за предложението на Муса. Този ход на движението не беше изненада за нас. Той имаше за цел да отклони общественото внимание и да вкара в глуха линия предстоящата прокурорска проверка. Тя обаче не може да докаже злоупотреби (по време на кабинета Костов - бел.а.), тъй като са налице съответните решения на кабинета, подчерта пред в. БАНКЕРЪ депутатът Моньо Христов. Бившият аграрен министър Венцислав Върбанов пък хладнокръвно припомни, че през 1997-1998 г. тогавашното правителство е предприело редица мерки, целящи преодоляването на последиците от тежката зърнена криза (б.а. - от управлението на Жан Виденов). Една от тях е била изкупуването на зърно от резерва на фиксирана цена от определени зърнобази и мелници, които тогава са били част от държавна фирма Зърнени храни. Като цяло дебатът за зърното не произведе очаквания ефект да разклати стола на земеделския министър Мехмед Дикме и в никакъв случай не оправда обществените нагласи. Обсъждането на доклада на временната анкетна комисия, който се предаваше директно по националната телевизия, започна вяло, но с наближаването на най-гледаното телевизионно време страстите се разпалиха и започна замерването с компромати. Имаше твърде много политика, използване на недотам сигурни факти... Предпочитах дискусията да бъде аргументирана с факти - сподели пред в. БАНКЕРЪ председателят на анкетната комисия Пламен Моллов след приключването на дебата. - Но, така или иначе, резултатът от моя гледна точка е добър. Докладът беше единодушно приет. Нямаше спор дали да се поставя чадър над корупцията и схемите за източване на резерва, нямаше спор, че са необходими час по-скоро промени в нормативната уредба, за да не се допускат подобни нарушения в бъдеще. Другото е политически страсти, които по-скоро задържаха вниманието на обществеността пред телевизора. За голяма изненада никой от парламентарната група на ДПС не си направи труда да опровергава изнесените от БЗНС-Народен съюз данни, че десетина, пряко свързани с партията фирми са участвали в схемите за източването на резерва. Нещо повече - от трибуната на парламента Хюсеин Чауш обяви, че ДПС не смята да поставя политически чадър над нарушителите. Изказването му даде повод по-късно в кулоарите да се коментира, че вероятно хората на Ахмед Доган вече са успели да се спазарят с прокуратурата. Впечатление направи и абсолютната апатия на парламентарните групи на НДСВ и Новото време по темата зърно. Няколко народни представители бяха готови да вземат отношение, но решихме да оставим другите политически сили да коментират фактите. Това донякъде беше политическа стратегия, уточни Моллов. Според депутата от СДС Никола Николов, основните недостатъци на доклада са, че е в условно наклонение, пълен е с догадки и не позволява категорични изводи. Несериозно е да променяме законите, за да накараме ръководството на държавния резерв да ги изпълнява. По-добре да бъде сменено самото ръководство, а съответните министри да поемат политическа отговорност, е мнението на народния представител. Кръстьо Петков от Коалиция за България беше далеч по-краен с предложението си Народното събрание да отнеме правото на министър-председателя сам да решава на чие подчинение ще бъде Държавният резерв и той да мине на пряко подчинение на парламента. Министър Мехмед Дикме не взе отношение по доклада, но в кулоарите заяви пред журналисти, че нападките за липсата на отговорност от страна на аграрното министерство са неоснователни, тъй като по закон то не контролира дейността на Държавния резерв. Министър Филиз Хюсменова пък обяви, че са наложени административни санкции и глоби, заведени са и съдебни дела срещу всички зърнобази, в които са установени липси. Представители на Асоциацията на търговците на зърно, Съюза на българските мелничари, Браншовата камара на индустриалните хлебопроизводители и сладкари и Асоциация Хляб за България нарекоха дебатите политическо фиаско. Ръководствата на четирите браншови организации са категорични, че осъществената интервенция на пазара чрез държавния резерв през миналата година противоречи на чл. 19 от конституцията, според който икономиката на страната се основава на свободната стопанска инициатива. Според Борис Инчев, който е изпълнителен директор на Симид АД и председател на Браншовата камара на индустриалните хлебопроизводители и сладкари, намесата на държавата през периода 2003-2004 г. е противоконституционна, тъй като цитираният текст гарантира еднакви правни условия за стопанска дейност на всички граждани и юридически лица и предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя. Принципната грешка е, че държавата се намеси да регулира цената на хляба в нарушение на конституционните принципи, а не го направи на пазара на зърно, въпреки че законодателството ни допуска това с цел подпомагане на земеделските производители, обобщи Инчев.

Facebook logo
Бъдете с нас и във