Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

МЕРАКЛИИ ЛИКВИДАТОРИ ОБИКАЛЯТ АЕЦ

В почти истеричната дискусия за бъдещото на АЕЦ Козлодуй през последните двайсетина дни съдбата на първите му два (малки) ядрени реактора остана на заден план. А според поетите от страната ни ангажименти те трябва да бъдат спрени и изведени от експлоатация до края на 2002 г. (сиреч след по-малко от три месеца). Мълчанието на политиците е повече от обяснимо - политически дивиденти от тази тема няма как да се извлекат, след като всяка от по-големите партии в страната внесе своя дан за ликвидацията на двата малки блока. Като се почне от митингите и декларациите на зелените партии в зората на демокрацията. Мине се през онова споразумение от 1993 г., подписано от правителството на проф. Беров (с благословията на БСП и ДПС), от което получихме 24 млн. екю срещу ангажимента да затворим през 1996 и 1997 година блоковете I и II. И се стигне до меморандума Костов-Ферхойген от 1999 г. и спряната програма за модернизацията на въпросните реактори. Срещу нея кабинетът на ОДС изтъргува поканата за България да започне преговори за присъединяване към ЕС. Последни в редичката на заслужилите се наредиха сегашните управляващи, които не само че трябва да изпълняват обещаното от предишните кабинети, но и да намерят своя коз в ядрената колода, който да извадят пред еврочиновниците в Брюксел. И тъй като първите два блока вече са изтъргувани, на ред са следващите два. Така, докато власт и опозиция взаимно се обвиняват и се разшифроват какво точно означава една или друга позиция за III и IV реактор на АЕЦ Козлодуй, наши и преди всичко чуждестранни компании вече разпределят парите за затваряне на блоковете I и II. Сумата не е никак малка. Според разработката на експерти от енергийното ведомство и западни специалисти, финансирана по програма ФАР, затварянето ще струва около 500 млн. евро. При това изчисленията обхващат едва 46 от всичките над 145 дейности, необходими за извеждането от експлоатация на ядрените реактори и пълното им обезопасяване. Сметките не са пълни както поради липсата на световен опит и базови стойности за останалите операции, така и заради избрания от енергийното ведомство метод за спиране - т.нар. вариант на отложеното решение. При него дейностите (и потребните за реализацията им средства) са разтеглени за период от поне 30 години. Сегашната калкулация обаче обхваща само това, което трябва да се направи през първите няколко лета след изключването на блоковете. По изчисления на консултантската агенция Нуклеон на първо време ще са необходими 397 млн. лв. (около 200 млн. евро).С тези пари ще може да се гарантира безопасността на извадените от експлоатация реактори в следващата година-две. Само че в момента приходите на АЕЦ едва покриват собствените й разходи и вноските в двата фонда за ядрена безопасност. Наистина, до края на годината в тях ще бъдат натрупани към 300 млн. лв., но за I и II блок ще могат да се използват не повече от 50 млн. лв. (т.е. частта, съответстваща на вноските от двата блока). От еврофонда Козлодуй централата ще получи още 34 млн. евро. Така се очертава един недостиг от близо 140 млн. евро. И то само за най-належащите разходи.Откъде ще се вземат липсващите милиони - никой от депутатите не пита. Не бе коментиран и фактът, че пак не е изпълнено почти никое от предварителните условия за затварянето на реакторите. Според експерти на Международната агенция по ядрена енергетика и специалисти, ангажирани с програма ФАР: * Не са преработени натрупаните радиоактивни отпадъци;* Не е въведено в експлоатация хранилище за междинно съхраняване или окончателно погребване на преработените ядрени отпадъци (около 5 млн. щ. долара);* Не е въведено в експлоатация допълнително хранилище за отработило ядрено гориво (около 300 млн. щ. долара).Всичко това са поне 320 млн. евро към онези първоначални около 200 млн., с което сумата значително нараства. Така или иначе, те ще бъдат похарчени на площадката в Козлодуй. И мераклиите да получат част от поръчките вече дават заявките си. Най-вероятно е изпълнителите на тези поръчки ще са големи чуждестранни фирми - не само заради опита им в ядрената енергетика, а най-вече поради факта, че част от 500-те милиона евро ще дойдат от ЕС и ще бъдат похарчени по писаните и неписаните правила на Евросъюза. Впрочем така бе определен и консултантът по затварянето на двата блока - консорциумът между британската компания Би Ен ЕФ Ел (BNFL) и френския гигант Електрисите де Франс (Еlectricite de France), който ще получи 7 млн. евро от 34-те млн., заделени в еврофонда Козлодуй.Покрай въпросителните за парите не е ясно и кой и кога ще разпише нормативните документи, регламентиращи процеса на спиране на реакторите. Експерти на МААЕ оценяват разработката на около 800 хиляди евро. Пак толкова ще са необходими за проектната и техническа документация, регламентираща провеждането на дейностите преди първия етап на извеждане от експлоатация. Последните две задачи трябва да бъдат разработени с решаващото участие на български експерти и юристи, твърдят хора от енергийното ведомство. Инак биха се получили единствено пожелателни текстове - без каквато и да е обвързаност с нашето законодателство.Както е сигурно, че изпълнителите по затварянето ще дойдат от чужбина, така е сигурно и че подизпълнителите ще са български енергийни компании. През последните месеци най-големите от тях усилено преструктурират екипите си. С най-сериозни шансове е Риск Инженеринг, и то не само поради опита си в АЕЦ Козлодуй (през последните години дружеството е основен изпълнител или подизпълнител на множество рехабилитации и модернизации в АЕЦ Козлодуй). Познавачи свързват Риск Инженеринг със среди около БСП и лично с Румен Овчаров. Но фирмата бе фаворит и по времето на Иван Шиляшки, а е предпочетена и от сегашната управа на централата и ресорното ведомство. С доста по-слаби възможности е ядрената секция на Енергопроект, която тази пролет напусна приватизираното дружество и се обособи като отделно юридическо лице. Бившият й шеф - Иван Хиновски, е също сред кандидатите за АЕЦ-парите, но вече като независим консултант и член на новосформирания Български енергиен форум.Без съмнение опашката край АЕЦ-а ще се увеличава, а междувременно част от енергетиците в Козлодуй разпращат писма до чуждестранни атомни централи. Такива, в които не се предвижда затваряне на блокове. Въпреки уверенията от най-различни равнища, че през следващите година-две съкращения не се предвиждат, първите два реактора повече няма да произвеждат електроенергия. И висококвалифицираните ядрени оператори и диспечери отсега си търсят работа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във