Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

МИЛИОНИ ЗА СМЕТ

Управлението на отпадъците ще погълне над 800 млн. лв. до 2007 г. и някои предприемачи вече усетиха добри възможности за бизнесПечелившият бизнес със скрап скоро ще мине на заден план. На смяна идват цели заводи за рециклиране на отпадъци или пък за изгарянето им и производството на енергия. Така е според Националната програма за управление на дейностите по отпадъците, която правителството одобри в края на миналата година. На практика вероятно ще се реализират само онези проекти, за които плаща Европейският съюз или са изгодни за някого. В момента частният интерес гравитира около свръхизгодните заеми и помощи, отпускани от Предприятието за управление на дейности по опазване на околната среда към екоминистерството, или около онези сделки, при които клиент се явява държавата - такъв е случаят с фирмите за сметосъбиране. Не е за подценяване и факторът, който прави отпадъците особено интересни за полулегалните структури - държавният контрол (поне засега) е силно затруднен. Навсякъде по света сенчестият бизнес има слабост към сектора на строителството и бизнеса с отпадъци. Към строителството - защото вложените материали и качеството му се установяват чак при земетресение, а към боклуците - тъй като при тях всичко изгаря или се претопява, многозначително обобщава един от дългогодишните специалисти по управление на отпадъците, пожелал анонимност.Поне на този етап обаче не личи Министерството на околната среда и водите да се притеснява от навлизане на сенчести капитали или от евентуално недоволство на гражданите, на каквото отдавна се радват фирмите за сметосъбиране. Националната програма по-скоро показва оптимизъм, който явно се подхранва от обещаното финансиране от Евросъюза. Според документа, от 2003-а до 2007 г. в проекти, свързани със събиране и управление на отпадъците, ще бъдат инвестирани над 814 млн. лева. (В тази сума не се включват текущите разходи на компаниите, занимаващи се с боклуците. ) Най-голям е делът на средствата от ЕС - над 200 млн. лв., а 48 млн. лв. ще осигурят други международни институции. Държавният бюджет дава 194 млн. лв., а общините - 48 милиона. Още 273 млн. лв., под формата на помощи и кредити, ще осигури споменатото вече предприятие към Министерството на околната среда. Частните вложения през петте години се очаква да бъдат 152 млн. лева. В крайна сметка не е сигурно дали този план ще се изпълни, но раздвижването сред български и чуждестранни инвеститори в бизнеса с отпадъците е очевидно.Сметищата ще погълнат най-много пари (273 млн. лв. до 2007-а). На мястото на сегашните 663 ще се изградят 54 депа. Ще бъдат закрити и петте хиляди незаконни бунища, за което също трябват средства. До 2009 г., когато разчистването им трябва да приключи, ще бъдат похарчени 151 млн. лв., съобщиха от екоминистерството.Годишно у нас се изхвърлят около 13 млн. т отпадъци, като най-много - над 8 млн. т, са промишлените, но само малка част от тях отиват на общинските сметища. Колкото до битовите отпадъци, на човек се падат по 500 кг, а министерството на екологията си е поставило за цел да ги намали на четиристотин. Не е много ясно обаче как ще стане това, защото едната забрана за използването на пластмасови прибори в заведенията за хранене няма да помогне. Затова пък отсега е съвсем ясно и дори е записано черно на бяло в националната програма неизбежното повишаване на такса смет. От ековедомството твърдят, че то се налага поради големите инвестиции и заради нарастващите разходи по транспортиране на боклука (новите депа ще са по-малко и ще обслужват по няколко общини). Кметът на столицата Стефан Софиянски неотдавна също намекна за подобна възможност във връзка със затварянето на бунището в Суходол (по неговите думи през 2005 г., а според програмата - през 2009 година). Градоначалникът отбеляза, че увеличаването на таксата ще бъде спестено само ако се осигури безвъзмездна помощ от ЕС. Столичната община планира да замени сметището в Суходол със завод за преработка на отпадъци на територията на Кремиковци (с участието и металургичния комбинат като съакционер), който ще струва около 100 млн. евро. Кметството дори проведе конкурс за избор на изпълнител, на който се явиха 32 кандидати, след което не се чу нищо. Интересното е, че по сметките на правителството София ще успее да си изгради ново депо за 6 млн. лева.Сметищата са най-напред на опашката за финансиране и това не случайно. По данни на НСИ например само 4% от промишлените отпадъци се предават за рециклиране. Същевременно почти не се практикува изгарянето на боклуци (като изключим болничните и опасните промишлени отпадъци) и други методи за преработка. Изглежда дори екологичното министерство не си прави илюзии, че може лесно да преобърне навиците на хората у нас - колкото и пари да се налеят в тази сфера. Но и не е устояло напълно на европейската си мечта и затова е предвидило 140 млн. лв. от частни инвеститори и държавата за разделно събиране на опаковки. Става дума за осигуряването на допълнителни контейнери за стъкло, хартия и пластмаса (и вероятно за рекламни материали, които ще имат ефекта на едновремешните емайлирани табелки Пазете чистота). В посочената сума не са включени инвестициите в предприятия за рециклиране. Тези дейности занапред щели да се финансират само от частния бизнес, което поставя в привилегирована позиция последните мощности, изградени с държавна помощ (например завода за гуми в с. Габер). Специалистите изтъкват, че още през 70-те и 80-те години у нас е осигурена добра инфраструктура за преработка на вторични суровини, но тя не обхваща някои от най-разпространените днес отпадъци (пластмасовите бутилки от ПЕТ-полиетилен терефталат, или отпадъците от цветни метали).Колкото до разделното събиране, единствената сигурна полза от него ще е за доставчика на новите контейнери. Малцина вярват, че хора, които често не успяват да занесат боклуците си до кофите за смет, ще отделят време да ги сортират. Дори и това да стане обаче, само разделянето не е достатъчно.За преработка не могат да се приемат замърсени бутилки и различни видове пластмаса. Затова експертите смятат, че успешна ще е само система, която предполага изкупуване на отпадъците и е организирана по подобие на пунктовете за вторична хартия. Друг е въпросът, че макар вече да действа подобно законово задължение, още не се знае кой ще ги изкупува - дали общините, дали частни фирми или други организации? Приетият през септември 2003 г. Закон за управление на отпадъците изисква всички производители или вносители на опаковки и други разпространени замърсители да организират разделното им събиране, както и преработката на част от тях (тази година се предвижда да бъдат преработени 20% от опаковките, а през 2011 г. процентът на повторно оползотворяване да стане 50 на сто). Тези, които не могат да си позволят организирането на подобен процес, са длъжни да участват в т. нар. колективна схема за оползотворяване. Тоест в организация с неизяснен засега юридически статут, която ще сключва договори както с изкупните пунктове, така и със заводите за рециклиране. Точно този подход е възприела Кока-Кола, подкрепяйки изграждането на предприятието за преработка на пластмасови бутилки в Костинброд. (Българското дружество на компанията, както и това на Тетрапак дори създадоха за целта браншова асоциация за опаковане и околна среда.)Законът за управление на отпадъците предвижда също така от 1 януари 2004 г. да бъде въведена продуктова такса за опаковките, пускани на пазара в България. Таксите ще се заплащат от производителите и вносителите на опаковани стоки в страната, пропорционално на количеството на опаковките и в зависимост от вида на използваните материали. От тях ще бъдат освободени само тези заводи, които докажат, че сами са си организирали рециклирането. Събраните пари ще постъпват в предприятието към екологичното министерство, което ще ги дава за осигуряване на разделното събиране и преработката на отпадъците. Само че въпросната такса още не се събира. Просто защото... още няма наредба за въвеждането й.Доста по-ясни изглеждат нещата при старите автомобили. Японската Ебара корпорейшън заяви намерения за финансиране на проекти в района на гр. Лом за 200 млн. евро. Част от парите ще са за строителство на съоръжение за изгаряне на внесен от чужбина прах от смилането на стари автомобили. Координатор на това начинание е Министерството на икономиката, а за осъществяването му в националната програма са определени 10 млн. лева. Други 20 млн лв. ще отидат за два центъра за разкомплектоване на излезли от употреба моторни превозни средства. Изграждането им ще бъде възложено чрез конкурс по реда на Закона за обществените поръчки, който ще бъде проведена в средата на април. Центровете ще обработват по 16 хил. изоставени коли годишно, като изискванията на ЕС са до 2005 г. да се рециклират поне 25% от автотрошките.Значителни средства са предвидени и за обезвреждането на опасни боклуци и за системите за компостиране на отпадъци (преработката им в тор), но тази територия не е разрешена за частни инвеститори.

Facebook logo
Бъдете с нас и във