Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

МИНИСТРИ БИСТРЯТ БЮДЖЕТНИ ИКОНОМИИ

ТЪРСЯТ СЕ ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПРИХОДИ ЗА ХАЗНАТА

Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето - да го направиш... Тази почти народна мъдрост на главния герой от филма Мъжки времена превъплътен от блестящия актьор Григор Вачков, напълно подхожда на ситуацията, в която попадна правителството на Симеон Сакскобургготски. Както на премиера, така и на всички българи им се иска да получат безлихвени кредити. На фирмите пък много им се иска да има нулева ставка върху печалбата. Но едно е да обещаеш, друго - да гласуваш за обещание, и трето е всичко това да се сбъдне. След еуфорията от победата дойде време да се завърти кормилото на държавната машина. Връщайки се към обещаните от министър-председателя данъчни облекчения, повишени детски надбавки и други подобни, в. БАНКЕРЪ изчисли, че за да станат факт нелихвените бюджетни разходи, трябва да се свият с около 2О% от тези, които е планирано да се направят през 2001 година. В тази група влизат харчовете за заплата, за социални осигуровки, за отбрана и сигурност, за пенсии, помощи и за здравеопазване, за инвестиции, за издръжка на държавните ведомства и за субсидии. Правителството няма как да ограничи лихвените разходи, които през 2002 г. ще са 1.44 млрд. лв., тъй като близо 80% от тях ще отидат за погасяването на заеми от чуждестранни кредитори и точният им размер не зависи от кабинета на Симеон, а от международните финансови пазари.
Колкото и да им се иска на министрите, от съкращения на държавни чиновници те могат да икономисат не повече от 30 млн. лева. Ако разходите за заплати и стипендии през следващата година не се увеличат, от тях могат да бъдат спестени още 200 млн. лева. Но тогава не е ясно как управляващите ще стимулират служителите си да работят по-ефективно.
Въпреки предизборните обещания разходите за осигурителни вноски няма как да бъдат намалени, след като кабинетът увеличи минималната работна заплата, а това ще доведе до по-високи осигурителни вноски - и за работника, и за работодателя, и за хората със свободни професии.

Предвидените пари за отбрана и сигурност

за цялата 2001 г. те са 1.27 млрд. лева, също не могат да се орежат в бюджета за следващата година. Средствата за армията и полицията и без това не достигат, а през следващата година България трябва да направи разходи, които са предварително заложените в програмата за реформа на армията. Ако тя бъде блокирана, приемането на страната ни в НАТО ще увисне на косъм.
Правителството няма да намери приемливо обяснение и ако реши да свие средствата, предвидени за социално осигуряване. В това перо влизат пенсии, детски надбавки, помощи срещу безработица и инвалидност, разходи за здравеопазването. През тази година социалните плащания на бюджета ще погълнат 4.14 млрд. лв. - или 14.7% от брутния вътрешен продукт. Ако вицепремиерката Шулева иска да стане любимец на народа, не само че не може да намали тези средства, но ще трябва да изразходва целия си чар и обаяние, за да намери допълнителни пари от чуждестранни програми и фондове. При това те трябва да стигнат до хората, а не да остават в посредници, кумове, братовчеди и др.
През 2002 г. съотношението на социалните плащания към БВП не би трябвало да намалява, което означава, че разходите на хазната за пенсии, помощи и здравеопазване ще са около 4.54 млрд. лева.
Министерството на финансите трудно ще намали харчовете за издръжка, които тази година ще надхвърлят 1.67 млрд. лева. През следващата те едва ли ще са по-малко, като се има предвид, че като начало ще се увеличат цените на тока и парното.
Икономии могат да се направят от парите, които са предвидени за дълготрайни материални активи - като например за покупка и ремонт на сгради. За тях правителството на Иван Костов бе предвидило 1.12 млрд. лева. Но според експерти, тези разходи с доста усилия могат да се свият с около 300 млн. лева.
До момента нито един от служителите на Министерството на финансите не желае да се обвърже с прогноза каква дупка ще зейне между приходната и разходната част на бъдещия бюджет. Твърди се, че всяко едно от перата му се обсъжда детайлно на специални закрити заседания на министрите, които се провеждат поне два пъти седмично. До момента на тези срещи се дискутират различни варианти за бюджета. Вестник Банкеръ обаче научи, че министрите са започнали да проумяват, че трябва да затегнат колана до последната дупка.
Министерството на финансите например смята да концентрира в ръцете си повечето от свободните средства, с които в момента разполагат отделните бюджетни структури. Една от идеите е

всички самостоятелни сметки на министерствата

в които постъпват пари от продажбата на държавни предприятия, както и сметката на Агенцията за приватизация, да бъдат закрити и парите в тях - над 200 млн. лв., да се управляват от Министерството на финансите. Донякъде това звучи логично, след като в последното си изявление премиерът обеща приватизацията да се извършва само от една институция - АП. Твърди се също, че министрите обсъждат схеми, които да позволят на финансовото ведомство достъп до свободните средства на Здравната каса - над 600 млн. лева, които в момента стоят непокътнати по сметки в БНБ.
Министрите очевидно най-сетне осъзнават, че не могат да приложат предизборните си идеи за рязко намаляване на данъците. Затова в момента обмисляли варианти, как да запазят нивото на данъчните приходи. С тази цел се разработва вариант, според който данъкът върху печалбата ще се преотстъпва само на фирми, които инвестират в райони с висока безработица - т.е. от нулев данък върху печалбата ще се възползват само тези дружества. Идеята е преференцията да важи само за предприятията по Търговския закон, които създават нови работни места и по този начин намаляват разходите, които бюджетът прави за помощи на безработни. Само за справка - през 2001 г. за тях са предвидени 242 млн. лева.
Още отсега е ясно, че от

преотстъпването на данъка върху печалбата

няма да може да се ползват от банките. Всъщност това облекчение ще бъде трудно достъпно и за по-голямата част от фирмите - най-вече за малките и средни предприятия, тъй като инвестициите в районите с висока безработица са свързани с огромен риск. Обикновено там липсва добра инфраструктура и квалифицирана работна ръка, а без тях създаването на печеливш бизнес е по силите само на могъщо във финансово и кадрово отношение дружество.
Служители във финансовото ведомство смятат, че облекчението за повечето фирми ще се изразява в намаляване на данъка, който плащат дружества с печалба над 50 хил. лв., от 20 на 15% годишно. Обмисля се и отмяната на текста, който не признава за разходи провизиите, заделени по необслужвани кредити, ако те надхвърлят 10% от общия размер на отпуснатите от една банка заеми. Министерството на финансите обаче не е склонно да отмени данъка, който фирмите плащат върху разходите си за покупка на леки автомобили, за гориво, смазочни материали, за допълнително доброволно пенсионно осигуряване и за застраховки.
Намалението на данъка върху печалбата и на данъка върху разходите обаче едва ли ще компенсира на фирмите повишаването на разходите им за социалноосигурителни вноски след вдигането на миналата работна заплата или за ток и парно. Някои анализатори смятат, че това бреме дори ще охлади ентусиазма на повечето дружества да реинвестират печалбата си в започването на бизнес в райони с висока безработица. За опасността от подобен ефект предупреждават и експертите от МВФ, които препоръчват едновременно и плавно намаляване на ставките по корпоративно подоходния данък и на социалноосигурителните вноски. Но тогава какво остава от предизборните обещания на победителите?
Новите шефове на държавата ще търсят възможности за увеличаване приходите в бюджета чрез по-високите акцизи на някои стоки, които според бюджета за 2001 г. трябва да донесат в хазната 877 млн. лева. Същото се отнася и за патентните данъци. Съществуват обаче опасения, че вдигането на акцизите ще покачи цените на стоките и ще стимулира контрабандата, на които няма да може да противостои новият шеф на митниците Емил Димитров.

Покачването на патентните данъци

(твърди се че те ще скочат средно с около 50%) пък ще накара много фирми да фалират или да преминат в сферата на сивата икономика вместо да излязат на светло. Както се казва понякога светлината убива. Особено ако нямаш пари, за да си платиш сцената и прожекторите.
В крайна сметка, когато всички промени в данъчните закони излязат на бял свят, може да се окаже, че крайният резултат за данъкоплатците - граждани и фирми, няма нищо общо с предизборните обещания. Този анализ обаче едва ли ще може да бъде направен в близките няколко месеца.
Твърди се, че с окончателните предложения за промени в данъчните закони и с разчетите на бюджета за 2002 г.

първо ще се запознае мисията на МВФ

водена от Джералд Шиф, която ще пристигне в България на 11 септември. Според някои финансисти, до срещата с Шиф предложенията за промени в данъчните закони и цифрите в бюджета коренно ще се различават от първоначалните виждания на новото правителство. Това, разбира се, не е болка за умиране. Страшно ще стане, ако МВФ не приеме правителствените сметки за бъдещите приходи и разходи в държавната хазна и не подпише ново споразумение с България. При подобно негативно развитие на събитията кабинетът на Симеон Сакскобургготски ще се сблъска с хладно отношение от страна на основните кредитори на страната ни - Световната банка, Европейската инвестиционна банка и ЕБВР, и с понижаване на интереса от страна на чуждестранните инвеститори към България.

Facebook logo
Бъдете с нас и във