Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

МИЛИАРДИТЕ ОТ ЕС ЩЕ ДОЙДАТ В КРАЯ НА МАНДАТА

Ще изпусне ли България предвидената за 2007 г. помощ в размер на около 1 млрд. евро от структурните фондове на ЕС? Това е една от най-дискутираните теми покрай консултациите за съставяне на ново правителство. Политици от различни бои и рангове един през друг обясняваха на гражданите колко пагубно би било за страната евентуално отлагане на членството й в общността с една година, а оттам и загубата на предвидените във финансовата рамка средства. На фона на тази загриженост повечето българи може би са останали с впечатлението, че Евросъюзът e нещо катоблаготворително дружествочиято основна задача е да финансира развитието на по-слабо развити държави като България. Твърде рядко обаче някой от кандидатите за власт обелваше зъб за това какви спешни мерки трябва да се предприемат, за да се навакса закъснението по пет от преговорните глави. Но пък мнозина политици чистосърдечно признаха, че високият залог на парламентарните избори от 25 юни е именно заради това, че следващото правителство ще има шанса да усвоява значителни финансови ресурси, постъпващи по линия на ЕС.Част от тези сметки, могат да се окажат без кръчмар. Защото новият кабинет ще може да разпределя средствата, отпуснати по линия на структурните и на Кохезионния фонд на ЕС,едва през третата годинана своя мандат - 2008-а. И то при условие, че не се стигне дотам да задейства прословутата предпазна клауза. Причината за това отложено във времето усвояване на парите е в сложната система на разплащане, която действа в рамките на единния вътрешен пазар при финансиране на проекти от общите фондове. Може би малцина от кандидатите за власт знаят, че съгласно правилата на Европейската комисия първоначално разходите по одобрените проекти се поемат от съответните национални бюджети. Те се възстановяват в хазната от единната европейска каса, но с близо едногодишно закъснение. Именно поради тази сложна схема правителството заложи като прогноза за 2007 г.бюджетен дефицитв размер на 0.7% от брутния вътрешен продукт. Допълнително утежнение за хазната през първата година от бъдещото членство ще бъде и поетият от България ангажимент да внесе своята първа вноска в единния бюджет най-късно до шестия месец от присъединяването си към общността. По предварителни изчисления на Министерството на финансите тя ще възлиза между 1.13% и 1.19% от БВП, или около 500 млн. лева. Очаква се част от тази сума да бъде покрита с договорената с Еврокомисията бюджетна компенсация за страната ни в размер на 240 млн. евро. При усвояването на средствата от структурните фондове пък действа т. нар. правило ен плюс две. С други думи, държавите членки разполагат с две години, за да договорят парите по съответните проекти и да се разплатят с фирмите изпълнителки. Така че милиардите на Брюкселпо проектите за 2007-а би трябвало да влязат реално у нас най-рано през 2009 г., която ще бъде последна от мандата на следващия кабинет (в случай че той въобще изкара целия си мандат). Като известна компенсация може да се приеме фактът, че през първите три години от присъединяването на България към единния вътрешен пазар ( 2007-2009 г.) ще продължим да разчитаме на помощта по линия на програмите ФАР, ИСПА и САПАРД. Последните меморандуми по тях между българското правителство и Еврокомисията ще бъдат подписани през 2006 г., но траншовете ще продължат да идват до 2009-а. В този период администрацията ни трябва да сключи договори и да се разплати с дружествата, спечелили търговете. А те, както е известно, се организират отизпълнителни агенциикъм няколко институции. По линия на ФАР това са Министерството на регионалното развитие и благоустройството, транспортното ведомство, както и това на икономиката. Конкурсите по ИСПА пък се организират от агенции към Министерството на околната среда и водите, към Министерството на транспорта, както и от две агенции към регионалното ведомство (една към самото министерство и една към Агенция Пътища).Структурата, която има грижата за договарянето на средствата по САПАРД, е в Министерството на земеделието. Финансовото министерство координирацялостния процес на усвояване на средствата от ЕС. Логично е да се очаква, че ведомствата, през които ще минават европарите, ще предизвикат най-голям интерес сред политическите сили при подялбата на креслата в бъдещото правителство.Проблемът е обаче, че все още няма готовност за въвеждането на т. нар. децентрализирана система за усвояване на средствата от ЕС (ЕДИС). Чрез нея ще отпадне осъществяваният в момента от Делегацията на Еврокомисията в София предварителен контрол върху тръжните процедури и сключването на договорите по отделните проекти. Така решаваща дума при определянето на изпълнителите занапред ще има не мисията на Брюксел у нас, а финансовото министерство. Но преди да стане това предаване на щафетата, Европейската комисия ще направи цялостна оценка накапацитета на нашите чиновницида контролират ефективно еврофондовете. Само ако тя бъде положителна, комисарите ще вземат решение да прехвърлят на българското правителство високата отговорност да поеме изцяло подбора на фирми. Една от тезите, които още отсега се налагат в публичното пространство, е, че с въвеждането на децентрализираната система за усвояване на еврофондовете ще се увеличи ирискът от корупцияШансът това да не се случи се крие в няколкото нива на контрол, които са предвидени в одобрената още през 2002 г. от парламента Стратегия за усвояване на средствата от ЕС. Сред тях са системата на двойния подпис, преди да се разрешат харчове с пари от фондовете; назначаването на делегирани одитори в бюджетните ведомства, както и съвместни проверки на българската и на европейската Сметна палата.Политиците у нас са доказали, че когато става въпрос за огромни суми като милиардите на ЕС, винаги намират начини да се отблагодарят на своя приятелски кръг от фирми. Стига този, който ги дава (в случая европейските данъкоплатци), да не се усети и да се разгневи. Тогава резилът би бил по-голям от евентуалната загуба на предвидения за 2007-а 1 млрд. евро.

Facebook logo
Бъдете с нас и във