Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: НАПРАВИХМЕ ДАНЪЧНАТА СРЕДА ПРЕДВИДИМА

ПЛАВНОТО НАМАЛЯВАНЕ НА СТАВКИТЕ ИЗКАРА ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ СИВАТА ИКОНОМИКА НА СВЕТЛО, ЗАЯВЯВА МИНИСТЪРЪТ НА ФИНАНСИТЕ В ОСТАВКАГ-н Велчев, по време на управлението си правителството на НДСВ избра политика на плавно намаляване на преките данъци, вместо да опита данъчна революция по естонски модел. Защо предпочетохте този подход?- Тази данъчна политика е залегнала още в управленската програма на НДСВ, оповестена преди четири години. Избрахме я, защото чрез плавното намаляване на данъчните ставки се гарантират приходите и се избягват всякакви рискове за държавния бюджет, т.е. така се избягва опасността от онова, което сега наблюдаваме в Румъния - там въвеждането на плосък данък намали приходите в бюджета и сега се налага повишаване на ставките на ДДС. По-добрата събираемост на данъците, регистрирана в последните години, показва ясно, че следваната от нас данъчна политика бе насочена в правилната посока и води до повишаване на икономическия ръст и икономическата стабилност на страната.Доколко политиката по отношение на данъците подпомогна ръста на икономиката през последните години, както и нарастването на дела на преките чуждестранни инвестиции? Можеше ли резултатите да бъдат още по-добри при по-радикално намаляване на налозите?- Показателно е, че само през последните две години преките чуждестранни инвестиции нараснаха рекордно, като се очаква за 2005 г. да достигнат до 2.2 млрд. евро. За 2004 г. те са 2.1 млрд. евро. Прогнозите за следващите няколко години показват постоянно и стабилно покачване на инвестициите - както на чуждестранните, така и на националните. Мисля, че това е достатъчно показателно за постигнатата от България икономическа стабилност и за благоприятното развитие на данъчната среда. Ясно е, че плавното намаляване на данъчните ставки води не само до по-добра събираемост на данъците, но и е предпоставка голяма част от сивата икономика да излезе на светло - цел, която отдавна преследваме и по която в последните години отбелязваме много добри резултати. Освен това данъчната среда в България очевидно осигурява предвидимост, високо оценявана от инвеститорите. За първи път правителството на НДСВ прие стратегическия документ Данъчна политика 2003-2005 г., в който бяха заложени намеренията в областта на данъците - както от управленската програма на партията, така и онези, които произтичат от ангажиментите към ЕС. С това осигурихме предвидимост за бизнеса, така че той спокойно да планира дейността си. Това също допринася за увеличаване на инвестициите, доколкото България се превръща във все по-привлекателна за инвеститорите европейска държава, която осигурява много по-висока степен на сигурност на бизнес прогнозите.На фона на това, че хазната излезе на плюс с повече от 1.5 млрд. лв., може ли да се твърди, че през последната година от мандата си НДСВ водеше добре балансирана бюджетна политика? - Да, може да се твърди, че фискалната политика през последните години влияе по най-добрия начин за поддържане на макроикономическата стабилност и за осигуряване на икономическия растеж. Не съм чул критични гласове относно поддържания положителен бюджетен баланс, високото ниво на фискалния резерв, спазването на твърди бюджетни ограничения за държавния сектор и подобряването на управлението на касовото изпълнение на бюджета. Отчетените високи макроикономически резултати представляват сами по себе оценка за водената фискална политика.Няма смисъл да ви убеждавам, че именно благодарение на натрупания ресурс България извърши предсрочно погасяване на дълг. Изкупихме обратно брейди облигациите и излязохме от клуба на лошите длъжници. Ако в началото на мандата всеки българин трябваше да плаща външен дълг в размер на 1377.2 евро, то сега, благодарение на успешната политика, дългът намаля до 905.8 евро. Това е намаление от 471.4 евро на човек. Има доста критики, че парите от бюджетния излишък не са изразходвани прозрачно. Колко от проектите на Компанията Публични инвестиционни проекти са реализирани и колко пари от капитала й са изразходвани?- И в тази посока не виждам никакво основание за критика. Трябва ли да напомням, че именно правителството на НДСВ беше първото през последните десет години, което започна инвестиции в малки проекти от публичната инфраструктура. Колкото до проектите на компанията Публични инвестиционни проекти, последната справка сочи, че 89 млн. лв. са инвестирани в ремонт на пътища, 19 млн. - в реконструкция на железопътна инфраструктура, а 43 млн. - в обекти на Министерството на околната среда и водите. Както знаете, правителството на извънредното си заседание тази седмица взе решение 120 млн. лв. от капитала на компанията да се използват целево за възстановяване на разрушената от наводненията публична инфраструктура. По този начин, без да се нарушава споразумението с МВФ, ще се включи в икономически оборот целият капитал на това дружество, като отново трябва да припомня, че инвестициите ще бъдат насочени към публичната инфраструктура. Критикуват ви също за времето и за начина, по който беше проведен конкурсът за безмитните магазини. Защо той беше направен точно в този момент?В Закона за акцизите е записано, че конкурси за издаване на разрешения за дейност като безмитен оператор се провеждат два пъти през годината - през втората седмица на януари и през втората седмица на юли. Тъй като към настоящия момент работят 13 обекта, чиито разрешения за дейност изтичат в периода между август 2005 г. и януари 2006 г. и с оглед да не се налага да те бъдат затваряни след изтичането на разрешителните им документи, се провежда конкурсът в законово определения срок - през юли.Отчитате ли като ваш личен провал блокирането от ПГ на НДСВ на идеята за създаване на данъчна полиция?- Не бих го нарекъл провал. По-скоро мога да кажа, че ние поставихме основата, върху която ще започнат дискусиите за установяването на този орган в 40-ото Народно събрание. Годината преди края на мандата на нашето правителство беше прекалено натоварена от гледна точка на приемането на редица приоритетни закони, свързани с бъдещето на страната и с присъединяването й към ЕС. Не бих казал, че въпросът за създаването на агенция за фискални разследвания е приключил. Дори напротив. Аз все още съм на мнение, че т. нар. данъчна полиция е нужна, тъй като по този начин ще успеем да ограничим данъчните престъпления. Всяка година в бюджета не влизат около 600 млн. лв. от невнесен данък добавена стойност. А тези пари могат да се използват в много критични сфери, в които средствата никога не достигат. Говорим, че няма пари за пенсии, за здравеопазване, за образование, а в същото време от хазната изтичат милиони. Продължавам да твърдя, че най-ефективният начин тези средства да бъдат събрани е създаването на Агенция за фискални разследвания с чисто анализаторски функции.Защо се забави стартирането на Националната агенция по приходите?- Тя трябва да започне своята дейност в началото на 2006 г., какъвто е и срокът, заложен в плана за изпълнението на проекта за реформа в администрацията за приходите, одобрен от Световната банка. Все още не може да се говори за забавяне, но всичко зависи от Народното събрание и от бързината, с която ще бъдат приети законите, гарантиращи старта на НАП през 2006 г. Ако това не стане до есента, не само че няма да бъде спазено споразумението с МВФ, но наистина ще говорим за забавяне на тази реформа. Какви ефекти очаквате от въвеждането на тригодишни разходни тавани и многогодишно бюджетиране? - Ще ви отговоря може би малко теоретично, защото и въпросът изисква по-аналитичен подход. За да бъдат мотивирани хората, правещи политиката, да търсят баланс между нея и наличностите и нуждите, следва да се въведе програмно и ориентирано към резултатите бюджетиране. Въвеждането на това бюджетиране изисква да бъдат изготвяни средносрочни и дългосрочни прогнози и анализи за бюджета, за да се постигне ефективно планиране на бюджетните разходи и да се осигури изпълнението на поставените цели. Идеята е разходните тавани да бъдат актуализирани с всеки бюджетен цикъл, за да отразят изменените макроикономически условия и приоритети. Ако трябва да изброя очакваните ефекти, списъкът би изглеждал така:- Бюджетът ще стане по-стратегически насочен;- Ще се получи по-реалистична картина за финансовите потоци и при определяне на приоритетите си правителството ще се съобрази с наличните ресурси;- Ще се усъвършенства процесът на разпределение на ресурсите в зависимост от стратегическите приоритети както между, така и вътре в самите сектори;- Ще се повиши предсказуемостта по отношение на политиките и тяхното финансиране, така че министерствата ще знаят в средносрочен план с какви ресурси разполагат за финансиране на одобрените им програми;- Ще се създадат твърди бюджетни ограничения за отрасловите министерства и повишаване на автономността, като по този начин се увеличат стимулите за ефикасно и ефективно използване на ресурсите.Защо, щом митниците работят толкова добре, увеличението на пенсиите е само с около 7 на сто?- Нека направим изчисленията заедно. Съгласно Кодекса за социално осигуряване, пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват ежегодно от 1 юни с решение на надзорния съвет на Националния осигурителен институт с процент, който е равен на сбора от 25 на сто от нарастване на осигурителния доход и 75 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година. Индексът на потребителските цени (средногодишната инфлация) за 2004 г. е 6.3%, а нарастването на осигурителния доход за 2004 г. е 9.4%, в резултат на което полученият процент на осъвременяване на пенсиите е равен на 7 на сто. Както виждате, размерът на реализираните приходи от агенция Митници не е обвързан с начина за осъвременяване на пенсиите.Защо всички по-важни финансови законопроекти останаха за следващия мандат - за акцизите, Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), хазарта, финансовия контрол, безмитната търговия? - Първо бих желал да отбележа, че изпълнителната власт и в частност Министерството на финансите извърши своята част от работата и успя в срок да подготви проектите на тези тежки и обемни закони, които регулират важни за България икономически и финансови взаимоотношения. Известно е, че повечето от тези законопроекти бяха одобрени от Министерския съвет през първото тримесечие на 2005 г., а проектът на Закон за хазарта дори по-рано. Някои от проектозаконите минаха на първо четене в Народното събрание. Явно е, че претоварената законодателна дейност на предишния парламент не е позволила своевременното разглеждане на някои проекти. Ние, разбира се, ще настояваме тези, а и други законопроекти да станат приоритетни в работата на 40-ото Народно събрание.Нека да припомня, че много и важни за страната законопроекти от компетенциите на Министерството на финансите все пак бяха одобрени от предишния парламент - Валутен закон, Закон за публичното предлагане на ценни книжа, Закон за насърчаване на инвестициите, Закон за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи, Закон за митниците, измененията и допълненията в Закона за ДДС, Закона за мерките срещу изпирането на пари, Закона за корпоративното подоходно облагане и редица други.

Facebook logo
Бъдете с нас и във