Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Милиони отлитат след фалита на "Сиконко"   

Пламенните речи на политиците ни, свързани с "небивалия икономически възход"  на България през последните години, сякаш трудно намират потвърждение в реалния живот.  Достатъчно е да се вгледа  човек в  стотиците дела за  несъстоятелност на доскоро  известни и саморекламиращите се по-големи компании у нас, за да се стигне до извода, че

думите и реалността се разминават драстично

Разбира се, често в тези случаи става дума за  сериозни "врътки" с имущество и финансиране  в полза  на конкретни хора, но това далеч не оневинява държавните институции, които  от години си затварят очите  дори в случаите, когато по презумпция би трябвало да контролират скрупульозно. Особено дружествата, свързани с приватизационните фондове. А този, за който ще стане дума  тук,  е точно такъв.  

На 15 март на търг бяха изнесени  част от активите  на   една от големите доскоро строителни компании в страната  - акционерното дружество "Сиконко билдинг".

Синдикът на обявената преди близо две години  в несъстоятелност компания - Ралица Топчиева, сложи на тезгяха неин  имот  в Южната промишлена зона на Бургас. Става въпрос за остатък от  един от най-големите имоти на компанията  в черноморския град,  обособена част от  терен, оценен  за 1 687 081 лева.

Преди време (през лятото 2016-а), частният съдебен изпълнител Ивелина Божилова се опита да разпродаде на търг  за удовлетворяване вземането на взискателя "Банка ДСК" терен от 37.9 хил. кв. м с 37 сгради в него, собственост на солидарните длъжници "Планет дивелопмънтс", "Сиконко билдинг" и ипотекирания длъжник "Метални панели и конструкции" в същия район. Тогава наддаването трябваше да тръгне от 11 907 268 лева. По това време все още дружеството не беше обявено в несъстоятелност, но кредиторите му вече бяха предявили своите претенции в съда. Мажоритарен собственик на "Сиконко Билдинг" и на "Метални панели и конструкции" е "Сиконко Кънстракшън" АД, ако се съди по последния публикуван списък на акционерите, присъствали на Общото събрание на дружеството  на  28  октомври 2015 година.

В самото "Сиконко Кънстракшън"  пък собствеността е поделена между Данчо Данчев и... "Сиконко билдинг". Явно в случая става въпрос за формиране на капитал чрез размяна на пакети акции, което бе особено популярна и безспорна законна схема за създаване на компании без наличието на необходимите за това пари. Популярна, но лоша търговска практика, която не осигурява за дружеството свежи пари и гаранции, че акционерите му могат да го подкрепят финансово при нужда. При посочените три фирми  такава подкрепа е направо невъзможна, защото по това време  и  друга финансова институция - "УниКредит Булбанк", вече е завела дело за несъстоятелност  на "Сиконко Билдинг" заради

дълг от близо 2.5 млн. евро

 Това става ясно от едно от последните решения на Софийския градски съд по делото за несътоятелността от 19 октомври 2017 година. От него става много ясно, че дълговете на строителната компания са огромни. "Банка ДСК" също е призната като "присъединен кредитор". Тя е финансирала дружеството с 2 403 075 евро. Първа инвестиционна банка също е дала своя дан със сумата...  4 млн.евро.

Още няколко дружества са вписани в списъка на кредиторите с признати вземания от 10 хил. до 100 хил.лева.

Очевидно е, че с разпродаването на точно това имущество  едва ли всички кредитори могат да бъдат обезщетени подобаващо. За да разберем повече подробности за това какво точно е останало за разпродаване от активите на строителната компания, се свързахме със синдика Ралица Топчиева.

Пред в. "БАНКЕРЪ" тя каза: "Това е първият търг за продажба на  този имот.  До този момент все още купувач не се е появил, но това е нормално. Рядко се явява кандидат още при първо предлагане. Да не говорим, че сами разбирате, че става дума за идеални части от един много голям терен, но само те са в активите на "Сиконко Билдинг" . Другите имоти  и сгради са собственост на три други дружества, чиято собственост не е обект на настоящата несъстоятелност. Моите предположения са, че ако се появи купувач, той със сигурност ще е този, който би купил целия имот. Но кога ще бъде проявен интерес  аз не мога да гадая."

На въпрос на в. "БАНКЕРЪ"  дали останалата част от имота е собственост на свързани фирми  Топчиева не даде категоричен отговор, но за това пък това става ясно от обявленията за продажба, които вече повече от две години пуска частният съдебен изпълнител Ивелина Божилова. Последно имотите са били предлагани преди месец. Пред наш репортер самата Божилова каза, че до този момент  купувач не се е явявал.

Какво ще се случи оттук нататък също не е ясно. Хубаво е обаче да припомним

коя всъщност е затъналата с милионни дългове компания

Холдингът  "Сиконко“ беше създаден през 1998-а, след като двата приватизационни фонда "Сиконко инвест" и "Булинвест груп" бяха преобразувани и  се вляха  в приватизираното през 1994-а държавно предприятие "Сиконко" АД - дружеството   учредител на двата приватизационни фонда.  Ако се поровим в историята, ще си припомним, че самата приватизация се осъществява чрез  дружеството с ограничена отговорност "Сиберия"  - с парите на над 200 души от неговите мениджъри, служители, а също  и  на наши, и чуждестранни партньори. През 1998 -а към него се вливат двата приватизационни фонда с общо над 22 000 души акционери, които след последващо изкупуване на акции са сведени до 13 500 души. До август 2005-а  холдингът притежаваше 30 дъщерни и поддъщерни (създадени от дъщерни дружества) структури. През периода 1999-2004-а Данчо Лазаров, в качеството му на председател на съвета на директорите и генерален изпълнителен директор на "Сиконко Холдинг" АД,  преследваше една-единствена цел - да се отърве от основните участници в приватизацията и изграждането на холдинговата структура и да ги замести с членове на семейството си и  с  двама-трима приближени, за да бъде безпрепятствено разграбено дружеството, както  твърдяха по онова време засегнати акционери.

 От документи във фирмените регистри  също става ясно, че  навсякъде в управителните органи на ключови за съществуването на холдинговата структура дружества са членове на семейството на Лазаров  - синът му Калоян Лазаров, дъщерята Теодора Лазарова-Деведжиева, зетят - Светослав Деведжиев, и шуреят - Петър Кирилов. Останалите ръководители на дружествата в холдинговата структура също са от тесния му кръг по интереси - о.з. полковник от службите Георги Мурджев,  Сава Савов - съученик и приятел от СПТУ по хлебопроизводство, бившият член на ръководството на Евролевицата Иван Тодоров. Застопорявайки по този начин управлението в дъщерните дружества и създавайки още едно ново поддъщерно дружество, през юли 2005-а  "Сиконко кънстракшън"  започва да изважда  активи  на холдинга и прехвърлянето им към дружества, изцяло контролирани от Лазаров, от семейството и приятелския му кръг. По това  време започват да се трупат и дългове на холдинговата структура.

Цялата работа се размирисва допълнително  и на свиканото от акционери събрание на 7 септември 2005-а. Според резултатите от него, вписани в търговските регистри, е избран нов съвет на директорите . При скандалите, които започнаха да тресат холдинга, се заговори за антидатирани джира (за прехвърляне на собствеността на акции), чрез които Лазаров  панически е прехвърлял най-големите предприятия, контролирани от него, едно на друго. Така например строителната фирма "Сиконко билдинг"  се прехвърля на "Сиконко индустриално предприятие", "Сиконко кънстракшън" и "Сиконко транс". На практика схемата е доволно проста - дружествата помежду си се притежават едно друго, а управлението в тях - т. е. всички решения, участие в общи събрания и т. н., се държи от семейството. Резултатът -

холдингът се декапитализира и в него остават само дългове

На 7 септември 2005 -а е избран, а на  13 септември 2005 -а е вписан нов съвет на директорите, но и той не е в състояние да спре Лазаров - макар и незаконни, прехвърлянията продължават. По това време вече става ясно  какво е реалното състояние на холдинга - купища задължения, блокирани сметки на дружеството на територията на България, неизплащани осигурителни вноски с изключение на тези на напускащи работници и служители от януари 2002-а, неразплатени местни данъци и такси, поемане на огромни задължения към кредитни институции в качеството на  съдлъжник на контролираните от Лазаров дъщерни дружества и т.н. На този фон обаче се заговори, че новият директорски борд е успял да открие  необявени  лични сметки на Лазаров в Австрия и в Германия със значителни наличности  в  тях, които далеч не отговарят  на получаваното от Лазаров възнаграждение, както и значително лично недвижимо имущество на територията на страната.  Ощетените акционери се оплакваха, но до последици от  техните жалби  така и не се стигна. С думи прости - пиха по една студена вода.

Сега е напът да се повтори тази история, но по отношение и на банките кредиторки. Но както се казва - този, който е раздавал кредитите, е трябвало да  помни  добре  старата поговорка : "Доверие всекиму, вересия никому"...

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във