Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

МЕСОПРЕРАБОТВАТЕЛИТЕ ИЗПУСКАТ ПЪРВИЯ ВЛАК ЗА ЕВРОПА

Производителите на месо и колбаси все още не смеят да посегнат към възможностите за безмитен внос в страните от общността, които им дава Европейското споразумение за асоцииране от 1995 година. Една от причините за тази пасивност е, че преобладаващата част от българските фирми нямат индустриален капацитет, който би отговорил на търсенето в големите европейски вериги. В бранша преобладават малки и средни предприятия, създадени да задоволяват главно потреблението на вътрешния пазар. Изключение прави Бони Оборот АД с шестте си завода в Ловеч, Карлово, Велинград, Правец, Хасково и Русе. В това няма нищо странно, твърди експертът от Асоциацията на месопреработвателите в България Магдалена Младенова, тъй като в стокообмена между самите европейски страни преобладава необработеното месо, докато колбасите и другите специфични сушени продукти се търсят най-вече на регионалните пазари. (Според някои анализатори стъписването пред евростандартите може да струва скъпо на хората от този бранш от гледна точка на евентуалните инвестиции, които могат да се насочат към месопреработвателните предприятия след присъединяването на страната към ЕС. ) България не прави изключение от тази тенденция - износът на колбаси е символичен и вече години наред не надхвърля 200 тона. Той е предназначен предимно за Русия и за страните от Балканския полуостров (без Гърция). Миналата година само продукти на Меком АД - Силистра, Тандем-В ООД - София и Никас АД - Ботевград, са били одобрени за износ в страните от еврозоната, но единствено силистренското дружество е продало незначителни количества в Германия и Великобритания. До миналата година нито една българска кланица не беше получила от Европейската комисия разрешение за експорт, което попречи да бъде изпълнена квотата за износ на месо от едър рогат добитък в размер на 250 тона. Тази година ще я усвоят четири компании - Меком АД, Родопа-Шумен АД, Месокомбинат-Свищов АД и Месодобивна компания АД - Враца, които са въвели т.нар. добра производствена практика (GMP - Good Manufacturing Practice). Освен това спазват всички изисквания на влязлата в сила през 2002 г. Наредба за намаляване до минимум страданията на животните при клане. Месото ни е с превъзходни вкусови качества, но за съжаление консумацията му в европейските държави е забранена заради ваксините, които използват нашите ветеринари. В Европа например свинете не се ваксинират против чума, защото богатият европейски фермер може да си позволи избиването на стотици заразени животни, а държавата субсидира този начин за справяне с болестта, отбелязва председателят на Асоциацията на месопреработвателите Кирил Вътев. Използването на ваксината против чума (до 2005 г.) е причината лимитът от 3000 т за свинско месо и колбаси години наред да не може да се пласира. По данни на браншовата организация единствено квотите за месо и консерви от птици, съответно в размер на 6050 т и 1500 т, се оползотворяват изцяло от шест фирми - птицекланицата в гр. Първомай, Брезово ООД - гр. Брезово, Агрикол - с. Окоп, Ямболско, Съни фуудс - с. Чубра, АВИС - гр. Ловеч и Волец 95 - с. Христо Милево, Пловдивско. Добре би било да се представим на европейския пазар, където цените са значително по-високи, но не можем да шашнем европейците с малотрайни колбаси и кремвирши - казва изпълнителният директор на асоциацията д-р Светла Чамова. - Как да си позволим да стъпим на пазар, където земеделските стоки са субсидирани! Единственият наш експортен продукт с вече завоювана територия е гъшият черен дроб. А бихме могли да се представим с продукти от биволско месо, което е специфично и непознато на европейския потребител, както и с агнешкото си месо, което е много по-вкусно от това, което се внася от Нова Зеландия и Австралия заради начина на отглеждане на животните и заради географското положение на България. Европа се очертава като голям консуматор на агнешко месо и затова Европейската комисия премахва от тази година лимита от 7000 т за внос от България. За съжаление българските месокомбинати не могат да се възползват от този либерален режим, тъй като браншът и без това изпитва хроничен недостиг на суровина. За да бъде преодолян дефицитът, миналата есен Асоциацията на месопреработвателите предложи на Министерството на земеделието и горите да договори безмитен внос на свинско, говеждо и пуешко месо. То обаче е било отхвърлено под натиска на фермерите с аргумента, че тази мярка не стимулира родното производство. Хората от асоциацията посочват, че лошото състояние на животновъдството и липсата на ферми с големи стада са пречка за въвеждането на добрите фермерски практики, което се отразява на оборудването на цеховете за колбаси и месо и ги прави неконкурентоспособни на външните пазари. Предприятията за добив и преработка на месо, особено след като Националната ветеринарномедицинска служба затвори около 150 нередовни фирми, са на светлинни години от исканото за животновъдните стопанства благодарение на огромните инвестиции, направени през последните години. По данни на аграрното министерство от 2001 г. досега инвестициите в бранша са достигнали 120 млн. лв. по 80 проекта, одобрени по САПАРД. Неотдавна Държавен фонд Земеделие обяви, че финансовият ресурс по програмата е изчерпан и единственият шанс за бранша сега е Европейската комисия да пренасочи към него средствата, предназначени за по-непопулярни аграрни сектори. Тепърва ще станат ясни и количествата месо и месни продукти, които ще може да произвежда страната след влизането й в ЕС. Фирмите от бранша са обезпокоени, че определените от ЕС квоти могат да се окажат далеч по-малки от реалното производство. Проблемите ще възникнат най-вече заради факта, че липсват реални данни за производството и преработката на месо и месни продукти в страната. Причината за това е, че голяма част от сектора работи в сивата икономика и повечето фирми не са регистрирани по ДДС.

Facebook logo
Бъдете с нас и във