Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

МЕЖДУ ЕНЕРГИЙНИЯ ЦЕНТЪР И ДИСКОТЕКАТА

До края на тази година затваряме I и II блок на АЕЦ Козлодуй, а през 2004 г. - III и IV, предвижда разработената от енергийното министерство Актуализирана национална стратегия за развитие на енергетиката до 2010 г. с прогноза до 2015 година. Проектът е в два варианта - минимален и максимален, съответстващи на песимистичния и оптимистичния сценарий на стратегията Костов, като отделни раздели и в двете стратегии съвпадат напълно. Впрочем съвпаденията са не само в отделните текстове, а и в общия дух, и в модела за развитие на енергетиката. България - енергиен център на Балканите! - това прогласяват в лозунгов стил и предишният и новият кабинет. За разлика от маршовия Костов ритъм обаче, интензитетът при новото правителство е доста смекчен. Сега между оптимистичните на пръв поглед фрази прозира реалната ситуация, която в най-добрия случай би могла да се определи като минорна.Бързото затваряне на четирите 440-мегаватови блока на АЕЦ е една от съществените отлики между двете стратегии. Но не бива да пропускаме, че фиксирането на 2002-ра и предопределянето на 2004 г. за спирането им е едно от наследствата, които управлението на Сакскобургготски получи от това на Костов. Сред останалите са незапочнатите строежи на заместващи мощности, неначенатите рехабилитации и модернизации, неосъществените приватизации, както и непроменените, въпреки предвижданията, цени на тока и парното. Последното, при беднотията, налегнала населението и недотам координираните действия на отделни ведомства, може да донесе на новото правителство доста неприятности. Особено като се имат предвид предстоящите през тази година поскъпвания на тока и парното. Информацията за тях в новата стратегия е твърде оскъдна. Може би и поради факта, че с новото време конституираната още през лятото на 1999 г. Държавна комисия за енергийно регулиране най-сетне ще влезе в ролята си на енергиен регулатор. И занапред тя ще определя цените. Въпреки че е държавен, а не обществен орган, каквато е световната практика, независимостта на енергийната комисия е сравнително добре осигурена. Каква ще е тактиката й обаче, е още прекалено рано да се каже.С нови 10% да бъде повишена цената на топлинната енергия за битовите потребители през 2002 г. и с по 5% за всяка следваща година, се предвижда в подготвената стратегия. Така цената на мегаватчас още тази година ще скочи от 36.41 лв. на 40.04 лв. и ще достигне 72.52 лв. през 2015 г., с което се отчитат трендът на цените на горивата, инфлацията, ефективността на производството и преноса и тяхната адекватност на пълните разходи, са написали енергийните експерти. Само че тази адекватност е малко необяснима при твърдо заявеното намерение на енергийното министерство, че изравняването на цените за битови нужди и себестойността ще трябва да бъде постигнато не по-късно от 2004 година. Тогава цената на мегаватчас топлинна енергия ще е 44.14 лв., ще отговаря на себестойността, и всяко следващо повишение оттук насетне би следвало да отразява само инфлацията и направените инвестиции.В разработки на Държавната комисия за енергийно регулиране обаче е пресметнато, че за да се достигне себестойността на топлото още през 2004 г., тазгодишното увеличение трябва да е на два пъти - с предвидените 10% в края на този отоплителен сезон и с нови 5% в началото на следващия, т.е. наесен. Така през следващата зима ще плащаме за топлинен киловат по 46.26 лева.По подобна схема ще е поскъпването и на тока, смятат специалисти от бранша. То също ще се обявява от енергийната комисия, която трябва да наложи либерализацията на енергийния пазар и да утвърди пазарните механизми, включително и при ценообразуването на електроенергията. Може би затова единственият конкретен запис в стратегията на тази тема е изравняването на цените за бита с тези за стопански цели. Приеме ли се схемата за двойно поскъпване и на тока през тази година - напролет вместо 9.8 ст. на киловатчас през деня ще плащаме 10.8, а през зимния сезон - 11.3 стотинки. От 5.3 ст. на киловатчас нощната тарифа ще поскъпне съответно на 5.8 ст. и 6.1 ст. през следващата зима.Прогнозата за повишението на цените, както и останалите финансови показатели в стратегията са проектирани върху макрорамка, предвиждаща увеличение на БВП от по 5% за всяка от годините 2001-2003, 4% - за периода 2004-2008, 3.5% - за 2009-2011 г., и 3% - за 2012-2020 година. Един от определящите фактори за формирането на БВП, а и на стопанската активност като цяло е енергетиката. Само че за българската енергетика следващата 2003 г. може да се окаже твърде проблемна. В нея ще влезем без 880 мегавата от спрените I и II блок на АЕЦ и с никаква или почти никаква компенсация насреща. В разработената от енергийното министерство стратегия е отчетено, че инсталираните електропроизводствени мощности у нас са 13 163 мегавата, но тези, които все още реално произвеждат електрически ток, са само 10 533 мегавата. През 2003 г. без блокове I и II на АЕЦ те ще спаднат на 9655 мегавата. Като се махнат и резервните 10%, разполагаемата работеща мощност през следващата година ще е някъде между 8500 и 8700 мегавата, което е критично близко до максималния върхов товар през предишния отоплителен сезон от 8200 мегавата. И то с прогнозата, че ПАВЕЦ-Чаира работи нонстоп. Което на практика е невъзможно. Защото докато не бъде завършен строежът на язовир Яденица и някои други съоръжения, каскадата може да работи само четири часа и половина. След което падаме на около 7800 мегавата работещи мощности. В този смисъл прогнозата за следващия отоплителен сезон, надничаща между редовете на актуализираната енергийна стратегия е много светло и почти сигурно малко тъмно. Категорично в черни краски обаче е прогнозата за 2005 година. Тогава ще бъдат изведени от експлоатация не само блокове III и IV на АЕЦ с обща мощност от 880 мегавата, но и четирите 50-мегаватови турбини на ТЕЦ Марица-изток 1. Прибавим ли и резервните 10%, държавата ще разполага само със 7618 мегавата.Насреща, като заместващи мощности в стратегията, имаме 20 мегавата от централи на възобновяеми източници и 335 мегавата от първата турбина от новата централа на американския енергиен колос AES. Но за съжаление вече пета година проектът с американците продължава да е на хартия, а ние се натискаме за Гинес с най-продължителната ревизия на вече подписани договори. Аналогичен е случаят и с проекта за ТЕЦ Марица-изток 2 с американската компания Ентърджи. Преговорите и тук се точат вече пета година, комините на ТЕЦ-а продължават да бълват пепел и сяра, а турбините току пристъргват. Ако членството ни в Европейския съюз продължава да е национален приоритет, с екоглобите за ТЕЦ Бобовдол пък съвсем ще го закъсаме. Защото едва ли има централа в света (освен тези в Украйна и Средния изток), която да подлага на такива изпитания човешкия и всякакъв друг организъм. Всъщност ТЕЦ Бобовдол е една доста перспективна централа с нейните три 210-мегаватови турбини, мините на една ръка разстояние и реалната възможност за директен износ на електроенергия за Сърбия, Македония и Гърция. В случая огромен бонус за бъдещите инвеститори ще е и близостта й до магистрален газопровод - т.е. безпроблемното връзване към синьото гориво. Дали с розови очила, или с характерния за региона песимизъм, изводът от всичко казано дотук е един - през идните години страната ни ще изпитва все по-чувствителен недостиг на електроенергия. И докато през следващата 2003-а режимът на ток ще е на кантар, през 2005-ата дискотеката ни е в кърпа вързана.Има ли изход от създадената почти патова ситуация?Разбира се, най-лесният и без особени ангажименти изход е внос на електроенергия. Налице е и източникът - руските Обединени енергийни системи - с цени за киловат час в пъти по-ниски на българска граница, но и с искания за продължаване на транзита на електроенергия към Турция (и евентуално Гърция). При общ енергиен европейски пазар и синхронна работа на отделните национални мрежи проблем не би трябвало да има. За преноса през собствената си територия България би начислявала транзитни такси, достатъчни да покрият възникнали вътрешни потребности. Темата за внос на ток не присъства в стратегията, но тя безспорно ще е една от най-дискутираните в енергетиката. Както, разбира се, и другата, отговаряща на националните интереси - за осигуряването на електроенергия от собствени производители и за износа й. Защото България наистина би трябвало да осребри и географското си положение, и изградените вече мощности, и наличните високоволтови магистрали. Осребряването обаче задължително ще мине през инвестиции за строеж на нови и рехабилитация на съществуващи електроцентрали.Между 5 и 6 млрд. щ. долара ще са необходими, според стратегията до 2015 г., за нови и подновени мощности. Конкретно става дума за 5025 и 6021 млн. щ. долара съответно за минималния и максималния вариант. И при двата собствените средства на енергийната ни система ще са само 64 милиона. Останалите ще се чакат от предприсъединителни фондове, от приватизация и външни инвеститори. 785 млн. щ. долара ще са необходимите инвестиции в преносната мрежа до 2015 година. От тях собствените средства ще са 163 млн. щ. долара, а от приватизация и външни инвестиции се предвиждат 622 млн. щ. долара.Инвестициите за развитие на въгледобива до 2015 г. се изчисляват на общо 414 млн. щ. долара. Същевременно експертите уточняват, че за отчуждаване на земи, засегнати от въгледобива, държавата предвижда да осигури до 2015 г. 20 млн. лева.Малкият дял на собствените инвестиции потвърждава стремежа на държавата да се оттегли от енергопроизводството. За скоростно раздържавяване са набелязани всички малки ВЕЦ-ове, а електроразпределителни дружества, ТЕЦ Марица 3 - Димитровград, ТЕЦ Варна, ТЕЦ Бобовдол, ТЕЦ Марица-изток 2 ще бъдат продадени през тази и следващата година. В дългосрочна перспектива - до 2010 г., стратегията предвижда да се приватизира каскада Батак, останалата част от каскада Въча (ВЕЦ-ПАВЕЦ Орфей и ВЕЦ Кричим), както и всички въгледобивни дружества. Държавата ще запази собствеността си единствено в каскада Белмекен - Сестримо - Чаира и АЕЦ Козлодуй.Особено място в стратегията се отделя на ядрената енергетика. Причината най-вероятно не е в това, че енергийният министър е ядрен енергетик, а във всеизвестния факт, че ядрената енергетика е най-евтиното и екологично чисто производство. Идеите са за провеждането на международен конкурс, който да реши типа и единичната мощност на нова ядрена мощност от 950 мегавата. Съоръженията ще бъдат изграждани през периода 2006-2009 г. от външен инвеститор, като необходимите пари за това са 1429 млн. щ. долара. Не подлежи на раздържавяване в периода до 2005 г. Булгаргаз ЕАД - преносът, съхранението и транзитът на природен газ, се отбелязва в стратегията. Либерализацията в сектора отново се предвижда само за регионалните газоразпределителни дружества.

Facebook logo
Бъдете с нас и във