Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

МФВ ПОСТАВЯ ШЕСТ УСЛОВИЯ ПРЕД ПРАВИТЕЛСТВОТО

Пирита Сорса, постоянен представител за България на МВФ, пред в. БАНКЕРЪГ-жо Сорса, на 27 февруари МВФ одобри споразумението с България, по което ще получим 300 млн. долара за две години. Какви бяха отзивите по време на разглеждането му от борда на директорите на Фонда?- Той подкрепи програмата и прецени, че тя дава добри перспективи за продължителен растеж и намаляване на бедността в България. Но за това е важно да се поддържа разумната фискална политика, да се запази Валутният борд, както и да се изпълнят многото структурни реформи, които стоят на дневен ред.Какви ангажименти трябваше да изпълни правителството, за да получи от МВФ първия транш в размер на 40 млн. щ. долара?- За да бъдат преведени парите, имаше две условия - да се приеме бюджетът във вида, в който беше договорен през декември 2001 г., и Министерският съвет да одобри политиката на доходите, която, в общи линии, поставя ограничения на заплатите в губещите държавни предприятия. В същото време тези компании подлежат на преструктуриране, за да се подобри производителността им. Това също беше направено доста преди срещата на борда.Избройте условията, които правителството задължително трябва да изпълни, за да получи втория транш от стенд-бай споразумението?- Има шест важни ангажимента, които трябва да бъдат спазени до края на март. Един от тях е да се одобри Законът за банковата несъстоятелност, който вече доста време престоява в парламента. Той е много важен, защото все още има шест банки, които от пет години са в процес на ликвидация. Новият закон трябва да подпомогне и ускори тази процедура и да я направи по-прозрачна.До края на март трябва да започне и втората процедура по продажбата на ДЗИ. Подготовката й върви добре, особено сега, след като се приеха поправките в Закона за приватизацията. Друг важен ангажимент е да се приеме стратегията за приватизация на Банка ДСК. Трябва да влязат в сила и изискванията за новите детски надбавки, които ще получават само семействата с ниски доходи. Правителството се е ангажирало през март да бъде завършен и разгледан планът за образователната реформа - затварянето на училищата с малък брой ученици, модернизацията на образователната система и така нататък. Последното изискване е до края на април да бъде обявена ценовата схема, по която плащанията на домакинствата за електроенергия постепенно да покрият разходите за производството й.Не се ли опасявате, че има риск заложените в бюджета параметри да не бъдат изпълнени?- Разбира се, винаги има такава опасност, но ние се опитваме да помагаме на правителството в усилията му да изпълни планирания бюджет. По отношение на данъците, има планове за повишаване на събираемостта. Изпълнението на бюджета, поне за януари, бе напълно (в рамките на нашите предвиждания). Ще трябва да следим как ще се развиват нещата занапред.По какъв начин събираемостта на данъците би могла да се подобри?- Има редица инициативи. Една от тях е в областта на митническата администрация, за което бе привлечен консултантът Краун Ейджънтс. Освен това се получава и техническа подкрепа от много донори. Също така се осъществява и проектът по въвеждането на единната бюджетна сметка. Замисълът е да се обедини събирането на постъпленията в Националния осигурителен институт, данъчните дирекции и Министерството на финансите, така че да се сравняват приходите им и съвместно да работят за принудителното изпълнение на укритите вземания. Споменахте Краун Ейджънтс. Не смятате ли, че има опасност този договор да влезе в противоречие с другите проекти на Европейския съюз и на Световната банка, свързани с митническата реформа? - За това по-добре могат да отговорят от Световната банка и Евросъюза.Все пак, какво е вашето лично отношение, защото това има връзка с бюджетните приходи? Освен това този договор ангажира бюджета с един доста голям разход от около 40 млн. лева.- Не бих коментирала самия договор, но бих искала да изтъкна, че в други страни наемането на външен експерт обикновено води до подобряване на качеството на услугите в данъчната администрация и контрола върху контрабандата.Хората се бунтуват срещу високите патентни данъци. Не смятате ли, че те са непосилни за повечето дребни бизнесмени и търговци?- По този въпрос би било от голяма полза да се знае с колко точно нарастват те. Няма точни числа, например за данъчната тежест на малките фирми. По мои изчисления средният патентен данък е 15 лв. на месец, а увеличението е 6 лв. на месец. Според вас това непосилен товар ли е? Предполагам, че проблемът е в неравномерното разпределение на данъка между различните видове дейности, но нямам информация за това. Би трябвало да се предоставят данни от страна на бизнеса, по които да личи как тези данъци се отразяват на продажбите, за да стане ясно, какво е действителното бреме.Но като цяло бизнесът твърди, че от началото на тази година средата се влошава, а банките - че паричният оборот намалява. Какво е мнението ви за икономическата ситуация в страната?- Засега оценката ни за перспективите през тази година е доста положителна. Тя зависи много от събитията в Европа. Ако се повиши икономическият растеж в Европа, то и българският износ най-вероятно ще се увеличи. Износът от своя страна има голям дял в икономиката, което означава, че увеличаването му ще доведе до стабилен растеж. Мисля, че през декември 2001 г. бе направено допитване сред бизнесмени и те бяха много положително настроени. Освен това паричното търсене расте доста бързо. Кредитирането се увеличава съществено както за домакинствата, така и за предприятията. Вносът на потребителски стоки нараства значително, което показва, че въпреки общия песимизъм икономиката е активна. Ако погледнете доходите, по статистически данни през последните четири години те реално също са се увеличили с над 50 процента. Безработицата обаче е много голяма, а и пенсиите все още са много ниски. Много хора живеят с изключително ниски доходи. Но все пак данните за макроикономиката показват, че процесите на развитие в страната вървят доста добре.Според вас как трябва да се извърши приватизацията на Банка ДСК - първо да се пуснат акциите й на борсата или най-напред да се привлече стратегически инвеститор?- Ние сме загрижени, че ако се продаде миноритарен дял преди придобиването на банката от стратегически инвеститор, това може да повлияе на интереса на този инвеститор. Той или ще предпочете да предложи по-ниска цена, или интересът му ще намалее, защото би желал да има максимален дял от капитала на банката. Крайната цел на приватизацията не е просто да се приватизира. Задачата е наистина да се намери добър инвеститор, който да преосмисли работата на банката - тя да стане конкурентна, да допринася за създаването на работни места и за икономическия ръст в дългосрочен план.Оправдано ли е акции на банката да се продават срещу компенсаторни записи или бонове?- Нека погледнем въпроса от финансовата гледна точка на правителството. Стойността на тези компенсаторни бонове е около 20% от номинала. Ако акциите на една компания се продават по такъв начин, това би означавало, че активите ще бъдат пуснати от държавата на по-ниски цени от обичайните. Така правителството вместо да получи например 100 лв. ще прибере само 20 лв., в случай че се съгласи да приватизира компаниите срещу компенсаторни записи и бонове.Възможно ли е БТК и Булгартабак да бъдат продадени до средата на годината?- За тези предприятия няма официални ангажименти в програмата, тъй като приватизацията им се следи отблизо от Световната банка, а не от МВФ. В програмата с МВФ е заложен генералният ангажимент за приключване на приватизацията и намерението сделките да бъдат сключени възможно най-бързо. Все още се води дискусия за начина на приватизация, което е много важен въпрос - дали продажбата на миноритарен дял през борсата би повлияла на интереса на стратегическия инвеститор и на цената, както вече стана дума.Според вас, най-доброто решение е те да се продадат на стратегически инвеститор и след това евентуално да се пуснат остатъчни акции на борсата?- Това поне показва опитът ни в други страни. Наблюденията сочат, че така шансът за привличане на сериозен инвеститор е по-голям. Разбира се, решението е в ръцете на правителството.Какви ангажименти е поело правителството за преструктурирането на енергийния сектор?- По отношение на общите условия до края на юни Министерският съвет би трябвало да приеме крайния проект за изменение на енергийния закон. В меморандума на правителството са записани общите ангажименти по реформата в сектора - да се повиши конкуренцията в самия сектор, енергийната ефективност, постепенно цените да достигнат нивото, при което ще покриват разходите за производство, да се предоставят по-качествени услуги. За да стане това, е необходимо първо да се определят правилата на играта. Трябва да се даде отговор на въпроса: ако някои части от сектора се приватизират, при какви условия ще работят съответните предприятия? В този смисъл абсолютно необходимо е да има независим регулативен орган, тъй като бъдещата либерализация на сектора предвижда потребителите да договарят условията директно с доставчика.Бихте ли споменали кои са останалите по-важни условия в програмата?- Едно много важно условие е да се увеличи кредитирането, което също би имало огромен принос за растежа. Но има доста юридически ограничения за това, по чието отстраняване се работи. Това се отнася например до процедурите по несъстоятелност и възможността банките по-бързо да събират обезпечението по даден кредит и въвеждането на международните счетоводни стандарти.Кои, според вас, са скритите заплахи за финансовата стабилност на България?- Един от големите рискове е свързан с чуждестранните инвестиции. Ние сме предвидили, че те ще достигнат 900 млн. долара през годината, като над 300 млн. долара ще дойдат от приватизацията. Надяваме се, че прогнозите ни ще се сбъднат, защото ако чуждестранните инвестиции не дойдат тук, това вече си е риск. Вътрешният риск е свързан най-вече с изпълнението на бюджета. В условията на Валутен борд винаги е много важно да се поддържа строга фискална политика, а същевременно има голям натиск за разширяване на разходите. Друг риск за бюджета могат да бъдат структурните реформи. Ако те не бъдат проведени правилно, може да се появи натиск за субсидиране на железниците или на топлофикациите, на образованието и здравеопазването.

Facebook logo
Бъдете с нас и във