Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

МИЛИОНИ НАДНИЧАТ ЗАД ХИМЕРИТЕ ОКОЛО АЕЦ-А

Емил Вапирев, председател на Агенцията за ядрено регулиране:Ако някой твърди, че партньорската проверка ще бъде за преоценка на състоянието на блокове III и IV на АЕЦ - Козлодуй, просто лъже. Аз не знам защо хората се надяват на тази партньорска проверка за удължаване на срока за експлоатация на III и IV блок на атомната централа. Тя няма да бъде техническа. Шансът за това бе изпуснат още преди шест месеца. Последните десетина дни категорично разбиха всички химери около АЕЦ Козлодуй. Не само политическите и чисто техническите, но и финансово-икономическите, чиито измерения са от порядъка на стотици милиони долари. Вече е пределно ясно, че шансове за спасяването на който и да е от малките блокове в ядрената ни централа няма. Дългоочакваната партньорска проверка ще проследи до каква степен страната ни изпълнява поетите ангажименти към Евросъюза. И тези за извеждането на ядрени реактори от експлоатация, и другите - за модернизацията на енергоблоковете, които ще продължат да работят. Това заяви през седмицата председателят на Агенцията за ядрена безопасност Емил Вапирев.Проверката ще е почти рутинна, ще бъде извършена от работната група по ядрена безопасност на ЕС и ще отнеме доста време - от девет месеца до година. Евроекспертите първо ще съставят поменик от въпроси, които ще бъдат изпратени до централата. Подготовката на отговорите трябва да приключи в четири-петмесечен срок и предварителната информация ще бъде анализирана и обобщавана в Брюксел. Така че проверяващите ще пристигнат в Козлодуй с напълно формирана позиция и почти написан доклад (до 95%), твърди Вапирев. Оптимистичната прогноза за АЕЦ Козлодуй е на бившия шеф на централата Йордан Йорданов, според когото евроинспекцията наистина ще се състои Наименованието партньорска проверка се използва в организацията на европейските ядрени оператори WANO, създадена от лорд Маршал (помогнал изключително много на атомната енергетика в България), обяснява инж. Йорданов. При такава инспекция е необходимо нивото и компетентността на проверяващите да са същите, както на проверяваните. С други думи, комисията за АЕЦ Козлодуй трябва да е съставена от специалисти, които работят в аналогични ядрени централи в страните членки на ЕС. Областите на проверката пък, според инж. Йорданов, ще са: безопасност, експлоатация, ремонт, инженерно осигуряване, подготовка на кадрите, химия и водоподготовка...Независимо от полярните прогнози на песимистите и оптимистите, те са сигурни в едно: разработваният от експертите в Брюксел въпросник няма да е само за АЕЦ Козлодуй, а за всички енергоблокове в Централна и Източна Европа на които ЕС постави щемпела опасни реактори от съветски типИ за които съответните правителства поеха ангажименти пред Евросъюза. Така че освен в Козлодуй почти аналогични въпроси ще бъдат поставени пред литовската АЕЦ Игналина и пред словашката централа в Бохунице, научи БАНКЕРЪ. В трите централи ще бъдат извършени почти аналогични партньорски проверки. Основа за разработването на въпросника ще е Ръководството за оценка на показателите по ядрена безопасност в Източна и Централна Европа, прието от Европейската комисия още през 2000 година. То дава възможност за съпоставяне на нивото на ядрената безопасност в отделните държави, като същевременно отчита различното им икономическо състояние, енергийната ситуация в тях и типа и експлоатационния статус на използваните ядрени мощности. Както БАНКЕРЪ вече писа, въз основа на това ръководство още през 2000-2001 г. бяха изготвени отделни доклади за България, Чешката република, Унгария, Литва, Румъния, Словашката република и Словения. Оценката тогава не включваше посещение на място, а бе направена само на базата на наличната информация - документи от проверки на МААЕ и на независими организации, както и на материали, предоставени от контролните органи в съответната страна и от експлоатиращата централите организация. Заявено бе още, че заключенията не са окончателни и подлежат на промяна. Конкретно за АЕЦ Козлодуй еврооценката от декември 2000 г. бе съвсем добронамерена, но бе подчинена на едно предварителното условие: малките блокове в Козлодуй да бъдат изведени от експлоатация, припомнят запознати. И със записа при затварянето на глава Енергетика от 19 ноември 2002 г. българското правителство потвърди това условие. Основната цел на очакваната сега проверка от ЕС е да оцени напредъка по безопасността на централата спрямо онзи доклад от края на 2000 година. Акцентите при нея ще са два. Първият ще е за постигнатото ниво на проектната и експлоатационната безопасност на двата хилядника в Козлодуй и изпълнението на програмите за модернизацията им. Вторият ще е за етапите при затварянето на първите два малки реактора, както и за мерките по безопасното съхранение на радиоактивните отпадъци и отработилото ядрено гориво.Безспорно становището на европейските експертище е доста положително след изпълнения ангажимент пред ЕС за затварянето на блокове I и II в края на 2002 година. Смекчени ще са критиките за пропуските, касаещи по-скоро безопасното съхранение на радиоактивните отпадъци и на отработилото ядрено гориво. Разписаните в тази насока мерки ще бъдат поощрени, а можем да очакваме и конкретен текст, предвиждащ целево подпомагане на международни организации и фондове за централата в Козлодуй.Най-оптимистична ще е прогнозата за блокове V и VI. Още повече че и в доклада от 2000 г. планираните мерки за модернизацията им бяха оценени положително. Тогава бе записано, че след изпълнението им може би е възможно реакторите да достигнат ниво на безопасност, близко до стандартите, на които отговарят ядрените централи в Западна Европа. Освен това основните принципи на безопасност, заложени в оригиналния проект на двата хилядника, бяха приравнени на действащите международни правила към 1970 година. Усилията сега трябва да са не само за положителна оценка на нивото на безопасност на V и VI блок, но и за категорично становище на ЕС, че продължителността на експлоатацията на всеки от тях ще бъде определяна така, както и в страните от Западна Европа. Най-големите проблеми ще са около блокове III и IV. И то главно защото те са тип ВВЕР 440/230, обявен още през 1992 г. и от ЕС, и от Г-7 за опасен. С почти 100-процентова сигурност може да се предвиди, че отново ще бъдат повдигнати въпросите за онези 60 дефекта в тяхната безопасност, квалифицирани като много сериозни и неотстраними с разумни финансови средства в доклада на ЕС от 2000 година.Конкретните формулировки след европроверката може да са повече или по-малко спорни, но без никакво съмнение зад всяка от тях ще надничат огромни суми Защото ако един реактор се експлоатира 20, 30 или 40 години, гаранциите за безопасност трябва да са не за десетки или дори стотици години, а безсрочни. Става въпрос за безопасното съхраняване както на радиоактивните отпадъци и на отработилото ядрено гориво, така и за безопасността на самата площадка. Използваните до момента решения у нас са временни, за период от около 50 години, смята Йордан Йорданов, базирайки се на разработки на ръководената от него консултантска агенция Нуклеон. Според тях необходимите за безопасното погребване суми са поне равни на инвестициите, вложени в изграждането и пускането в експлоатация на самите реактори. За всеки от малките блокове в Козлодуй ще са необходими средно около 700 млн. евро. Натрупаните в двата специални фонда средства обаче са малко над 300 млн. лева. Една от целите на предстоящата европроверка е именно да не се допусне срив на безопасността както при спиране на реакторите, така и в процеса на тяхното извеждане от експлоатация, допълва инж. Йорданов. Спрените блокове могат да се окажат много по-опасни, ако не се осигурят пари и не се предприемат съответните действия за десетки години напред.През миналия октомври Брюксел увеличи с 50% парите за ядрената безопасност на Стария континент до безпрецедентните 6 млрд. евро. През периода 2003-2006 г. те ще бъдат разпределени между осемте ядрени реактора от съветски тип, действащи в Централна и Източна Европа. Два от тях са в Словакия, други два - в Литва, а останалите четири - в българската АЕЦ Козлодуй. Неизвестно е все още колко от тези средства ще получи Словакия. Но Литва успя още миналата пролет да договори малко над 1 млрд. евро., докато българската квота доста изтънява. В края на 1999 г., когато бе подписан прословутият меморандум Костов-Ферхойген, ЕС ни обеща за затварянето на първите четири реактора 200 млн. евро. Междувременно част от милионите поеха към столичната Топлофикация, други - към Перник. Така за Козлодуй останаха малко над 160 млн. евро.Разбира се, цитираните цифри ще бъдат включени в окончателния доклад от партньорската проверка. Така не само Евросъюзът, но и всяка членуваща в него държава ще разбере какво е действителното състояние не само на реакторите ни, но и на сметките и финансовите планове на централата. Последните със сигурност не могат да гарантират безопасността й.

Facebook logo
Бъдете с нас и във