Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

МИКРОПРОЦЕСОРНИ СИСТЕМИ: КОЙ МЕ ИСКА?

Няма купувач за основната част от активите на злополучното правешко предприятие Микропроцесорни системи вече четвърта година. Смяната на трима синдици също не е помогнала особено на това дело. Както е известно, става въпрос за съдбата на завода за печатни платки, разположен на площ 57.8 хил. кв. м, пароцентрала, заемаща 21 хил. кв. м, софтуерна къща, настанена в двуетажна масивна сграда, обособена част Обектова охрана, представляваща парцел от 98.4 хил. кв. м, а също търговски магазин и стол. Колкото до движимото имущество на Микропроцесорни системи, за него в момента е открита процедура за продажба чрез пряко договаряне. Това е последната съществуваща възможност за продажба, предвидена в Търговския закон. Най-голямо внимание в целия списък привлича заводът за печатни платки - оценката му е почти 12 млн. лева. Преговорите за него обаче ще започнат при цена, по-ниска от половината от цитираната. Продажбата на другите два завода на предприятието - за микропроцесорна техника и за механична комплектовка, представлява един неприятен пример в тази насока - там цената пада до 30% от оценката. Процедурата за продажбата е отворена, докато се намери купувач, заяви пред в. БАНКЕРЪ синдикът на предприятието Стилиян Стоянов. Но шансовете едва ли са толкова големи - машините и съоръженията в Микропроцесорни системи не са подновявани от 1989 година. Тогава предприятието произвеждаше по 100 хил. компютъра годишно. Неговата продукция се пласираше най-вече на пазарите на бившите съветски републики, както и в държавите от Близкия изток. Освен дето оборудването е остаряло, от 2000 г. насам то събира паяжини, тъй като тогава Софийският градски съд обяви фалита на правешкото дружество. Производството по несъстоятелност на Микропроцесорни системи започва още на 14 юли 1997 г., но началната дата за неговата свръхзадлъжнялост, според съда, е 5 май 1995 година. Процедурите обаче са прекратени през 1999 г., за да бъде даден шанс на Агенцията за приватизация да намери добър стопанин на завода и той отново да възвърне предишния си облик на икономически стожер. Агенцията се задейства мигновено и през юни същата година избира за купувач на мажоритарния пакет от 75% от капитала на Микропроцесорни системи работническо-мениджърското дружеството МС и Ко. И сделката е сключена за сумата от... 100 дойче марки. Дружеството обаче не изкарва и година в частни ръце. На 20 януари 2000 г. тогавашният шеф на раздържавителното ведомство Захари Желязков разваля приватизационния договор, защото МС и Ко вместо да оздрави, влошава финансовото състояние на комбината. Впрочем агенцията действа по този начин за първи път.Въпреки че предприятието отново се озовава под опеката на държавата, положението му не става по-розово. Напротив - през август 1999 г. производството по несъстоятелността му е възобновено. Закъснелият опит на неговите шефове да го реанимират е отхвърлен както от Софийския окръжен съд, така и от апелативните съдии и на 3 октомври 2000 г. някогашният символ на научно-техническия прогрес Микропроцесорни системи е обявено във фалит. Тогавашният синдик на дружеството Мирослав Аначков през 2001 г. прави два опита да го продаде като цяло предприятие, но за съжаление те завършват с неуспех. Най-големият кредитор на дружеството - оръжейната търговска фирма Кинтекс, която претендира за сумата от 11 млн. лв., иска смяната на Аначков и съдът удовлетворява нейното желание. Неговото място е заето от Веселин Рашков. Освен обслужващото Военнопромишления комплекс дружество на опашката на кредиторите се нареждат още Агенцията за държавни вземания и Топлофикация Правец. Работниците вече не фигурират в списъка на кредиторите, тъй като техните закъснели с години възнаграждения са им изплатени. Агенцията за държавни вземания също може да бъде донякъде доволна, защото и в нейната сметка на 12 май тази година влязоха 1.3 млн. лева. Веселин Рашков успя да продаде споменатите вече два завода - за микропроцесорна техника и механична комплектовка на българско-германския консорциум DASF за общата сума от 1.9 млн. лева. Въпреки успешните продажби кредиторите на комбината отново поискаха смяната на синдика и на 2 февруари на негово място дойде Стилиян Стоянов, който наследява от своя предшественик едно разрешение от съда по несъстоятелността, издадено още през 2002 година. А то е за продажба чрез пряко договаряне на завода за печатни платки.

Facebook logo
Бъдете с нас и във