Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

МИЛИЦЕР И МЮНХ БЪЛГАРИЯ ОПРОВЕРГАВА СКЕПТИЦИТЕ

ВЕРНЕР АЛБЕРТ ПРИСТИГА С КОШНИЦА ИНВЕСТИЦИИ

Германската спедиторска компания Милицер и Мюнх е създадена през 1880 г. в гр. Хоф, Северна Бавария, от Рихард Милицер и Вернер Мюнх, а бизнесотношенията й с България продължават повече от 70 години. Тя организира първия експорт с жп вагони на български стоки за Германия. Милицер и Мюнх е в основата и на първата българска спедиторска фирма с чуждестранно участие - Комет - Фюрт им Валд, основана в началото на 70-те години на миналия век. Първоначално 70% от нея са били на германската компания, а останалите 30% на Деспред. Постепенно делът на Милицер и Мюнх е изкупен от българската държавна фирма.Не са чак толкова много частните компании у нас, които днес могат да се похвалят с десетгодишна история. Още по-малко са тези, които през този период неизменно вървят нагоре, без излишна шумотевица около себе си. Сред тях обаче със сигурност е Милицер и Мюнх България ООД. И неслучайно за десет годишния й юбилей през следващата седмица в София пристига Вернер Алберт, председател на Транс инвест холдинг, бизнесмен от най-висок ранг. Управляваният от него холдинг е регистриран през 1982 г. в Сент Гален, Швейцария, и обединява дружества, сред които и световноизвестният германски спедитор Милицер и Мюнх, финансови групировки, както и инвестиционни и търговски компании. В столицата Вернер Алберт ще съчетае приятното с полезното. Вече са потвърдени срещите му с вицепремиера и министър на икономиката Николай Василев, с председателя на Агенцията за чуждестранни инвестиции Николай Маринов и с министъра на транспорта и съобщенията Пламен Петров. На тях ще се обсъждат възможностите Транс инвест холдинг да инвестира в няколко големи, предварително съгласувани с българската страна, проекта. Става въпрос за изграждане на жп линията и тунела Кюстендил - Гюешево, която е част от 8-ми транспортен коридор, за строителството на карго терминала на летище София, както и на контейнерния терминал край Казичене. Една от най-важните теми, от които се интересува г-н Алберт, са и условията за приватизация на българските железници, които ще се открият след влизането в сила на Закона за железопътния транспорт от 1 януари 2002 година.За разлика от Вернер Алберт и ръководената от него икономическа империя биографията на Милицер и Мюнх България засега е доста по-скромна. След близо едногодишно мотане на документите му в съда дружеството е регистрирано на 4 октомври 1991 г. и е второто у нас със 100% чуждестранно участие след Минолта ЕООД. Впоследствие управляващият директор Сашо Тодоров придобива 10% от капитала на българската фирма, чиято пазарна стойност днес се изчислява на над 15 млн. г. марки. През 1997 г. е регистрирано и дружеството Милицер и Мюнх еър сий карго, 100% дъщерно на Милицер и Мюнх България, което се управлява от съпругата на Тодоров - Красимира Богданова.От регистрацията си досега Милицер и Мюнх България се налага като най-голямата спедиторска компания в страната. И то независимо от факта, че свои дъщерни поделения регистрират и най-големите конкуренти на Милицер и Мюнх в световен мащаб, каквито са Шенкер Бе Те Ел, Данзас и Кюн и Нагел. В България нямаме конкуренция - казва Тодоров. - Никой не е инвестирал подобно на нас във финансовоемка база, като собствен мултимодален транспортно-спедиторски терминал под митнически контрол, което говори за добронамереност, перспективност и стабилност.Преди да застане начело на Милицер и Мюнх България, Сашо Тодоров дълго се е школувал в бившите социалистически външнотърговски мастодонти Химимпорт и Деспред. А колкото до успехите на фирмата, за тях достатъчно красноречиво говорят цифрите. От регистрацията й насам обемът на обслужените пратки се е увеличил десет пъти - от 5446 през 1992 г. на 44 143 през миналата и с очаквано увеличение от около 20% през тази година. Ръстът на брутния й приход също е впечатляващ - от 276 хил. г. марки на над 5 млн. г. марки през тази година.През 1995 г. компанията разкрива първите консигнационни складове в България за шведските лагери SKF и за швейцарското домакинско оборудване Цептер. Година по-късно закупува от Столична община 30 хил. кв. м терен, половината от който е зает от груб строеж. След довършването му се оформя огромна складово-терминална база под митнически контрол, която представлява най-голямата инвестиция в спедиторския бранш у нас. Но по-интересното е, че за първи път частна компания събира на едно място спедитор, складове, митница, обслужваща банка, представителство на Булгарконтрола. Направихме покупката точно по времето на финансовия трус, настъпил при управлението на кабинета Виденов - спомня си Тодоров. - Имахме голям късмет, тъй като парите бяха преведени от Швейцария през БАЛКАНБАНК и оформени като заем. Знаете какво се случи с банката. Взехме си парите след доста време и треперане, като от цялата операция загубихме стотина хиляди марки.Всичко това кара фирмата да е особено внимателна при подбора на банките, с които работи. Това са предимно клоновете на немските банки у нас, но напоследък основната банка, която обслужва корпоративните ни клиенти, е ОББ. Отскоро започнахме делови отношения и с някои по-малки кредитни институции и сме доволни, тъй като са гъвкави и с огромно желание да участват във всеки нов наш проект.Милицер и Мюнх България днес има договор и с Метро Кеш енд Кери за митническо посредничество, складиране и вътрешен дистрибуторски транспорт. Същото дружество се е занимавало изцяло с обработването и складирането на вътрешното обзавеждане за хотел Хилтън, а от октомври 2000 г. има договор с Карлщад Квеле, одобрен от Европейската митническа комисия, за пълно обслужване на целия износ от България за Германия. Основни застрахователи на неговите операции са Булстрад, Юпитер и Орел, като презастраховките се правят в Мюних Ре, Сюис Ре и Оскар Шункс.И все пак едва ли някой ще повярва, че през всичките тези години бизнесът на една компания в България може да върви кажи-речи само по вода. Най-големият недостатък е липсата на политика за стимулиране на сериозните инвеститори - смята Сашо Тодоров. - Подчертавам сериозни, защото е крайно време да се отделят тези, които не са дошли само да приватизират, да източват и ликвидират, а да хвърлят парите си на гола поляна с ясното съзнание, че остават тук за десетки години, като работят за силно присъствие на този пазар. Тези, които регистрират фирма по българското законодателство, плащат си данъците, увеличават заетостта... Една такава фирма обикновено иска да реинвестира печалбата. В спедиторския бранш това е особено важно. Но странно - тук се стимулира репатрирането на печалбата, а не реинвестирането й. Ще ви дам само един пример. Получихме три предложения от големи английски фирми за големи транзитни товаропотоци от и за Иран през България. Англичаните се отказаха още в момента, в който преведохме и ги запознахме с българското законодателство в областта на чуждестранните инвестиции. И си регистрираха търговското представителство в Риека, Хърватска. Сега транзитните товари си минават през България, но цялата търговска част се прави в Риека, което означава, че и част от парите остават там.По въпроса за корупцията и чиновническите бариери Тодоров предпочита да не говори. Но на 4-ия етаж в транспортното министерство останалите малко стари служители още разказват пред по-доверени лица един случай. Преди няколко години същият Сашо Тодоров завел при тогавашен заместник-министър на транспорта високопоставена бизнесделегация. Чужденците искали да изградят със собствени средства карго терминала на летище София срещу получаване на концесия за експлоатацията му за определен период от време. Те надълго и нашироко обяснявали какво ще направят, колко пари ще вложат, какви потоци от товари ще привлекат, колко ще печели държавата от данъци и такси и т.н. Накрая заместник-министърът попитал: А какво ще получим ние?. Гостите не разбрали добре въпроса и започнали да обясняват цялата си бизнеспрограма отначало. Представителят на държавата махнал с ръка, прекъсвайки ги, и пояснил с досада: Това го разбрах, но тук става въпрос за нас - и посочил себе си и другите двама български чиновници. Високопоставените бизнесмени само се спогледали и си събрали багажа.При споменаването на тази история Сашо Тодоров само вдига рамене и каза: Честно казано, не си спомням такова нещо.

Facebook logo
Бъдете с нас и във