Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

МИЛИОНИ СЕ ЛЕЯТ ОКОЛО НОВ ЗАКОН

Новият политически сезон предвещава да е един от най-скандалните, коментират в кулоарите на Народното събрание депутати от различните парламентарни групи. Кулминацията ще е след пражкото решение за НАТО, но началото на битките е съвсем предстоящо. Първият взрив на депутатски страсти ще е около проекта на новия закон за далекосъобщенията, приет набързо от кабинета в средата на август. Решението от горе е проектозаконът да бъде гласуван максимално бързо, без много дискусии и обяснение. И без каквито и да било съществени промени в текстовете, сподели представител на управляващото мнозинство. Негов колега пък допълни, че подобно решение е направо неизпълнимо. Не само заради чисто икономическите интереси, които разделяли групата на НДСВ, но и поради очаквания бойкот от опозицията. Неизвестните в цялата история засега са повече от една. Първата опира до партийната дисциплина в най-голямата парламентарна група, чиито редици е в състояние да стегне единствено Симеон Сакскобургготски. Възможно е от негово име да бъде потърсена подкрепа и от опозицията вдясно. Опитите за сондажи обаче в момента са твърде предпазливи, казват сини депутати. И докато тези сондажи са едва първите стъпки в кадрила НДСВ-СДС, играта с хората на Доган ще се играе по правилата (не на царя премиер, а на Ахмед, както показва досегашната практика). Засега позицията на ДПС по телекомуникационните въпроси е повече от неясна. Но отношения и връзки през последните десетина години карат посветените да предвиждат, че Централният съвет на движението (по-точно Ахмед Доган) ще подкрепи проекта на правителството, а не опонентите му в лицето на новите компании в сектора. В този случай текстовете на нормативния акт ще бъдат одобрени, и то без да се променят кардинално. Инак рамката на закона може да излезе от пленарната зала доста ревизирана. Но и в единия, и в другия случай скандалните дискусии няма да ни се разминат. Защото не само икономическите интереси, но и наличните финанси на телекомуникационните лобита са едни от най-мощните в страната. Битката ще се подклажда и от нашенци, чийто постоянен адрес от години вече е в чужбина, от изтеклите отвъд граница български капитали, а и от чисто външнополитически интереси, за които телекомуникациите в центъра на Балканите не са без значение.Впрочем отделните лобита се сформирахаедва в края на август. Формален обединител бе онзи проектозакон, написан на крак от експертите на транспортното министерство и Комисията за регулиране на съобщенията и набързо одобрен от кабинета. И по-точно неговият 4-и, уж преходен параграф, който запазва монополните права на националния телеком с една, две... та до цели шест години - т.е. с един недотам преходен срок. През последните четири месеца всякакви опити да се повдигне някаква сериозна публична дискусия по въпросите на развързания БТК-монопол удрят на камък. Никой от управниците не поиска да се включи в нея. Неофициалните откази се въртят все около онази летва, разделяща робите на мълчанието от оправомощените експерти. От своя страна чистите политици и повечето от юпи-представителите оправдават мълчанието си с твърде сложната и специализирана телекомуникационна материя, чиято взаимна обвързаност им била съвсем непонятна. Зад повечето от текстовете на тази толкова специализирана материя стоят пари. Сумите зад спорния преходен параграф пък са в твърде значителни размери. А гласът на парите е разбираем за всеки. Колкото по-голяма е сумата, толкова по-мощен е този глас и по-големи са неговите възможности. Затова и битката за всеки от елементите на въпросния преходен параграф ще е повече от оспорвана. Реално погледнато именно развързаният монопол ще позволи на БТК да си запази големите корпоративни клиенти които осигуряват между 55 и 60 на сто от нейните приходи. Или над 550-600 млн. лв. постъпления за 2001 година. След тазгодишното поскъпване на телефонните такси и импулси резултатите за 2002 г. ще са доста по-добри. Неотдавна БТК отчете 19-процентно увеличение на приходите си за първите шест месеца. Ако темпът се запази, само през тази година големите корпоративни клиенти ще платят на националния телеком между 650 и 710 млн. лева. За такива пари наистина си струва да се воюва.Властта, облякла в законови текстове удължения БТК-монопол, се позовава на договореностите с Евросъюза, постигнати още от предишния кабинет. И наистина споменатият 4-и параграф е огледално копие на одобрената от Брюксел регулаторна рамка (в. БАНКЕРЪ я публикува още през юли). Единствената отстъпка в полза на пазарната икономика (с обещания за която НДСВ спечели изборите преди повече от година) е в един, доста дребен пазарен сегмент. Според правителствения проектозакон БТК ще допуска други оператори да се свързват със селищните й централи от 1 септември 2003 г., а не чак от 1 януари 2004-а, каквато е договореността с ЕС. Иначе рестрикциите са точно такива и точно толкова продължителни, колкото са записани в евро-българския документ. Стотиците милиони левове зад всяка от новите монополни екстри ще позволят на БТК да цифровизира мрежата си. Това е и условието, поставено от еврочиновниците в замяна на отстъпения монопол. От 23 на сто в края на тази година цифровизацията трябва да достигне поне 46% през 2005 г. по отношение на крайните потребители в цялата страна. За София този процент е 80, за областните градове - до 60%, за общинските центрове - до 50%, а за малките населени места - до 20 на сто. По сметки на самата компания необходимите за тази степен на цифровизация суми са 400 млн. евро (т.е. към 800 млн. лв.), разпределени по равно през следващите три години. Сиреч малко над 230 млн. лв. на година, което е съвсем по джоба на националния телеком, чиито приходи за 2002 г. се очаква да надхвърлят 1.2 млрд. лева. Без удължаване на монополните права обаче БТК съвсем ще го закъса. Тогава тя не само няма да може да се приватизира, но и трудно ще оцелее на пазара. В този случай без съмнение ще бъдат закрити нерентабилните й централи в по-малките населени места и крайните панелни квартали на големите градове, а за каквато и да е цифровизация ще е смешно да се говори. Нереализираните от телекома постъпления ще отидат в алтернативните оператори. Това ще са не само популярните напоследък фирми, предлагащи телефонни разговори през ИНТЕРНЕТ. Основен конкурент на БТК може да стане някоя от големите кабеларки, изградила разпределителни мрежи в повечето градове на страната. С най-широка мрежа засега е Кейбъл България, чийто бивш шеф е сегашният министър на транспорта и съобщенията Пламен Петров.В действителност кабеларките ще са най-малко потърпевши от удължения БТК-монопол. Защото от 1998 г. насам те са глезените деца на телекомуникационния пазар. Специални наредби определят условията, при които националната компания е длъжна да пуска техни кабели в подземните си колектори. Пробойните в досегашния закон и главно категоричният отказ на регулаторната комисия да санкционира нарушенията пък им даде възможност да изградят собствени преносни линии. По неофициална информация на БТК напълно незаконно върху антенните й мачти са разположени над 5000 (пет хиляди!) устройства за пренос на радио- и телевизионни сигнали. От което телекомът губи милиони на месец. Но най-голямата си законова екстра кабеларките получиха през април 2001 година. Тогава специален текст забрани на БТК през досегашния монополен период (до края на 2002 г.) да разпространява радио- и телевизионни сигнали по кабелен път. Намерението и на висшите държавни чиновници, и на законодателите да стимулират изграждането на кабелните разпределителни мрежи бе публично афиширано. С малки изключения (Кейбъл България и софийската Евроком Кабел), кабеларките проспаха екстрения за тях период. И сега се жалват наред с тези, които най-много губят от удължения монопол на БТК - операторите на телефонни разговори през ИНТЕРНЕТ. За последните две години младите инак играчи натрупаха значителни професионални, а и финансови аргументи, за да си осигурят лобистка подкрепа за смекчаване на рестрикциите от новия монопол. Към техните усилия ще се присъединят и немалко чуждестранни технологични компании, за които тромавата структура и остарялата мрежа на националния телеком могат да се превърнат в балкански Клондайк.

Facebook logo
Бъдете с нас и във