Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

МЕНИДЖЪРСКИТЕ ЗАПЛАТИ - РАВНИС НА ЗАПАД!

ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯТА НА ДИРЕКТОРИТЕ ВАРИРАТ ОТ 200 ДО 20 000 ЛВ. И СА НАЙ-СТРОГО ОХРАНЯВАНА ТАЙНА В БЪЛГАРСКИЯ БИЗНЕССамо преди година една от най-коментираните теми у нас бе заплатата на вече бившия изпълнителен директор на Булгартабак Георги Попов. Човекът поискал 20 000 лв. затуй, че зарязал престижната си работа като представител на Жилет в Унгария, за да се захване с делата на тютюневия холдинг. Поискал, ама не му дали! След скандала се оказа, че Попов се разписва срещу 650 лв. като член на директорския борд и отделно получава още около 1300 лв. - като изпълнителен директор. Скандалът всъщност беше за друго - Попов бе пожелал договор, който да важи за три години, и фантастични обезщетения, които да му плаща новият собственик, ако реши да го уволни. Предмет на спорове и коментари бяха и различните екстри, които поиска Попов - като обучение на децата му и други подобни. Случаят Попов обаче е показателен за това как се оценяват качествата на мениджърите и как те самите оценяват себе си.Топмениджърите у нас вземат сериозни, че и направо големи пари. Вече има ръководители на предприятия, които получават европейски заплати, заяви пред в. БАНКЕРЪ Дарина Пенева, изпълнителен директор на ХИЛ интернешънъл-България - една от най-големите агенции за подбор на персонал у нас. Според Пенева, таванът на мениджърските заплати е примерно 10 пъти над средната заплата за страната. Но тя, както и повечето й колеги в бранша, не пожела да спомене конкретни числа. Стремежът възнагражденията на мениджърите да останат конфеденциални е леснообясним на фона на всеобщата бедност в страната. Повечето директори се притесняват, че обявяването на заплатите им ще предизвика негативни реакции сред нископлатените слоеве на обществото. Дори директорите на публични дружества (тези, чиито акции се търгуват на борсата) се престориха, че не знаят за новото изискване на наредбата за проспектите (променена през 2001 г.), според което всяка година трябва да се оповестяват не само финансовите отчети, но и възнагражденията на членовете на управителните им органи. Както, впрочем, и други факти - като съдебни спорове, ипотеки и т.н. Преди година само едно публично дружество - Оригинал, Севлиево, се престраши да обяви заплатата на директора си. Неговият шеф Венелин Христов е получавал през 2001-ва заплата от 1470 лв. месечно. Това едва ли е повод за голяма завист - Христов, който стана известен като представител на един от бившите кандидат-купувачи на Инкомс (щатската СРС), е собственик на завода в Севлиево (от него има 88 процента). Според БИК Капиталов пазар той контролира Технология на металите (56%), а чрез щатски офшорки - Илинден - Плевен, и Метел - Дупница.Проверка на в. БАНКЕРЪ показа, че тази година изискването да оповестят възнагражденията на мениджърите си са спазили не повече от 30 дружества. Толкова са отчетите, публикувани на ИНТЕРНЕТ-страницата на Българска фондова борса, в които тази информация не е спестена. От тях се вижда, че най-високо е трудовото възнаграждение на изпълнителния директор на Петрол Светослав Йорданов. През 2002-ра той е получил 172 893 лв., или около 15 000 лв. месечно. Друг член на управителния съвет на петролната компания - Яни Иванов, обаче е имал по-голяма заплата (220 702 лв.). Иванов бе втори изпълнителен директор на Петрол до 31 август 2002 г., а след тази дата е получавал само възнаграждение като член на съвета. От 54 до 57 хил. лв. са получили другите двама членове на борда на Петрол - търговският директор Румян Янев и Радосвет Марков. Председателят на надзорния съвет на Петрол Митко Събев пък е бил възнаграден с 48 584 леваПрилично възнаграждение си е извоювал и бившия шеф на пресцентъра на премиера Иван Костов Михаил Михайлов. Някогашният командирски глас и колегата му Иван Филипов, които влязоха в надзора едва месец преди края на миналата година, са получили по 5402 лева.Булгартабак холдинг не е разкрил информация за заплатите на шефовете, въпреки че акциите му също се търгуват на борсата. Но две от дъщерните дружества на холдинга все пак са показали възнагражденията на директорите си. През 2002 г. изпълнителният директор на София БТ Славян Стоичков е получил 35 581 лв. (около 3000 лв. месечно). Излиза, че без проблем той е вземал повече от споменатия вече скандален бивш шеф на холдинга - Георги Попов (с неговите 1950 лв. месечна заплата). Останалите членове на борда на софийската фабрика през миналата година са получили за участието си в него по 9930 лева. Доста по-слабо е било заплащането на мениджърите на Пловдив-БТ - по 6370 лв. годишно. Златомира Драганска, която стана изпълнителен директор на компанията на 10 юли 2002-ра, е получила едва 2474 лв. (очевидно това е само сумата за участие в борда - без директорската й заплата). Бившите приватизационни фондове масово са пренебрегнали изискването да разкриват информация за възнаграждението на мениджърите си (въпреки че точно от тях трябва да се очаква най-добро познаване на закона). Ако се съди от данните на единствените три холдинга (Юрекс, Екоинвест и Стара планина холдинг), които са се отчели пред борсата, нивото на заплащане на техните шефове вероятно е над средното за страната. Изпълнителният директор на Юрекс холдинг например (бивш Булстрад инвест) Сергей Давидов е взел 51 589 лв. през миналата година, докато членовете на съвета на директорите на холдинга са получили по 15 589 лева. Олег Прокопиев - изпълнителен директор на бившия приватизационен фонд Екоинвест, пък е получил възнаграждение от дружеството за 2002 г. в размер на 15 720 лева. Евгени Узунов и Васил Велев - изпълнителни директори на третия отчел се пред борсата холдинг - Стара планина холд (бивш Централен фонд), са декларирали доход от по 37 964 лева. Членовете на директорския борд на холдинга, сред които е и председателят на УС на ПИМБ Анна Събева пък са получили по 21 964 лева. До края на октомври миналата година Събева е била и в надзорния съвет на производителя на касови апарати Оргтехника, откъдето са й изплатени 6262 лева.Данните за публичните дружествамакар и непредставителни, показват, че участието в директорските бордове на промишлени предприятия обикновено носи по около 500 лв. месечно (в същото време освен тези пари изпълнителните директори получават и отделно възнаграждение за длъжността си). За суми от по 500 лв. на месец са се разписвали във ведомостите членовете на съвета на директорите на Дунав турс - Русе, сред които са и шефовете на ЮНИОНБАНК Иван и Светослав Радеви. Отделно от това изпълнителният директор на туристическото дружество Лилян Лазаров е получавал и по 1500 лв. месечно, показват данните на БФБ - София.Две индустриални предприятия обаче правят изключение - в добрия смисъл на думата. Заплатата на изпълнителния директор на Българска роза - Пловдив Георги Ганчев е била 2500 лв., а освен това той е получавал за участието си в борда на директорите по още 845 лв. месечно. Подобно е било и възнаграждението на Върбан Върбанов, шеф на споменатото вече Оргтехника - през 2002 г. той е получил от дружеството 37 277 лв. (по 3100 лв. месечно).За сметка на това ключовото за Кърджали дружеството Бентонит е осигурило на членовете на съвета на директорите си начело с Данаил Каменов (който от март 2003 г. е и изпълнителен директор на СИБАНК) само по 450 лв. на месец. При определянето на мениджърските заплати много често се спазва изпитаното правило възнаграждението на директорите да се съизмерва с минималното за страната (стандартът, останал от времето на държавната икономика, бе четири-пет минимални заплати от нея). Друг традиционен прийом е обвързването на възнагражденията на директорите със средната заплата за дружеството (например две средни заплати от нея). Премиите, произтичащи от икономическите резултати (продажби, печалба и т.н.) в приватизираните предприятия се изплащат рядко. Подобни решения обикновено се прилагат в компаниите, собственост на чуждестранни инвеститори. Бонусите, изплащани под формата на акции на компанията, което на Запад е основен метод за стимулиране на висшия мениджмънт, все още не са познати у нас. Може би защото фондовата ни борса не е достигнала такова ниво на развитие, че мениджърът, награден с акции от компанията си, да знае, че колкото по-добре я управлява, толкова по-скъпи ще бъдат книжата му. Засега подобна схема като че ли прилагат само чуждестранните банки у нас и дружествата от състава на Алианц България Холдинг. Обичайната екстра, която се полага в случая на българския мениджър (поне в момента), е пакет, включващ мобилен телефон, автомобил, застраховка, пенсионна и медицинска осигуровка, командировъчни и други екстри. Остава да се види само дали след като заплатите на висшия индустриален мениджмънт в България започнаха да се доближават до тези на финансовия, скоро ще се изравнят и със западните стандарти.

Четете още

Банкеръ Daily

Пеевски искал Василев да му прехвърли редица предприятия

Сред фирмите са "Булгарбатак", "Техно експорт строй", "Пътстрой холдинг", "Трансстрой", "Виваком" - 10% или парична равностойност, "Дунарит" - 30% или по пазарна... Още »
Банкеръ Daily

Държавата на убийствената истина

Шефът на митниците Ваньо Танов си отиде при съмнителни обстоятелства подобно на Мишо Бирата. Още »
Банкеръ Weekly
тренд

Банковите служители бягат при фирмите

Най-високо платеният сектор вече се срина до третото място. Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във